Васил Сотиров Сотиров е български писател, поет и преводач.
Биография Васил Сотиров е роден на 31 май 1947 г. в София в семейството на художници. Завършва Френската езикова гимназия. Следва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Работи в Главна редакция „Хумор, сатира и забава“ при Българското радио, сп. „Карикатура“, Студия за анимационни филми „Бояна“, в. „Пардон“, в. „Дума“, в. „Република“.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 23 юли 2026 г.
Има един син Сотир и дъщеря Мария.
Награди „Сребърна фурма“ за хумористичен разказ – Бордигера, Италия (1977); награда „Южна пролет“ за дебютна стихосбирка (1983); „Сребърен МладЕж“ (1981) и „Златен МладЕж“ (1986) за хумористични разкази – международен конкурс „Алеко“, София; награда „Ламар“ за поезия (1990); наградата на Съюза на преводачите в България (1993); „Златен плакет“ за сатира в III национален поетичен конкурс „За един по-човечен свят“ (2003); награда „Елин Пелин“ за разказ (2007); „Каунь“ Първа награда за проза (2008); наградата за хумор и сатира „Райко Алексиев“ (2008); Годишната литературна награда на СБП за поезия (2013); „Каунь“ Първа награда за поезия (2015); Национален поетичен конкурс „В полите на Витоша“ Първа награда (2016); Годишната награда на СБП за детска литература (2016); Национална награда „Хр. Г. Данов“ – издание за деца (2017) Национална награда за литература „Валери Петров“ (2022) и др.
Произведения Васил Сотиров е автор на книгите: „Лъвовете никога не плачат“ – разкази (1981), „Убийство на щурец“ – стихове (1982), „Смъртен скок“ – стихове (1989), „Да ти излезе номерът“ – разкази (1989), „За едни има – за други няма“ – стихове (1990), „Цвете в саксия“ – стихове за деца (1990), „Пъдене на лоши духове“ – стихове (1991), „Да погалиш таралежче“ – стихове за деца (1991), „45 стихотворения стигат“ – стихове (1993), „Звезди посред пладне“ – епиграми (1994), „С джакпот на челото“ – епиграми (1997), „Живи бяхме да се видим“ – стихове (1997), „Лека кавалерия в подлеза“ – разкази (2000), „Душата на компанията“ – стихове (2004), „Излизане от пейзажа“ – стихове (2013) „Няма грешка, има смешка“ – стихове за деца (2016) "Шлюпки от тиквени семки" - епиграми (2022) "Пряка реч" - стихове (2023) и др.
Преводи Рьоне Депестър – „Корен на небесната дъга“, стихове (1978); Давид Диоп – „Крилото на желанието“, стихове (1983); Реймон Кьоно – „Упражнения по стил“ (съвместно с Елена Томалевска – 1990, 1996, 2011, 2013, 2024); Франсоа Вийон – „Голямото завещание“, стихове (1992, 1993, 2000, 2004); Леополд Седар Сенгор – „Нощни бдения“, стихове (2003) Франсоа Вийон - "Балади" (2023) и др.
Драматургия: „Колелото“, „Спасители“, „Палачинката“, „На риба“, „Котешкият марш“, „Сянката“ „Райска ябълка“ (сценарии за анимационни филми), „Шерифът Лъки“ (пародиен уестърн), "И това ако е морал" (тв новела), „Зайковата къщурка“ (детска куклена пиеса), „Една нощ в зоологическата градина“ (детска куклена пиеса в съавторство с Росен Босев), „Млечен бар“ (тв шоу програма), „Паднал от Марс“ (театрален спектакъл в съавторство с Димитър Бежански) и др.
Източници
Външни препратки „Райска ябълка“ (разказ, носител на наградата „Елин Пелин“), в. „Сега“, 10 ноември 2007 Текстове на Васил Сотиров в Литернет Преводи на стихове от Франсоа Вийон в Литературен клуб
Категория:Български поети Категория:Български сатирици Категория:Български драматурзи Категория:Български преводачи на френскоезична литература Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Родени в София