Старичани

Старѝчани или Старѝчени (, Лако̀мата, до 1927 година Σταρίτσανη, Старицани) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География Селото се намира на 15 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 8 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), на 670 m надморска височина на десния бряг на река Галешово в полите на планината Одре (Одрия).

История В Османската империя

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Истаричани и Ан Истаричани. В двете махали са 12 християнски семейства. В църквата на Старичани се пази ценна икона на Света Богородица от XIV век. Според местни легенди селото първоначално било по-близо до Бистрица (Алиакмонас) и се казвало Порино. Порино имало 10 църкви – Илия, Атанас, Богородица, Троица, Спасовден, Никола, Петка, Костадин и Благоевец. Залято от реката, селото се преместило на сегашното му място.

Църквата „Благовещение Богородично“ в селото е изписана в 1827 година от видния зограф Аргир Михайлов.

В края на XIX век Старичани е чисто българско село. Жителите му са прочути зидари, ходели на печалба в Цариград и Анадола. Част от тях остават в България. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старичани има 350 жители българи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Старичани е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 65 къщи.

В началото на XX век цялото население на Старичани е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.

Същата година турските власти не допускат учителите Илия Живков от Битоля и Калиопа Зисова от Хрупища да отворят българско училище.Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старичани има 520 българи екзархисти.

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Старицани като село с 450 жители гърци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata . Според Георги Константинов Бистрицки Старичени преди Балканската война има 60 български къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка.

Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. По думите на Христо Силянов:

През нощта на 22 срещу 23 (или 19) декември 1905 година селото е нападнато от 120 андарти, които обаче след четиричасово сражение са отблъснати от местната милиция, начело с костенарийския ранонен войвода на ВМОРО Киряк Шкуртов, който по това време в родното си село. Загиват Мария Петкова Кирловска и Василка Мальовска. Опожарени са 12 плевни. Андартите дават 12 убити и ранени.Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.

През декември 1907 година гръцки андарти нападат за втори път Старичани и опожаряват къщата на едно от най-видните български семейства – Дачови. Общо 20 души от Старичани са убити от платени турци – от Коста Янулов убит в местността Гюнго до Ставро Попгеоргиев, убит на моста на Галешово.

В 1909 година в Старичани има 52 български екзархийски къщи и 8 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.s:Телеграма от Иларион от Костур

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година:

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Старичани (Σταρίτσανι), село в Хрупищката нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 450 „православни гърци“.

По време на Балканската война 4 души от Старичани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Стариченъ е обозначено като българско селище.

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1914 до 1919 година 41 жители на Старичани, а след 1919 още 6 емигрират в България по официален път.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lakkomata . Някои жители на Старичани се заселват в село Бошинос (Каламонас), Драмско. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Старичани има 50 къщи славяни християни и 4 къщи погърчени славяни и власи и гърци. В 1927 година селото е прекръстено на Лакомата.

През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана, начело с Васил Маниолов. На 29 април 1943 година гръцка паравоенна чета от около 600 души напада Старичани, отбранявано от 33 милиционери. Селото е изгорено, ограбено и част от жителите му изклани.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Според Тодор Симовски нападението става на 1 април 1943 година и е от части на ЕЛАС, като загиват 40 души и селският поп. След нападението местното население се въоръжава от италианските окупационни власти. 45 семейства от селото емигрират в България и другите социалистически страни.

По време на Гражданската война (1946 – 1949) селото също пострадва силно и 45 семейства емигрират в източноевропейските страни.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Старичани на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Саматско Σαμάτσκο Корфула Κορφούλα връх в Одре (826 m), И от Старичани Суйтско Σουΐτσκο Омало Ομαλό Соища Σόϊστα Ватирема Βαθύρεμα река Бодацина Μποδατσίνα Дасорема Δασόρεμα река С от Госно, десен приток на Осман бей, ляв приток на Галешово Друм Ντροῦμος Дримос Δρυμὸς връс С от Госно (696 m) Лесков трап Λέσκου Τρὰπ Лептокарияс Рема Λεπτοκαρυᾶς Ρέμα река

Личности

Родени в Старичани Аргир Дачов, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, ранен и заловен при Кожани по време на оттеглянето на групата на Киряк Шкуртов, Стефан Атанасов, Васил Терзиев и Дачов към Гърция Атанас Панайотов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Гевгели, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Васил Живков, български революционер, подвойвода на селската чета на Македонобългарския комитет Васил Манолов (? – 1943), български революционер, войвода на селската чета на Македонобългарския комитет Георги Никола Бекчия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „помагане на българските разбойници, които убили Абедин и другарите му от Забърдени“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Киряк Шкуртов (1872 – 1965), български революционер, войвода на ВМОРО Коста Янулов, български първенец, убит от платени турци в местността Гюнго Ламбо Фильовски, деец на ВМОРО Манол Панайотов, македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета Митко Анастасовски (1926 – 2006), политик от Северна Македония Михаил Атанасов (Μιχαήλ Αθανασιάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред Михаил Димитри, учител, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „помагане на българските разбойници, които убили Абедин и другарите му от Забърдени“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Никола Клюшов, български революционер от Охрана, ръководител на местния комитет Никола Иванов Каюшев, български революционер от ВМОРО Никола П. Христов (1877 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 8-а костурска дружина, загинал в боя при Радкова скала на 22 юни 1913 година Нули Йотов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов Сидер Узунов, вероятно от Старичани, български революционер, арестуван през юни 1903 година и осъден Сидор Димитри, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „помагане на българските разбойници, които убили Абедин и другарите му от Забърдени“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Ставро Попгеоргиев, български първенец, убит от платени турци в местността Гюнго Стерьо Дачов (1917 – ?), гръцки партизанин и деец на НОФ Стефан (Стефо) Атанасов, български революционер, станал нелегален през юни 1903 година заедно с Киряк Шкуртов Янко Тянев Янев, български революционер, вероятно от Старичани, арестуван през юни 1903 година и осъден умрял в затвора

Бележки

Категория:Села в дем Хрупища