Марк Випсаний Агрипа () е древноримски държавник и генерал, вторият най-могъщ човек през ранната Римска империя. Избран е за консул през 37, 28 и 27 пр.н.е. Той е приятел, дясна ръка и най-важният генерал на Октавиан Август. Агрипа има водеща роля за военните успехи на Октавиан, вероятно най-ценният от които е победата в битката при Акциум срещу армиите на Марк Антоний и Клеопатра.
Марк Агрипа е зет на император Октавиан Август, тъст на император Тиберий, дядо по майчина линия на император Калигула, негова внучка е съпруга на император Клавдий и е прадядо по майчина линия на император Нерон.
Произход и ранни години Агрипа произлиза от богато провинциално семейство, което не било известно в римския политически живот. Роден е между 64 и 62 пр.н.е., мястото на раждането му не е сигурно. Името на баща му вероятно е Луций Випсаний Агрипа. Има по-възрастен брат, който също се казва Луций Випсаний Агрипа и сестра на име Випсания Пола. Връстник е на Октавиан, учат заедно и още в младежките си години стават близки приятели. Въпреки че Агрипа се асоциира със семейството на Юлий Цезар, неговия по-голям брат Луций Агрипа избира друга позиция в гражданската война през 40-те години пр.н.е., като се сражава под командването на Катон, биейки се срещу Цезар в Африка. След като войските на Катон са разбити, братът на Агрипа е затворен в затвора. Освободен е по-късно след като Октавиан се застъпва за него.
Не е известно дали Агрипа е воювал срещу брат си в Африка, но вероятно е служил при Цезар във военната кампания през 46 – 45 пр.н.е. срещу Гней Помпей Младши, с кулминация битката при Мунда. Във всички случаи Цезар е имал голямо доверие в него и след като взима властта в Рим, го изпраща заедно с Октавиан през 45 пр.н.е. да изучават военно изкуство в Аполония с македонските легиони. По това време Агрипа и Октавиан се срещат с астрологът Теоген, който предсказва блестяща кариера на Агрипа, преди да се поклони пред изключителната съдба на Октавиан.
На шестия месец от престоя им в Аполония, през 44 пр.н.е. до тях достига вестта за покушението над Цезар. Агрипа и другия му приятел генерала Квинт Руф, съветват Октавиан да заповяда на легионите от Македония да тръгнат към Рим, срещу убийците на Цезар. Пренебрегвайки този съвет Октавиан решава да плава по море към Италия придружен от двамата си приятели и малка свита. Възможно е съветът на Агрипа и Руф да не продиктуван единствено от младежката им нетърпеливост и плам, но и от политическите им амбиции, като двамата искат да се възползват от ситуацията за да се издигнат в йерархията за сметка на аристократите участващи в убийството на Цезар.
Втори триумвират След пристигането си Октавиан научава, че Цезар в завещанието си го счита за свой законен син и наследник. Агрипа и Руф не са пасивни наблюдатели, те подтикват приятеля си да пренебрегне съвета на майчиното си семейство и да приеме наследството оставено от Цезар. Агрипа придружава Октавиан в Рим, когато той отива да поиска тържествено наследството на Цезар от магистратите отговарящи за изпълнението на завещанието на убитият диктатор. Октавиан получава три четвърти от състоянието на Цезар, което Антоний отказва да му даде, както и фамилното му име. Октавиан приема името Цезар, въпреки че съвременните историци го наричат все още „Октавиан“ в този период.
Антоний, който е консул, успява въпреки атмосферата на напрежение, да постигне компромис със заговорниците, които участват в убийството на Цезар. Първоначално това е голям успех за него, като по този начин успява да успокои ветераните, да помири Сената и да се прояви в очите на заговорниците като техен защитник и гарант за гражданският мир. Пристигането на Октавиан, който иска да отмъсти на убийците на Цезар, поставя Антоний в сложна ситуация: въпреки че забавя признаването на Октавиан за наследник на Цезар, сега трябва да изясни политическата си позиция, тъй като има опасност да изгуби поддръжниците си, които симпатизират на Октавиан. Също така Антоний се опитва да си осигури управлението Цизалпийска Галия за следващата година, която в момента е управлявана от Децим Брут.
В Сената Антоний има множество врагове, а техният водач Цицерон, който вижда в лицето на Октавиан по-малкото зло държи пламенни речи срещу него. Октавиан осъзнава, че има нужда от по-голяма военна сила. Агрипа подпомага набирането на войски в Кампания. Агрипа вероятно е сред преговарящите, които печелят подкрепата на македонските легиони от Антоний за Октавиан. При тези преговори изглежда Октавиан за пръв път е придружен от Меценат, чиито умения на дипломат, допълват военните умения на Агрипа. През ноември 44 пр.н.е. Марк Антоний напуска Рим в посока Северна Италия, Брут отказва да отстъпи командването на Цизалпийска Галия и окупира Мутина, след което е обсаден от Антоний.
Мутинска война
Сената праща двамата новоизбрани консули Панза, Хирций и Октавиан, който получава пълномощията на пропретор на север да се притичат на помощ на Брут. Не се знае какви длъжности са заемали Агрипа и Руф, но вероятно са били втори по ранг в армията на Октавиан. Тъй като Хирций е консул, два от легионите на Октавиан минават под негово командване. Антоний оставя брат си да обсажда Мутина и потегля да пресрещне консулите. При Форум Галорум успява да направи засада на Панза, който пътува с армията си да се присъедини към Хирций и Октавиан. В последващата битка войските на Антоний побеждават, а Панза е смъртно ранен. Антоний няма време за празнуване, тъй като пристигналите войски на Хирций успяват да го хванат неподготвен. Войниците на Антоний се бият храбро, но в крайна сметка след като търпи тежки загуби решава да отстъпи към Мутина. Октавиан през това време защитава лагерът на сенатските войски в близост до града.
При Мутина Антоний решава да не влиза в директна битка с армиите на Хирций и Октавиан, а тактиката му е да ги тормози с кавалерията си, докато чака изтощеният от глад Брут да се предаде. Сенатските армии се насочват към част от обсадата, която е по-слаба поради характеристиките на терена. Антоний първоначално се опитва да избегне всеобща битка и да отговори на предизвикателството само с кавалерията си, но когато кавалерийските части на врага оказват съпротива, за да предпази обсадните си линии от разрушаване, нарежда на два от своите легиони да спрат настъплението на легионите на Хирций и Октавиан. Започва ожесточена битка. Марк Антоний прехвърля допълнителни сили, за да посрещне атаката. Според Апиан силите на Антоний се оказват затруднени поради бавното пристигане на подкрепления от легионите, които са разположени далеч от района, където се водят най-важните сблъсъци. Превъзхождана по численост армията на Антоний търпи загуба и е принудена да бяга към Нарбонска Галия, където да се обединят със силите на Марк Емилий Лепид и други генерали лоялни на Цезар. В тази битка е убит консулът Хирций.
Издигане към властта След загубата му, в Рим обявяват Антоний и поддръжниците му за врагове на държавата. Цицерон се хвали в Сената, че цезарианците са на изчезване и не могат да се сравняват с патриотичните републиканци. Със славната победа на републиканската армия и с Източните провинции в ръцете на Касий и Брут, изглежда републиката печели по всички фронтове. Цицерон и неговите сподвижници обаче не са преценили добре, нито военния ресурс на Антоний, нито политическата зрялост на Октавиан, което ще им коства много. Скоро става ясно, че Цицерон не е в състояние да контролира Октавиан, който се насочва с победоносните си войски към Рим и заставя Сената да го назначи за консул. За да избегне гражданска война, през 43 пр.н.е. в Бонония Октавиан сключва пакт с Антоний и Лепид, известен като Втори триумвират. През цялото това време Агрипа е негов доверен приятел, генерал и съветник.
Октавиан и неговия колега консул Квинт Педий Балб уреждат убийците на Цезар да бъдат обвинени въпреки тяхното отсъствие, на Агрипа е поверен случаят срещу Гай Касий Лонгин. Това става в същата година, в която Агрипа започва своята политическа кариера, заемайки позицията на народен трибун, което му гарнира място в Сената.
Една от първите задачи на триумвирата е да се справят с убийците на Цезар, но има проблем – държавната хазна е празна. По подобие на Сула триумвирите въвеждат проскрипции, по този начин не само ще се напълни държавната хазна, но ще бъдат избити и враговете им. Цицерон е измежду първите убити, главата му е изпратена като подарък на Фулвия. Кланетата продължават няколко седмици, като са убити около триста сенатора и две хиляди конникa. Имуществото на проскрибираните се разпределя между триумвирата и техните поддръжници или е пуснато за продажба. На легионерите се обещава, че след края на войната срещу „освободителите“ между тях ще бъде разпределена земя в богатите региони на републиката. Агрипа не взима участие в чистките, единствената известна информация за него през този ужасяващ период е, че успява да спаси проскрибиран, след като се застъпва за него пред Октавиан.
Перузинска война
През 42 пр.н.е. Агрипа участва в битката при Филипи и вероятно заедно с Руф командват част от армията, като се има предвид, че Октавиан е сериозно болен през тази кампания. След завръщането им в Рим, изиграва главна роля в потушаването на бунта на Луций Антоний и Фулвия Антония (брат и жена на Марк Антоний), започнал през 41 пр.н.е. и завършил през 40 пр.н.е. с т.нар. Перузинска война. Луций и Фулвия се опитват да установят тяхното семейство на власт, като пречат на Октавиан да разпредели земя за победоносните си ветерани от Филипи.
Октавиан е отблъснат Нурсия и започва обсада на град Сентинум. Луций, който е в Пренесте потегля към Рим и побеждава Лепид, който защитва града. Научавайки за това Октавиан потегля по Виа Фламиния към Рим изпращайки инструкции на Квинт Руф, който пътува с шест легиона през Умбрия да продължи с обсадата на Сентинум. С приближаването на войските на Октавиан, Луций Антоний изоставя Рим с намерението да се присъедини към лейтенантите на Антоний – Квинт Фуфий Кален, Вентидий Бас и Азиний Полион в Галия. Октавиан окупира Рим без кръвопролития, след което изпраща Агрипа да преследва Луций Антоний от юг.
Първият ход на Агрипа е да превземе Сутриум – важен град за Луций Антоний намиращ се на Виа Касия. Агрипа се опитва да привлече вниманието на Луций към себе си и да осигури достатъчно време на Квинт Руф, които превзема Сентинум и Нурсия да дойде от североизток и да приближи войските на Луций по Вия Фламиния в тил. Планът на Агрипа успява, Луций се връща назад към Сутриум и за негова изненада разбира, че пътят на север е блокиран от Руф. Не смеейки да рискува битка, Луций се отправя на север по Вия Касия към офицерите на брат си, докато Руф възпрепятства напредването му, а Агрипа атакува тилът му. Докато Луций напредва на север, генералите на Октавиан се опитват да го приклещят в дефилетата на Етрурия през които преминава Вия Касия. Виждайки, че няма да може да стигне до Галия, Луций се връща към Перузия, където е обсаден от комбинираните армии на Октавиан, Руф и Агрипа.
Октавиан, подобно на Цезар при Алезия, обгражда Перузия с укрепления, за да предотврати евентуално бягство от града и да обезкуражи нападения от лейтенантите на Антоний. Вентидий Бас, Азиний Полион и Мунаций Планк с тринадесет легиона под тяхно командване се опитват да вдигнат обсадата на града, но не успяват след като Агрипа и Руф им нанасят тежки поражения. Тримата пълководци изоставят Луций и Фулвия на произволът на съдбата и се оттеглят. Луций Антоний е принуден да се предаде след няколко месеца на обсада (зимата на 40 пр.н.е.). През този период Квинт Руф е главният генерал на Октавиан.
Градски претор