Ношпал () е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География Ношпал е типично равнинно, разположено на 586 m надморска височина в областта Пелагония, на 26 km североизточно от град Битоля и на 16 km от общинския център Могила. Землището му е богато и подходящо за земеделие. Селото е купно. Отделните махали носят имената на главните родове.Трифуноски; Јован Ф. Битољско-Прилепска котлина : антропогеографска проучавања, Београд, 1998, с. 149.
История Смята се, че най-старите родове в селото са Волчевци, Мусовци, Бошковци, както и Павлевци, които измират.Трифуноски; Јован Ф. Битољско-Прилепска котлина : антропогеографска проучавања, Београд, 1998, с. 150.
През 1607 година жителите на Ношпал взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 3000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 4. Според сиджили от края на 1619 година Ношпал заедно с други села в Битолска нахия е част от зиамет на Ибрахим с приход 23 000 акчета. През тази година зиаметът е предаден на Первиз.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 40-42. Според един от документите Первиз се натъкнал на съпротива от страна на емин, който отказвал да му предаде получените приходи от зиамета. В началото на 1622 година зиаметът е даден на Хасан, приближен на везира Даут паша. Приходът от Ношпал е 15000 акчета.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 63.
В XIX век Ношпал е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Никола“ е изградена в 1858 година. В селото има и църква „Света Петка“.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ношпалъ има 240 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ношпал е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 28 къщи.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ношпал има 320 българи екзархисти. Към 1906-1907 година Ношпал, заедно с Радобор, Трап, Будаково и Горно Чарлия образува енория в Пелагонийската епархия на Екзархията, с енорийски свещеник Тодор Стоянов.
Към 1912 година в селото има голям чифлик на Малик паша от Битоля, който се слави като „добър паша“, бранил местните християни.
По време на Първата световна война Ношпал е част от Добрушовска община и има 342 жители.
Населението на селото намалява вследствие на емиграция към Битоля, Прилеп, Скопие, Охрид, Европа и презокеанските земи.
Според преброяването от 2002 година селото има 348 жители, от които 347 северномакедонци и един друг.
Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 Население 462 487 572 546 545 427 360 348
Националност Всичко северномакедонци 347 албанци 0 турци 0 цигани 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 1
Личности Родени в Ношпал Тале Велянов Талев (1876 – ?), необразован земеделец и куриер на ВМОРО, а през Илинденско-Преображенското въстание е войвода на ношпалската селска чета. Христо Иванов – Цепивир (? – 1912), български революционер от ВМОРО, загинал в Кривопаланечко
Починали в Ношпал Димче Сарванов Могилчето (1879 – 1907), български революционер
Бележки
Категория:Села в община Могила