Шаси (от френски: châssis) в техниката означава скелет, който поддържа елементите на неодушевен предмет – например на автомобил, подобно на скелета, изграден от кости при животните и човека.
При превозните средства терминът шаси означава рамата плюс силовите агрегати като двигател, трансмисия, силово предаване и окачване. Купето, което понякога не е жизненоважно за целостта на превозното средство, но му придава завършен вид, е изградено върху шасито. При танковете шасито съставлява долния корпус на танка, който включва веригите, двигателите и кабината за екипажа. Понякога към шасито се включва и горният корпус, което оставя извън групата на шасито само оръдейната кула. При радиоприемници, телевизори и други електронни устройства шасито се състои от метална рамка, върху която се монтира печатна платка или други навесно монтирани електронни елементи от структурата на апарата. При компютрите шасито се отнася до твърдата рамка, върху която се монтира паметта, дънната платка, дисковите устройства и други компоненти.
Шаси на летателен апарат Шасито на летателния апарат се използва за неговото придвижване в зоната на летището, осигурява излитането и обезпечава приземяването му. Конструкцията на шасито включва: силови елементи, вградени във фюзелажа на самолета, които да поемат всички натоварвания по време на използването му при рулиране, излитане и приземяване; амортизационни стойки, които да смекчават моментните удари по време на приземяване; колесниците, колелата, спирачките и тяхното действие, другите средства за непосредствено придвижване и управление върху повърхността на земята и силовото осигуряване на окачването им; да обезпечи монтажа и безаварийната работа на органите на хидравличните или механичните системи, свързани със спускането и прибирането на колесниците, системите за управлението им и други помощни средства за закриване на колесниците и придаване на обтекаема форма на фюзелажа на самолета.
Шаситата на летателните апарати имат най-разнообразна конструкция и са свързани с размерите на летателния апарат, скоростта при излитане и приземяване, аеродинамичните качества на апарата (с прибираем или неприбираем колесник), характера и качеството на покритието на летателното поле и пистите (трева, бетон, вода), сезонът или климатичните особености за експлоатация. Затова конструкцията може да бъде пригодена за колесник, ски, гъсеници или плавници, или да се сменят в зависимост от потребностите.
Голямо разнообразие има и по отношение броя и разположението на колесниците. Планерите имат едноколесно шаси или двуколесно велосипеден тип. Последният тип се използва и при някои видове скоростни самолети. В самолетите произвеждани до началото на Втората световна война се използва триточкова схема – двуколесен колесник с опашно колело. След 40-те години на ХХ век основно се използва същата схема, но с носово колело. Основните носещи колела са монтирани в крилата или фюзелажа, близо до центъра на масата на самолета. В новите конструкции на широкофюзелажни самолети колесниците са повече от три, а в тежките транспортни самолети броят на колелата са десетки, монтирани в тележки.
Източници
Вижте също
Устройства за излитане и кацане
Категория:Устройство на автомобила Категория:Конструкция на летателните апарати