Сардинският език е романски език, говорен от населението на остров Сардиния. Смятан е от много учени за най-консервативния във фонетично отношение романски език.
Диалекти Има три основни диалекта: sardo-corsi галурески сасарески sardo-logudorese e nuorese логудорски нуорески sardo-campidanese
Фонетични особености Сардинският език е запазил някои особености на латинския език. Запазване на произношението на кратките гласни /ĭ/ и /ŭ/ като и ; например, лат. siccus (сух) звучи като siccu (а не както е в италиански secco, френски sec). Липсва дифтонгизация на латинските гласни ( и (), например лат. potet (може) звучи като podet (), докато в другите романски езици се е развило в двугласна: итал. può, сисп. puede, фр. peut. Липса на вторична палатализация на задноезичните и пред и , например: chentu (сто), латински centum [кентум] – итал. cento, фр. cent. Това отличава сардинския език от всички съвременни романски езици. Промяна на /ll/ в звучна ретрофлексна преградна , например cuaddu (кон) вместо cavallo. Това не се отнася за по-късни заемки от италиански като bellu < bello (хубав). Ротацизъм на латинското /l/: arbu < albu(m) (бял), итал. bianco, craru < claru(m) (ясен), итал. chiaro.
Граматика Сардинският език е аналитичен. Ето някои други особености, които го отличават от италиански език: Определителният член произлиза от латинското местоимение ipse/ipsu(m), докато в останалите романски езици произлиза от ille/illu(m). Формите му са su/sa в единствено число и sos/sas в множествено (is в кампиданезкия диалект). Подобни определителни членове се срещат в каталанския език на Балеарските острови: es/sa (ед. ч.) es/sos/ses (мн. ч.). Множественото число се образува с наставка -s, както е във френски, каталански, испански и португалски език, например sardu/sardos/(camp.)sardus (сардинци), puddu/puddos-pudda/puddas (кокошки). Бъдещето време се образува по аналитичен начин от латинската форма habeo ad. Сравни apo a istàre, итал. io resterò (ще остана). Условното наклонение се образува по подобен начин от миналото време на глагола „avere“ (ai) или на „dovere“ (deper) За разлика от италиански думите „защо“ и „защото“ (итал. perché) са различни: proite? (защо?), ca... или ca proite (защото). Личните местоимения за 1 и 2 лице се сливат с предлога cun (със): cunmegus (с мен), cuntegus (с теб), както е в испански език conmigo, contigo и португалски език comigo, contigo.
Речников състав Сравнителна таблица на романските езици: {| class="wikitable" |----- bgcolor="#EFEFEF" ||латински|| френски || италиански|| испански|| окситански|| каталански|| португалски|| румънски|| сардински || корсикански||превод
||clave(m) ||clef ||chiave ||llave ||clau ||clau ||chave ||cheie ||crae/crai ||chjave/chjavi ||ключ
||nocte(m) ||nuit ||notte ||noche ||nuèit/nuèch ||nit ||noite ||noapte ||notte/notti ||notte/notti ||нощ
||cantare ||chanter ||cantare ||cantar ||cantar ||cantar ||cantar ||cânta ||cantare/cantai ||cantà ||пея
||capra(m) ||chèvre ||capra ||cabra ||cabra ||cabra ||cabra ||capra ||cabra/craba ||capra ||коза
||lingua(m) ||langue ||lingua ||lengua ||lenga||llengua ||língua ||limbă ||limba/lingua||lingua ||език
||platea(m)||place ||piazza||plaza ||plaça ||plaça ||praça ||piață ||pratha/pratza||piazza ||площад
||ponte(m)||pont ||ponte''' ||puente||pònt||pont||ponte||pod||ponte/ponti||ponte/ponti ||мост
||ecclesia(m)||église ||chiesa||iglesia ||glèisa ||església ||igreja ||biserică ||creia/cresia||ghjesgia ||църква
||hospitale(m)||hôpital ||ospedale||hospital ||espital ||hospital ||hospital ||spital ||ispidale/spidali||spedale/uspidali ||болница
||caseu(m) прост. лат.formaticu(m) ||fromage ||formaggio||queso ||formatge ||formatge ||queijo ||brânză ||casu'||casgiu||сирене
Сардинският език е доста консервативен и по отношение на речниковия си състав. Например в него са запазени думи и изрази от латински език като domo/domu < domus (къща), итал. casa, arbu < albu(m) (бял), итал. bianco, faghere < facere (правя), ит. fare, janna/genna < ianua (врата), итал. porta, inòghe < in hoc'' (тук), които не се срещат в другите романски езици.
Категория:Романски езици Категория:Езици в Италия Категория:Сардиния