Киряк (Кирязо, Кирияк) Христов Шкуртов с псевдоним Сюлейман бей е български революционер, районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костенарията, Костурско.
Биография Ранни години Киряк Шкуртов е роден в 1872 година в костурското село Старичани, тогава в Османската империя, днес Лакомата, Гърция, както сам пише „от родители българи“. Завършва гръцка гимназия, след което е гръцки учител. Привлечен от Георги Христов, влиза във ВМОРО в 1900 година и става един от първите дейци и ръководители на организацията в родния си край. Шкуртов превежда Костурската чета в Костенарията и участва в организирането на Югозападно Костурско.
Четник на ВМОРО (юни 1903 – декември 1904)
Става нелегален заедно със Стефан Атанасов в началото на юни 1903 година, след като четите на Васил Чекаларов и Митре Влаха отсядат в Старичани, но властта научава. По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в сражението при село Вишени, при превземането на Клисура, в похода на въстаническите сили в Колония и в други боеве, общо 20.
След въстанието заедно със Стефан Атанасов, Васил Терзиев и Аргир Дачов тръгва за Гърция. При Кожани попадат на военна част и в престрелката Дачов е ранен и пленен. Пристигат в Лариса, Гърция, където в началото на октомври са арестувани и затворени при Иван Попов. Попов и останалите въстаници са освободени и изпратени с параход в България, но Шкуртов е задържан и като на бивш гръцки учител му е предложено отново да стане учител. Отпусната му е държавна помощ, но тя е прекратена след пристигането на Филолаос Пихеон в града. В Лариса пристигат и Нумо Янакиев и Костандо Живков, освободени от затвора в Трикала, и тримата живеят заедно. Гъркоманинът Илия от Загоричани и Аристидис Маргаритис от Костур им предлагат да се присъединят към гръцкия комитет. Те се съгласяват при условие да се действа за Автономна Македония, гърците приемат и тримата са оставени да се движат свободно в града.
Попов ги уведомява от София, че Организацията е решила да поднови въоръжената борба и в началото на 1904 година, въпреки опитите на гръцките и турски власти да бъде задържан, Шкуртов и другарите му се завръщат в Костурско и се включват във възстановяването на разстроената ВМОРО. На 9 май, предадени от кмета на Нестиме Ламбро Пагунадов, четата попада на засада в местността Кръста на пътя за Долени и Шкуртов, който е в авангарда води сражение с османците и ранява един войник.
Шкуртов става секретар на Костандо Живков, наследил през август 1904 година убития Нумо Янакиев като районен войвода в Костенарията. На 8 ноември 1904 година, празника на Свети Архангел Михаил, Костенарийската чета на ВМОРО в състав Костандо Живков, Киряк Шкуртов, Тома Желински и Никола Добролитски обсажда нестимския параклис „Свети Архангели“, разположен югозападно над селото. Затварят вратите на църквата, в която е и кметът предател Ламбро Пагунадов, и карат свещеника на продължи службата. След края Живков и Шкуртов държат реч, в която заявяват, че не се борят за злато, а за човешки правдини и отвън Пагунадов, който е и лидер на гръцкия комитет, е съсечен. Бруталното убийство прави голямо впечатление в Нестиме и околните села и гръцкият комитет, начело с поп Стерьос Панайотидис, се събира на съвещание в Жиковищкия манастир.
Костенарийски районен войвода на ВМОРО (януари 1905 – март 1906)
След смъртта на Костандо Живков през декември 1904 година, Шкуртов става войвода в Костенарията заедно с Тома Желински. Участва в борбата срещу гръцките андарти – в общо 22 сражения.
През януари 1905 година в писмо до жителите на съседните на Костенарията на юг гръцки села Лънка, Виделуща (Дамаскиния) и Цукалохори (Скалохори), подписано и от името на загиналия вече Костандо Живков, Шкуртов, формулира целта на ВМОРО по следния начин:
От името на „българските македонски революционери“ Шкуртов праща писмо и на андартския капитан Аристидис Маргаритис, в което го укорява за съюза на гръцките чети с османските власти и действията им срещу ВМОРО.
През февруари 1905 година четата на Шкуртов отсяда в Мангила. Неочаквано селото е нападнато от гръцка андартска чета, която обгражда църквата по време на богослужението, убива свещеника Тома Василев заедно с две деца, един овчар и ранява Ташовица Гандова. Избиването на селяните е прекъснато от районната чета, която заедно със селската милиция отблъсква андартите от селото в гората Грижник към Либешево, като раняват шестима от тях. През март 1905 година Шкуртов се среща в Старичани с италианския жандармерийски офицер Козма Манера и му излага възгледите си за положението в Македония.
На 15 март 1905 година граничното българско село Езерец е нападнато от четата на Филипос Китринярис (капитан Ливас), предвождана от попа на гръцкото село Скумско, като андартите избиват осем жители на селото. Киряк Шкуртов веднага свиква милицията от българските села и с районната чета на 17 март запалва Жиковищкия манастир, който служи за убежище на гръцките чети. Преди това са убити гъркоманите от Либешево Атанас Борозов, андартски четник, участвал в нападението над Мангила и Георги Андонов от Либешево, предал Костандо Живков.
През юни 1905 година голямата чета на гръцкия капитан Стефанос Дукас – Мальос, появила се в Костенарията през пролетта, обсажда Осничани и чрез местния войвода Яне Попзисов изпраща писмо до Киряк Шкуртов, че иска среща. Седемчленната чета на Шкуртов заедно с милиция от българските села се отправя към върха Орле, западно от Осничани. Шкуртов се среща с Мальос и двамата се договарят българските чети да действат в българските села, а гръцките в гръцките. И двамата са повикани от началствата си за обяснение – Мальос в Атина, по обвинение от другите гръцки капитани, че не иска да действа срещу българите, а Шкуртов – в Битоля при окръжния комитетет на ВМОРО. Войводи, с които Шкуртов не е в добри отношения го обвиняват, че е минал на гръцка страна и искат смъртно наказание. Шкуртов заминава за Битоля заедно с присъствалия на разговора осничански войвода Яне Попзисов, Христо Попделбов от Жужелци и Сребрен Янков от Хрупища. Окръжният комитет ги изслушва, както и българският търговски агент в Битоля Никола Семенов, който заявява на Търпо Поповски – представителя на Костурско в окръжния комитет, че срещата с гърците е само от полза за българската кауза. Обвинения не са повдигнати и Окръжният комитет дава на Шкуртов и Янков две лири да се почерпят и пише на Митре Влаха Шкуртов да бъде признат за районен войвода и да му се съдейства. Те се опитват да се срещнат с руския консул Виктор Кал, но той отказва да ги приеме. Срещат се с австроунгарския Оскар Прохаска и английския, на които се оплакват от зверствата на турци и гърци. Срещат се и с българския владика Григорий Пелагонийски и с директора на българското девическо училище в града Наум Темчев.
През септември 1905 година андартска чета от Виделуща, наброяваща 150 души, се настанява над Осничани. Костенарийската районна чета, начело с Митре Влаха и Шкуртов заема върха Орле в Одре, но по-късно се оттегля в Езерския букак и Орле е заето от андартите. Селската милиция подведена, че на Орле е българската чета излиза от селото и открива огън, но като виждат, че на Орле са гърци, отстъпват. Ранените Тома Попзисов и Атанас Цветков са заловени и заклани от андартите. Българската чета се появява и открива огън, като убива 6 андарти.
Също през септември 1905 година Шкуртов заедно със Стефо Атанасов от Старичани се срещат в къщата на Дине Чингел в Старичани с Козма Манера и английски жандармерийски офицер и им обясняват виждането на Организацията за автономия на Македония. На въпрос на английския офицер как ще работи автономията при положение, че в Македония не живеят само българи, а има и други народности Шкуртов отговаря:
Английският жандармерийски офицер му отговаря, че гърците и турците са в споразумение в Македония, за да накарат българската организация да излезе от търпение и да обявят, че в Македония се води национална борба за надмощие, а не политическа. И го съветва ВМОРО да продължи с разумната политика, която печели симпатиите на европейците.
Пред ноември получава заповед на ръководството на ВМОРО да влезе в Хрупища, за да реши възникналите проблеми между българските учители, които разделят българите в града на два лагера. Шкуртов е въведен в града през махалата Пачавура от Георги Попхристов и Сребрен Янков, събира гражданите и прави дознание. След като предава резултатите на окръжния комитет моли да му се разреши да замине за България да се лекува от кила.
През нощта на 22 срещу 23 (или 19) декември 1905 година, когато Шкуртов е в родното си Старичани, селото е нападнато от 120 андарти. След четиричасово сражение гърците са отблъснати от местната милиция, окуражавана от присъствието на Шкуртов. Загиват Мария Петкова Кирловска и Василка Мальовска. Опожарени са 12 плевни. Андартите дават 12 убити и ранени.Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64. На 1 януари 1906 година андартска чета за четвърти път напада Езерец, като е отблъсната от милицията с 10 души убити.
В края на март 1906 година Шкуртов тръгва на лечение в България, като е заместен като костенарийски районен войвода от Тома Желински. Пътува със Стефо Атанасов и Ламбро Фильовски. Във Велес към тях се присъединяват още четници от Тиквешката чета. Предадени, осемте четници и четирима куриери водят сражение над източната махала на Велес Пърцорек. Успяват да се укрият в Ново село, където селският ръководител на ВМОРО ги снабдява с нови куриери. Ново сражение с войска водят край щипското село Кнеже. Там Шкуртов се отделя заедно с двама тиквешки четници от останалите петима. Двамата тиквешани се укрепяват в една мелница и водят сражение, след което се самоубиват, а Шкуртов успява да се укрие. Местни дейци го завеждат до районната чета в Сопот. Войводата Васил Стоянов се среща в него в Гюрищкия манастир и двамата два дена обменят информация. Стоянов му дава двама куриери, с които пресича Николското поле и отсяда в Неманици. Там научава, че загубените му петима другари са се спасили и са при войводата Бобев, който обаче не им дава канал към България, защото пътният лист от Костурско е у Шкуртов. Шкуртов се среща с тях в Мечкуица. Два дена Шкуртов пътува с Бобев, който има конференция с Михаил Развигоров и други войводи на Султан тепе. През Саса минават границата и стигат до кюстендилското село Цървена ябълка. Тук заварват на лагер Велешката чета от 30 души, начело с войводата Панчо Константинов, с когото обменят информация. Стигат в София, където се представят на Задграничното представителство на ВМОРО и са настанени в Ломски хан.
Легален деец Шкуртов работи като надзирател по залесяването в Казанлък, на който пост го заварва Младотурската революция през юли 1908 година. Веднага напуска работа и заминава за София, където от Задграничното представителство му нареждат да се върне в Костурско. Заминава заедно с Никола Андреев – Алай бей, Стефан Атанасов, Сидер Стерьов и още един деец на ВМОРО и с влак пристигат в Солун, където се срещат с младотурските водачи Енвер паша и Ниязи бей. С влака стигат до Суровичево, където също са посрещнати тържествено. В Кайляри ги посреща Миралай бей, познат на Шкуртов от 1897 година в Хрупища. В Конюх отсядат в къщата на българския първенец Петре Чорбаджи. Обикалят Дебрец, Емборе, Палихор и Мокрени, където остава Никола Андреев. Шкуртов, Атанасов и Стерьов заминават за Хрупища, а след това обикалят костенарийските и нестрамските села.