Радобор () е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География Селото е разположено на 579 m надморска височина в центъра на Битолското поле, в областта Пелагония, на 15 km североизточно от град Битоля. На 5 km на запад от селото е общинският център село Могила.
История Според една легенда, името на селото е свързано с плодовитостта на землището му - селяните викали „реди-бери“, което се трансформирало в Радо-бер и Радобор.
От съдебен протокол от 1624 година става ясно, че жителите на Радобор обвиняват пред битолския кадия спахиите си Махмуд бей и Ахмед ага, че незаконно им изискват данък отлак хакъ (данък за пасището), който не следва да плащат, както и че им изискват по няколко кантара сирене и масло и че им търсят десятъка пет-шест месеца преди реколтата.Цветкова, Бистра А. Промени в положението на населението в балканските земи (края на XVI до средата на XVIII в.), Исторически преглед, год. XXVIII, 1972, книжка 4, с. 25. В сиджил на Битолския кадилък от 1689 година са запазени сведения за Митан, син на Пейо и Петко, син на Коста, хайдути от Радобор, заловени от властите.Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ век, Исторически преглед, година ХХІІ, 1966, книжка 3, с. 72, 82. Митан и Петко били в четата на Балабан и Бурзак (Бързак).
В XIX век Радобор е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Св. св. Петър и Павел“ е изградена в 1891 година от майстор Христо Тасламичев от Прилеп.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Радоборъ има 320 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радобор е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 37 къщи.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Радобор има 312 българи екзархисти и в селото работи българско училище. Към 1906-1907 година Радобор, заедно с Ношпал, Трап, Будаково и Горно Чарлия образува енория в Пелагонийската епархия на Екзархията, с енорийски свещеник Тодор поп Стоянов, син на местния свещеник Стоян Тодоров.
В 1961 година селото има 431 жители. Радоборци се изселват към Битоля, Скопие, Европа и презокеанските земи.
Според преброяването от 2002 година селото има 145 жители, всички северномакедонци.
Националност Всичко северномакедонци 145 албанци 0 турци 0 цигани 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Радобор Димитър Пажев (? – 1913), български военен деец, майор Христо Бучков (? – 1949), български революционер, дългогодишен селски войвода на ВМОРО, починал в Радобор Тодор Кочов Димов – Габеро (1872 – 1977), български революционер, четник при Стойо Орленчето през 1903 година, негов внук е Методи Димов
Бележки
Категория:Села в община Могила