Мария-Антоанета (, 2 ноември 1755 г. – 16 октомври 1793 г.) е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XVI. Тя е майка на Луи XVII, който умира на 10 години в затвора Тампъл по време на Френската революция. Мария-Антоанета остава в историята с легендарната си екстравагантност и с трагичния си край – гилотинирана е в разгара на Френската революция през 1793 г., след като е призната за виновна по обвинение в различни престъпления.
Детство Мария-Антоанета е родена в двореца Хофбург, Виена, като ерцхерцогиня Мария Антония Йозефа Йоана фон Хабсбург-Лотарингия (). Тя е петнадесето дете и най-малка дъщеря на свещения римски император Франц I Стефан и императрица Мария Терезия.
По всеобщо мнение Мария-Антоанета, която в австрийския двор е известна с френското произношение на името си – Антоанет, има трудно детство. Императрица Мария Терезия се стреми да предпази децата си от покварата в австрийския двор, от който императорското семейство намира убежище в личния живот, който протича в няколко замъка – забранена територия за останала част от придворните. Там императорското семейството си позволява да се облича в обикновени дрехи, а императорските деца си играят с деца от простолюдието и се учат на градинска работа. По-късно Мария-Антоанета се опитва да пресъздаде тази атмосфера в Малкия Трианон.
Въпреки че Мария Терезия осигурява идеалната среда за Мария-Антония, императрицата няма големи планове за бъдещето на дъщеря си и дори я пренебрегва, когато планира династичните бракове на децата си. Това рефлектира върху образованието на малката ерцхерцогиня, която, за разлика от братята и сестрите си, на 12 години може да пише и чете само на родния си немски език. Пренебрегвана заради по-големите си братя и сестри, Мария-Антония развива недоверие към тях и не успява да изгради близки отношения с майка си, на която гледа само със „страхопочитание“. Заради своенравния ѝ характер майка ѝ често я нарича „Малката мадам Антоан“.
Брак с Луи Огюст
През 1765 г. умира император Франц I Стефан, който оставя съпругата си императрица Мария Терезия да управлява заедно с най-големия им син Йозеф II. По това време вече били уредени браковете на по-големите сестри на Мария-Антоанета, чрез които Австрия трябвало да закрепи съюза си с Испания, Неаполитанското кралство, Русия, Парма в т.н Седемгодишна война срещу Великобритания, Прусия, Португалия и Хановер. Ерцхерцогиня Мария-Йозефа е сгодена за краля на Неапол, а ерцхерцогиня Мария-Кристина е омъжена за принца на Саксония, Алберт. Кандидат за ръката на една от неомъжените австрийски принцеси става и херцогът на Парма. По същото време започва кампания за по-тясно сближаване на Австрия със стария враг Франция, която е неин съюзник в Седемгодишната война. За скрепване на съюза между двете доскорошни съперници е предвидено да се сключи династичен брак между престолонаследника на френския престол, Луи Огюст, и някоя от другите дъщери на Мария Тереза.
През 1767 г. в австрийския двор плъзва зараза от едра шарка. От болестта умират една от сестрите на Мария-Антония и Мария-Йозефа – съпругата на император Йозеф II. Мария-Елизабет, дъщерята на Мария Терезия, остава обезобразена от болестта, което проваля плановете за омъжването ѝ за неаполитанския крал. За да компенсира загубата, Мария Терезия омъжва друга своя дъщеря, Мария-Каролина, за краля на Неапол, а на пармския херцог е дадена ерцхерцогиня Мария-Амалия. Така Мария-Антония остава единствената годна за омъжване австрийска принцеса, което я прави потенциална годеница на14-годишния френски дофин. Без необходимостта от съюз между Австрия и Франция бракът на Мария-Антония с френския престолонаследник би бил невъзможен. За да се ускори постигането на споразумение между правителствата на двете страни за планирания брак, зестрата на Мария-Антония е определена на 200 000 златни крони, а накрая последвала и размяна на портрети и годежни пръстени, каквато е традицията по онова време. На 19 април 1770 г. в църквата „Св. Августин“ във Виена е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония (на 14 г.) и отсъстващия Луи Огюст (на 15 г.), който е представен от брата на булката, Фердинанд. На церемонията Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция“. Преди Мария-Антоанета да напусне Виена, Мария Терезия ѝ напомня за дълга към родината, което означава никога да не забравя, че е родена австрийка, и да защитава интересите на Австрия дори като бъдеща кралица на Франция.
Йозеф Вебер, син на бившата дойка на Мария-Антоанета, който присъства на заминаването ѝ от Хофбург, предава последните думи на императрицата към дъщеря ѝ:
Мария-Антоанета официално е предадена във френски ръце на 7 май 1770 г. на един остров на река Рейн, на австро-френската граница близо до град Кел. Сред посрещащата делегация са граф дьо Ноел и съпругата му, която по-късно е назначена от крал Луи XV за метреса на престолонаследника. Една седмица по-късно Мария-Антоанета се среща за първи път и с Луи Огюст, но е разочарована от хладното му поведение.
Преди да пристигне във Версай, бъдещата кралица е представена на братята на Луи, Луи Станислас Ксавие, граф Дьо Прованс, и Шарл Филип, граф Д’Артоа, които ще играят важна роля в по-нататъшния ѝ живот. По-късно във Версай Мария-Антоанета е представена официално и на останалата част от кралското семейство, в това число и на мадам Елизабет, която става нейна близка приятелка. На 16 май 1770 г. във Версай е извършена и тържествената церемония по бракосъчетанието на Мария-Антоанета и Луи Огюст. След тържествата двамата юноши се оттеглят в брачните си покои, където, по стар обичай, бракът трябва да бъде консумиран през първата брачна нощ. Преди да бъдат оставени да изпълнят държавния си дълг, лично Луи XV благославя брачното ложе на внука си и произнася тържествена реч по този случай. На следващата сутрин става ясно, че това не се е случило. Нищо не се случва и през следващите години. Сексът между двамата се оказва проблем, тъй като Луи не е никак сексуален и не разбира необходимостта да спи със съпругата си.
Дофина на Франция
Първоначалните реакции от брака на Мария-Антоанета са противоречиви. От една страна новата дофина става доста популярна между хората, които са очаровани от красотата ѝ – тя е висока, със светла кожа, сламено руса коса и сини очи с дълбок поглед. Единственият недостатък в очарователната принцеса са типичните ѝ хабсбургски устни – продукт на поколения кръвосмесителни бракове в рода на австрийските Хабсбурги. При първата официална поява на Мария-Антоанета в Париж на 8 юни 1773 г., в двореца Тюйлери, се определя от много наблюдатели като голям успех, тъй като пред палата се събират около 50 000 души, които искат да видят Мария-Антоанета; дофината печели популярност и със своето милосърдие – при един инцидент тя лично оказва помощ на един умиращ и издейства на семейството му финансова помощ за достойно погребение. Не така обаче стоят нещата в двора, където Мария-Антоанета не се радва на голямо уважение: много от придворните смятат, че съюзът между Австрия и Франция няма бъдеще, а някои дори агитират за брак между френския дофин и някоя саксонска принцеса. Зад гърба ѝ придворните дами, и то най-вече дъщерите на Луи XV, известни като Mesdames Tantes (Лелите), наричат Мария-Антоанета l'Autrichienne („Австрийката“), което в разгара на революцията лесно е трансформирано в l'Autruchienne, което е каламбур от думите autruche (щраус) и chienne (хиена, кучка). Много придворни подозират, че Австрийката се опитва да влияе на краля, за да го направи роб на австрийските порядки, разрушавайки много от традициите в двора. Отношенията на Мария-Антоанета с други придворни като мадам Дю Бари достигат до открита враждебност. Ненавистта на дофината към мадам Дю Бари рефлектира, поне на пръв поглед, върху отношението на придворните върху самата Мария-Антоанета, тъй като Жана дю Бари, любовница на Луи XV, се ползва със силно политическо влияние във френския двор. От момента, в който научава, че Жана е убедила краля да уволни външния министър Шоазьол, който е уредил брака на Мария-Антоанета с Луи Огюст, неприязънта на Мария-Антоанета към мадам Дю Бари се увеличава. Mesdames Tantes, които мразят мадам Дю Бари заради безсрамната ѝ връзка с баща им, чрез манипулативни интриги умело подклаждат конфликта между дофината и кралската фаворитка. Категоричният отказ на дофината да приеме Жана за своя придворна дама, на която длъжност мадам Дю Бари е назначена лично от краля, се определя от съвременници като „политическо самоубийство“. Няколко месеца по-късно, след продължителен натиск от страна на майка ѝ и на австрийския министър граф Дьо Мерси-Арженто, Мария-Антоанета се съгласява да разговаря с мадам Дю Бари на новогодишното тържество през 1772 г., макар че разговорът се изчерпва с коментара на Мария-Антоанета: „Днес във Версай има много хора“. Мадам Дю Бари остава впечатлена, а кризата е преодоляна. По-късно Мария-Антоанета става по-тактична с мадам Дю Бари, което впечатлява краля.
На Мария-Антоанета се налага да води дълга борба с майка си, която поддържа редовна кореспонденция с нея и получава подробни тайни доклади за поведението ѝ от граф Дьо Мерси-Арженто. Императрицата постоянно критикува Мария-Антоанета, че е неспособна да събуди страст у съпруга си, който не спи с нея и не изпитва интерес да го прави. На Мария-Антоанета постоянно се напомня, че е във Франция, за да брани интересите на Австрия. Мария Тереза критикува дъщеря си заради привързаността ѝ към ездата и дори стига до открити обиди към Мария-Антоанета, като ѝ казва, че е загубила красотата си, което я обрича на провал, особено след като Луи Станислас Ксавие се жени за Мария-Жозефина-Луиза Савойска, а брат му Шарл – за Мария-Тереза Савойска. Обидена от отношението на съпруга си и майка си, Мария-Антоанета търси утеха в хазарта, ездата и честите пътувания до Париж за покупка на дрехи, обувки, помади и руж, разходите по които я карат да трупа дългове. Дофината смята, че като бъдеща кралица има право да харчи пари за екстравагантни дрехи, чрез които да изпъква над останалите жени в двора, и да стане еталон за мода.
Мария-Антоанета завързва близки приятелства с дами от антуража си. Най-известни са отношенията ѝ с красивата и богата вдовица – принцеса Дьо Ламбал, която е назначена за главен управител на двора на дофината, и с Йоланда дьо Полиняк, която се превръща в крайъгълен камък на бъдещото „Общество на Кралицата“. Близките отношения на Мария-Антоанета с тези жени са причина в цялото общество да плъзнат слухове, че дофината не спи с мъжа си, защото е лесбийка. По-късно такива обвинения срещу Мария-Антоанета са отправени публично чрез брошури, част от които с порнографско съдържание, разпръскани по улиците на Париж. Други, които се ползват с близкото доверие на дофината, са сестрата на Луи Огюст – мадам Елизабет, херцогиня Д’Артоа, графиня Дьо Прованс и Кристоф Глук – учителят по музика на Мария-Антоанета, когото тя взима под патронажа си след пристигането му във Франция.
Кралица на Франция На 27 април 1774 г., една седмица след невероятния успех на премиерата на операта „Ифигения в Авлида“ от Кристоф Глук, който утвърждава образа на дофината като патрон на изкуствата, крал Луи XV се разболява от едра шарка. На 4 май умиращият крал отпраща мадам Дю Бари от Версай и умира на 10 май в 15:00 на 64 години.
На 11 юни 1775 г. в катедралата на Реймс Луи Огюст официално е коронован за крал на Франция под името Луи XVI. Мария-Антоанета става кралица на Франция, въпреки че не е коронована заедно със съпруга си, когото просто придружава по време на коронацията.
1775 – 1778 (ранни години)
От самото начало, въпреки всеобщото мнение, Мария-Антоанета има слабо влияние върху политиката на съпруга си. Луи XVI, който от дете е възпитан в антиавстрийски дух, поставя на всички важни държавни постове отявлени антиавстрийци, които се отнасят враждебно към всяка намеса на австрийката в държавните дела на Франция.