Владимир Александров Балан е военен летец, един от пионерите на българската бойна авиация, участвал в бойни действия по време на Първата световна война. След края на войната завършва авиоинженерство и заема ръководни постове за утвърждаване на българската авиационна школа и производството на български самолети.Балан кове първата победа във въздушен двубой, armymedia.bg
Биография Владимир Балан е роден на 21 септември 1895 година в с. Призберг, тогава Австро-Унгария (днес Мозире, Северна Словения) в семейството на големия български учен акад. Александър Теодоров-Балан. Учи в колеж в Цариград и там за първи път вижда самолет през лятото на 1909 година. Пред гражданите на Цариград френският конструктор и летец Луи Блерио трябва да демонстрира полет със самолет. Полетът е неуспешен, но за Владимир авиацията остава завинаги и мечта и съдба.
Военна кариера През 1912 г. Владимир Балан е юнкер във Военното на Н.В. училище и още там е зачислен към „аеропланна рота“ при Техническата дружина с командир Радул Милков. На 25 август 1915 г. е произведен в чин подпоручик. Завършва курс на обучение в Аеропланното училище в София за летец през пролетта на 1916 година и е назначен в I аеропланно отделение към Въздухоплавателна дружина на Инженерни войски. Изпратен е на Южния (Македонския) фронт, като летателната дейност там се заключава предимно в разузнавателни полети, поради слабата въоръженост на наличните в българската войска самолети и поради това, че съотношението на силите е един към осем-десет неприятелски самолета. През лятото на 1916 година е командирован в Германия с други български летци да специализират разузнаване, коригиране на артилерийска стрелба и усвояване на нови типове самолети. Зачислен е към 70-о пруско аеропланно отделение, намиращо се на Западния фронт, югоизточно от Вердюн на летище Лебарак. Една година извършва бойни полети и лети с модерните тогава самолети Албатрос C.III и Албатрос С.V. За бойната си дейност на фронта при Вердюн е награден с немски орден „Железен кръст”. Със Симеон Петров обхождат немски аеропланни работилници и препоръчват как по-късно да се изгради и оборудва създадената в Божурище Държавна аеропланна работилница (ДАР). Произведен е в чин поручик на 30 май 1917 година. След това е пилот от I аеропланно отделение при Втора българска армия.
На 8 юли 1917 г. Владимир Балан атакува ескадрила английски самолети, които се насочват към военните складове край Петрич. Балан сваля командира на 17-а британска ескадрила капитан О. Дуайър. През лятото на 1918 година с полковник Мустаков отново посещават Германия, за да се запознаят със службата и организацията на въздухоплавателното дело, с оглед използване на немския опит и организационни решения. Уволнен от българската войска през 1919 година.
През 30-те години написва мемоарната книга „Спомените летят...“ за неговата служба като летец на фронта.
Професионална кариера След края на Първата световна война е студент в Политехниката в гр. Виена, Австрия. Завършва авиоинженерство в Брауншвайг и работи в Германия до 1932 година. След това е директор на ДАР-Божурище и самолетната фабрика „Капрони Български“ – Казанлък по ремонта и производството на отечествени самолети. Представител е на „Луфтханза“ за България. През годините на Втората световна война е мобилизиран в Скопие. Около 9 септември 1944 година се прибира в София.
На 29 септември Балан е отведен от дома си от група комунисти, под командването на Лев Главинчев и вероятно е убит без съд и присъда, не е известно гробното му място.
Семейство Владимир Балан е женен за Антоанета Хаджимишева, дъщеря на дипломата Панчо Хаджимишев, и има две дъщери – Теодора и Маргарита.
Военни звания Подпоручик (25 август 1915) Поручик (30 май 1917)
Бележки
Вижте също Милко Балан Станислав Балан
Източници
Щаб на действующата армия, Списък на офицерите от Българската войска към 1 март 1918 г., Кюстендил, Щаб на действующата армия. /Заб. Записан е с името Балан Влайко – 535 стр./ Драганов Н., Йордан Цанков, Димчо Димов, Летяхме ние с нашето време – Именник на българските пилоти 1911 – 2003, Издателство „Фабер“, В. Търново, 2004./Заб. Записан е с името Влайко Александров Теодоров-Балан/. Балан, Владимир А., Спомени летят..., София, Печатница Провадалиев, 1939. Балан, Владимир А., Спомени летят...,Второ издание: София, „БИ 93“ ООД, 2019, ISBN 978-619-7496-31-4.Непълно интернет копие
Външни препратки Пилоти, Асове, Командири, Самолетостроители... Владимир Балан – безследно изчезнал
Категория:Български поручици Категория:Български военни летци Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Българи в Австрия Категория:Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден Железен кръст Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Безследно изчезнали