Лемноският език е мъртъв език, говорен през VI век пр.н.е. на остров Лемнос в Бяло море, днешна Гърция. Известен е предимно от два запазени дълги надписа – текст от надгробна плоча, известна като Лемноската стела, открита през 1885 година край Каминия и в надпис от Ефестия, открит в 2009 година. Частите от надписи върху керамични фрагменти показват, че езикът е говорен от общност на острова. Консенсусът сред езиковедите е, че лемноският принадлежи към тиренските езици, родствен на етруския и ретския.

През втората половина на VI век пр.н.е. островът е завладян от Атина и лемноският е изместен от атическия гръцки.

Класификация

Германският езиковед Хелмут Рикс предполага връзка между лемноския, ретския и етруски в така нареченото тиренско езиково семейство (тирсенско). Връзката се основава на близки граматически и лексикални прилики. Например:

И в лемноски и в етруски има два уникални дателни падежа: тип I *-si и тип II *-ale, засвидетелствани и двата в текста на Лемноската стела (Hulaie-ši „за Хулайе“, Φukiasi-ale „за фокееца“) и в етруски надписи (aule-si, „за Ауле“ и mi mulu Laris-ale Velχaina-si, „благословен бях за Ларис Велхайна“); Някои лексикални прилики като лемноското avis „година“ и етруското avils (генитив); лемноското šialχvis „шестдесет“ и етруското šealχls (генитив), които и двете имат еднаква вътрешна структура „число + наставка за десетилетие + окончание“ (лемноски: ši + alχvi + -s, етруски: še + alχl + s); Генитив за мъжки род завършва на *-s, а миналото време на *-a-i (етруски -e в ame „беше“ (< *amai); лемноски <-ai> в šivai „живя“).

Предложеното от Рикс тиренско семейство се подкрепя от доста езиковеди като Стефан Шумахер, Карло Де Симоне, Норберт Йотингер, Симона Маркезини, и Рекс Е. Уолъс. Общи черти между етруския, ретския и лемноския са отбелязани в морфологията, фонологията и синтаксиса. От друга страна лексикалните паралели са малко, което може би се дължи на оскъдността на лемноски и ретски текстове и вероятно на ранната дата на разделяне на езиците.

История Тиренското езиково семейство или Общотиренският език, често се смята за палеоевропейско и предхождащо пристигането на индоевропейските езици в Южна Европа.

Според холандския историк Луук Де Лигт, лемноският език е възможно да е пристигнал в Бяло море през Късната бронзова епоха, когато микенските владетели са набирали групи наемници от Сицилия, Сардиния и различни части на Апенинския полуостров.

Учени като Норберт Йотингер, Мишел Гра и Карло Де Симоне смятат, че лемноският език е свидетелство за етруско търговско селище на острова, което е създадено преди 700 г. пр.н.е. и не е свързано с морските народи.: Етруските корени са в далечното минало. Въпреки твърдението на Херодот, който пише, че етруските са мигрирали към Италия от Лидия в Източното Средиземноморие, няма материални или езикови доказателства в подкрепа на това. Етруската материална култура се е развила в непрекъсната последователност от Бронзовата епоха. Що се отнася до езиковите връзки, лидийският е индоевропейски език. Лемноският, който е засвидетелстван от няколко надписа, открити близо до Каминия на остров Лемнос, е диалект на етруския, донесен на острова от търговски авантюристи. Езиковите сходства, свързващи етруския с ретския, език, говорен в подалпийските райони на Североизточна Италия, допълнително противоречат на идеята за източен произход.

След повече от 90 години археологически разкопки на Лемнос не е открито нищо, което би подкрепило миграция от Лемнос към Етрурия или към Алпите, където се е говорил ретският език. Местните жители на Лемнос са били синтите, тракийско население.

Археогенетичен анализ на етруски индивиди от 2021 година заключава, че етруските са автохтонни и генетично подобни на латините от Ранната желязна епоха и че етруският език, а следователно и другите езици от тиренското семейство, може да е оцелял език от тези, които са били широко разпространени в Европа поне от Неолита преди появата на индоевропейските езици, както вече твърди немският генетик Йоханес Краузе, който заключава, че е вероятно етруският език (както и баският, палеосардинският и минойският) да се е „развил на континента по време на неолитната революция“.: Вероятно баският, палеосардинският, минойският и етруският език са се развили на континента по време на неолитната революция. За съжаление, истинското разнообразие на езиците, съществували някога в Европа, никога няма да бъде известно. Липсата на скорошни анатолийски примеси и ирански произход сред етруските, които генетично принадлежат здраво към европейския клъстер, може също да подсказва, че наличието на няколко надписа, открити на Лемнос, на език, свързан с етруския и ретийския, „би могло да представлява движение на население от Апенинския полуостров“.

Фонология Подобно на етруския, лемноският език изглежда е имал система от четири гласни, състояща се от „и“, „е“, „а“ и „о“. Други езици в съседство с района на Лемнос, а именно хетският и акадският, имат подобни системи от четири гласни, което предполага ранно ареално влияние.

Писменост Надписите използват западногръцка азбука, известна и като „червена азбука“, която се използва в повечето части на Централна и Северна континентална Гърция - Тесалия, Беотия и по-голямата част от Пелопонес, както и на Евбея и в колониите, свързани с тези места, включителното повечето колонии във Велика Гърция. Азбуката на лемноския е сходна с архаичния вариант, използван за писане на етруския език в Южна Етрурия.

Надписи Лемноска стела

Стелата е открита зазидана в стена от църквата „Свети Александър“ край Каминия и сега се намира в Националния археологически музей в Атина. Датира се към VI век пр.н.е., понеже през 510 г. пр.н.е. атинянинът Милтиад завладява острова и го елинизира.Херодот, 6.136-140. На стелата има барелеф на мъж с шлем и надпис на азбука, близка до халкидската гръцка азбука. Текстът еи бустрофедон, е транскрибиран на латиница, но не е могъл да бъде разчетен преди да се направи сериозно сравнително изследване, базирано на сравнение с етруски език, комбинирано с пробив в разчитането на самия етруски.

Надписът се състои от 198 знака, оформящи 33 до 40 думи, като думите се разделят с точки до три точки. Текстът се състои от 3 части: две изписани отвестно (1; 6-7) и една водоравно (2-5). Разбираеми са изразът avis sialchvis („на 60 години“, B.3), напомнящ за етруското avils maχs śealχis-c („и на 65 години“), който изглежда се отнася за лицето, на което е посветен погребалния паметник, holaiesi φokiašiale („на Холайе Фокиас“ B.1), който изглежда е бил чиновник, наричан марас marasm avis aomai („и беше марас една година“ B3), сравнимо е етруското -m „и“ (постпозиция) и maru. Странно е, че този текст съдържа и дума naφoθ, която изглежда е свързана с етруската дума nefts „племенник/чичо“, но това може да е заемка от латинската nepot-, което предполага, че говорещите този език са мигрирали в някакъв момент от Апенинския полуостров (или независимо са заели тази индоевропейска дума от някъде другаде). Клоекхорст, от друга страна, предполага в 2021 година, че е по-вероятно да е заета от фригийската nevot-, със същото значение, което би подсказвало, че говорещите този език са мигрирали от Анатолия.Kloekhorst, Alwin (2021), "Luwians, Lydians, Etruscans, and Troy". Произходът на фригийския език обаче сам по себе си е предмет на дебат. Някои лингвисти предполагат, че той е от балкански, а не от анатолийски произход, а връзката между етруския и анатолийските езици е отхвърлена от Шимон в 2021 година. Шимон не намира съществени доказателства в подкрепа на теорията за анатолийски заемки в етруския, което подкопава теорията за неавтохтонен произход.

Транскрипция

Отпред:

A.1. holaies:naφoθ:siasi

A.2. maras:mav

A.3. šialχveis:avis

A.4. evišθo:seronaiθ

A.5. sivai

A.6. aker:tavarsio

A.7. vanalašial:seronai:morinail

Отстрани:

B.1. holaiesi:φokiašiale:seronaiθ:evišθo:toverona

B.2. rom:haralio:sivai:eptesio:arai:tis:φoke

B.3. sivai:avis:šialχvis:marasm:avis:aomai

Надпис от Ефестия Нов лемноски надпис е открит при разкопки в Ефестия през 2009 година. Надписът се състои от 26 букви на два реда в бустрофедон.

Транскрипция: горен ред (от ляво надясно): hktaonosi:heloke долен ред (от ляво надясно): soromš:aslaš

Външни препратки Текст на Лемноската стела

Вижте също Прединдоевропейски езици

Бележки

Източници

Категория:Палеобалкански езици Категория:Мъртви езици Категория:Пеласги Категория:Лемнос