Свето Тодори () е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География Селото е разположено в областта Пелагония, югозападно от град Прилеп и североизточно от Битоля в североизточното подножие на Дървеник.
История В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Исвед Тодор с 13 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
В XIX век Свето Тодори е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Тодор“ е изградена в 1840 година.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Свети Тодори има 210 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Свети Тодори е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 22 къщи.
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Свето-Тодоре има 30 български къщи.
В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Свети Тодори има 128 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Според преброяването от 2002 година селото има 210 жители, всички северномакедонци.
Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 Население 406 477 481 453 447 264 256 210
Националност Всичко северномакедонци 210 албанци 0 турци 0 цигани 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Свето Тодори Бранко Мицевски (р. 1958), северномакедонски орнитолог
Бележки
Категория:Села в община Могила