Беранци () е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География Селото е разположено в областта Пелагония, северно от град Битоля. От запад на селото е рида Древеник, като на изток се разстила землището на селото в Пелагония, общинският център село Могила се намира в съседство на юг.
История Източно от селото е археологическият обект от Желязната епоха Висои (Църквище).
В XIX век Беранци е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Атанасий“ е изградена в 1878 година.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Беранци има 540 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Беранци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 57 къщи.
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Беранци има 40 български къщи.
До към 1895 година Беранци е под върховенството на Българската екзархия и в него функционира българско училище. След това селото преминава под ведомството на Цариградската патриаршия. След Илинденското въстание местните жители преминават отново под ведомството на Екзархията. В началото на 1905 година Пелагонийската митрополия открива училище в Беранци, но в съответствие с политиката за ограничаване на българския елемент, то е забранено от вилаетското управление.Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 98. Училището е отворено въз основа на старото разрешително (рухсатнаме), но властите твърдят, че то е загубило валидност при преминаването на селото към Патриаршията. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Беранци има 432 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война седем души от Беранци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Беранци е част от Иваневска община и има 534 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4. През войната край Беранци загиват над 120 български войници, които са погребани в полково гробище край селото, където има и 4-метров мраморен паметник.
Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 Население 647 941 1227 1216 1264 707 478 445
Според преброяването от 2002 година селото има 445 жители, всички северномакедонци.
Националност Всичко северномакедонци 445 албанци 0 турци 0 цигани 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Беранци Веле Мачкаров, битолски селски войвода на ВМОРО, участвал в отбраната на Крушевската република с отряда на Питу Гули Димитър Берански (? - 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Велков - Скочивирчето Петре Дундар (? – 1635), български хайдутин
Починали в Беранци Васил Атанасов Дончев, български военен деец, майор, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 8
Бележки
Категория:Села в община Могила