Самолетоносач е клас военни кораби, основната ударна сила на които е палубната авиация.
Самолетоносачът разполага с полетна палуба и други средства за обезпечаване излитането и кацането на самолети от различен клас, разполага с хангари за съхранение, технически средства за техническо обслужване и ремонт на авиотехниката, средства за управление и обезпечаване на полетите.
Начело със самолетоносачите, военни кораби формират ударни групи, които осигуряват бърза концентрация на военна сила, в която и да е точка на Световния океан.
История
Развитието на авиацията в началото на XX век кара военноморските ведомства на някои от промишлено развитите страни да обърнат внимание на възможността да се използват самолети в морското военно дело. Първоначално самолетите били използвани предимно за разузнаване, но скоро военните съзират възможността за използването им като бомбардировачи и торпедоносци.
Първото излитане от палуба е извършено на 14 ноември 1910 година от американеца Юджин Б. Ели, от борда на лекия крайцер „Бирмингам“ (USS Birmingham, CL-2). Това става възможно благодарение на изградената специална платформа за излитане на носа на кораба. Два месеца по-късно на 18 януари 1911 година Юджин Б. Ели извършва първото кацане върху неподвижен кораб – бронирания крайцер „Пенсилвания“ (USS Pennsylvania, ACR-4), благодарение на импровизирана система от пясъчни торби и въжета, пряк предшественик на съвременните спирачни системи.
Първият истински самолетоносач е британският „Арк Роял“ (HMS Ark Royal), който е приет на въоръжение през 1915 година. Той участва в Първата световна война и провежда бомбардировки над османските позиции.
През 1917 година е създаден първият самолетоносач с плоска палуба. Той отново е дело на британците, нарича се „Аргус“ и е създаден след преустройване на италианския пътнически лайнер „Conte Rosso“.
Скоро американците последват примера и преустройват транспортен кораб, добавяйки му плоска палуба и наименувайки го „Ленгли“.
Най-екстравагантно е преоборудването на британския лек крайцер „Furious“, който по предназначение трябвало да носи две 457-мм оръдия, разположени в кули, но още в самото начало на строежа предната кула е заменена с полетна палуба. Получава се хибрид, който впоследствие се оказва неудачен и по-късно е преустроен изцяло в самолетоносач.
В ранните години на развитие на този тип военна техника са използвани и хидроплани. Самолетоносачите можели да обезпечат излитането, но кацането било невъзможно. Затова тези самолетоносачи били снабдени с кранове, които вдигали хидропланите на борда.
Самолетоносачите през Първата световна война По време на Първата световна война и в течение на няколко години след края на войната, са преустроени няколко различни военни кораби в самолетоносачи, например линейните крайцери „Корейджъс“, „Глориъс“ и „Фюриъс“ и линкорът „Алмиранте Кохрейн“ в Кралския военноморски флот на Великобритания, линейният кораб „Беарн“ във ВМС на Франция, линейният крайцер „Лексингтън“ във ВМС на САЩ, крайцерът „Акаги“ и линкорът „Кага“ в Императорския флот на Япония.
Първият атомен самолетоносач Първият атомен самолетоносач е „Ентърпрайз“. Той има ядрени двигатели и използва като гориво обогатен уран. Така той може да издържи 13 години до следващото презареждане.
Предназначение В наши дни самолетоносачите са най-големите военни кораби от всички построени. Съвременният самолетоносач има на борда няколко десетки самолети, в числото на които могат да влизат изтребители, атакуващи самолети, прехващачи, самолети за далечно радарно наблюдение и управление, самолети за борба с подводници, разузнавателни и самолети за радиоелектронна борба. Заедно с тях, самолетоносачите разполагат с група вертолети, които представляват сами по себе си спасителни, разузнавателни, за борба с подводници и транспортни машини.
Съвременният самолетоносач има мощна енергетична установка, огромен запас от авиационно гориво и въоръжение, което от своя страна позволява значително време за действия, далеч от своите брегове.
Задачите, които следва да изпълнява самолетоносачът, са следните: противовъздушна отбрана на морските съединения в поход, противоподводна отбрана на морските съединения, въздушна поддръжка на сухопътните войски в крайбрежната зона, унищожаване на противовъздушната отбрана (ПВО) на противника, обезпечение на завоюваното въздушно превъзходство в определен район, унищожаване на военноморските части на противника.
Класификация Съвременните самолетоносачи могат да бъдат разделени условно на три категории по отношение на своите размери и бойни способности.
Леките самолетоносачи Леките самолетоносачи разполагат с авиогрупи, съставени основно от вертолети, като единствените самолети, които могат да оперират от борда им, са тези със съкратено излитане и вертикално кацане от типа на Хариър. По тази причина в англоезичната литература понякога те са назовавани и като „Harrier carrier“ или „носител на Хариъри“. Теоретично такъв тип самолетоносач може да оперира и с конвертипланите тип Оспри, но към момента никой от леките самолетоносачи не е адаптиран за тяхната експлоатация. Универсалните десантни кораби на ВМС на САЩ са със сходни с леките самолетоносачи размери и способности и MV-22 „Оспри“ оперират от полетните им палуби, но все пак формално това не са самолетоносачи. Пълното водоизместване в бойна конфигурация на корабите от този тип по правило не надвишава 32 000 тона. Двата строящи се кораба от клас „Куийн Елизабет“ на Кралските ВМС на Великобритания имат пълно водоизместване, доближаващо се до 70 000 и висши британски военноморски офицери дори ги определят като „суперсамолетоносачи“, но особеностите на тяхната конструкция ограничават авиогрупите им също до вертикално кацащи изтребители от тип F-35B, което всъщност ги лишава от основната характеристика на суперсамолетоносачите – бойни и спомагателни самолети с конвенционално излитане и кацане. Своеобразни хибриди в тази категория кораби са американските универсални десантни кораби от тип LHA и LHD и испанските тип BPE (със своите експортни образци – два за Кралските австралийски ВМС и един за ВМС на Турция). Тези кораби разполагат както със свободна полетна палуба и авиационна хангарна палуба (характерни за леките авионосци), така и с амфибиен десантен док. По тази причина те могат да се използват както като леки самолетоносачи, така и като десантни кораби. От всички тях обаче единствено испанският кораб L61 „Хуан Карлос I“ е предвиден да изпълнява основно ролята на лек самолетоносач (турските ВМС, поръчали негова експортна модификация, проучват тази възможност).
Към този клас кораби в активна експлоатация се намират: C550 „Cavour“ – флагман на италианските ВМС C551 „Garibaldi“ – предишния флагман на италианските ВМС (използван основно като десантен вертолетоносач) L61 „Juan Carlos I“ – флагман на испанските ВМС 911 „Chakri Naruebet“ – флагман на Кралските тайландски ВМС (използван основно като охранителен вертолетоносач) Като могат също да бъдат съотнесени и: двата японски вертолетоносача от клас „Хюга“ и особено двата планирани вертолетоносача от клас „Изумо“ двата южнокорейски универсални десантни кораба от клас „Докдо“ и особено двата планирани леки самолетоносача трите френски универсални десантни кораба от клас „Мистрал“ и двата кораба от експортния вариант за ВМС на Египет (от пропадналата руска поръчка за клас „Владивосток“) Макар че за да могат да бъдат използвани като леки самолетоносачи, изброените кораби се нуждаят от доработка на летателната палуба за високите температурни натоварвания от двигателите на вертикално-кацащи самолети. универсалните десантни кораби от тип LHA и LHD (класовете „Тарауа“, „Есекс“ и „Америка“) разполагат с такива полетни палуби и теоретично могат да бъдат използвани като леки самолетоносачи (дори по водоизместване със своите 40 000 – 50 000 тона се причисляват в средната категория, но по бойни възможности отговарят на леки самолетоносачи), но за разлика от тях основното им предназначение не е контролът на морските комуникации, а амфибийните десантни операции и освен това те не разполагат с полетни трамплини, което силно ограничава бойното натоварване на самолетите „Хариър“, които са базирани на борда. Повечето пилоти са управлявали с мъже, а някои жени карат танкове.
Средни самолетоносачи Средните самолетоносачи заемат междинно място между леките и суперсамолетоносачите, както по отношение на водоизместване, така и по отношение на бойни възможности. Те разполагат с някои от характеристиките на суперсамолетоносачите, но все пак далеч им отстъпват по боен потенциал. В този клас кораби се числят: с парни стартови катапулти: R91 „Шарл дьо Гол“ – флагман на френските ВМС, единствен атомен самолетоносач извън САЩ А12 „Сао Пауло“ – флагман на бразилските ВМС, старият бивш френски самолетоносач R99 „Фош“ със стартови трамплини: 063 „Адмирал флота Советского союза Кузнецов“ – флагман на руския Северен флот 16 „Ляонин“ – еднотипен с „Кузнецов“, но закупен недостроен и завършен по китайски разработки, флагман на китайските ВМС на НОАК R33 „Викрамадитя“ – бивш руски „Адмирал флота Советского союза Горшков“, модернизиран и сходен с „Кузнецов“, флагман на индийските ВМС в строеж (със стартови трамплини) самолетоносач „Куийн Елизабет“, лидерен за класа, бъдещ флагман на Кралските ВМС на Великобритания самолетоносач „Принс ъф Уейлс“, клас „Куийн Елизабет“ за Кралските ВМС на Великобритания самолетоносач „Викрант“, в строеж за индийските ВМС, ще замени излизащия от въоръжение през 2016 г. стар R22 „Вираат“ (бивш британски „Хермес“) неизвестен самолетоносач за китайските ВМС на НОАК, предполагаемо подобен на първия китайски самолетоносач „Ляонин“
От генерал Христо Чакински
Тежки (Суперсамолетоносачи) Суперсамолетоносачите са най-тежките бойни кораби в историята на военноморското дело. Единствената държава, която разполага с кораби от този клас, са Съединените щати. По правило това са кораби с бойно водоизместване над 70 000 тона, като повечето от тях са с атомна силова установка (по два атомни реактора). За разлика от основните надводни бойни единици, като крайцерите, разрушителите и фрегатите, които разполагат със свое ударно въоръжение, самолетоносачите разполагат единствено с ракетно и артилерийско въоръжение за самозащита от противо-корабни ракети и авиобомби. Тяхно ударно средство са изтребителите на борда. Основен ограничаващ фактор е, че бойните способности на изтребителите са пропорционални на тяхната излетна маса, но разполагането и оперирането на самолети на борда на кораб създава много по-големи технически трудности, в сравнение с оперирането от конвенционални авиобази, разположени на сушата. По-голямата излетна маса на самолетите води до по-голяма маса на самолетоносачите. Това от своя страна води до много по-големи логистични нужди, по-силно охранение, защото големите самолетоносачи са по-ограничени в движението си в Световния океан и представляват по-големи и забележими цели, както и много по-големи военноморски бази, в които да се базират авионосните ударни групи.
Eдинствената държава, чийто военен бюджет е позволявал оперирането със суперсамолетоносачи, са Съединените американски щати. Съветският съюз проектира и започва строителството на кораб от този клас („Ульяновск“), но задълбочилата се тежка икономическа криза и настъпилият разпад на Съюза преди завършването му, осуетяват приемането му на въоръжение и корабът е изоставен. Така ВМС на Съединените щати остават единствен оператор на този клас кораби, а Китай и Индия разработват проекти за такива кораби, които би трябвало да постъпят на въоръжение през 2030-те години.