Борис Авксентиев Борозанов е български театрален и кинорежисьор, сценарист и драматичен артист. Борозанов е един от създателите и ръководителите на Детско-юношеския отдел на Народния тетър в София, където поставя свои и чужди драматизации на приказки и детски пиеси (1920 – 1951).
Биография Борозанов е роден на 8 октомври 1897 година в българския град Кратово, тогава в Османската империя, в семейството на Екатерина Симидчиева и Авксенти Георгиев Борозанов. След смъртта на майка си се мести с баща си в Свободна България, където се установяват в София. Борис Борозанов учи в Първа мъжка гимназия и се увлича по литературата и театъра още в ученическите си години.
В 1918 година постъпва в Драматичната школа към Народния театър. Печели обявения от Народния театър конкурс за актьори и от 1920 година е назначен за редовен артист.Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 12, 12 март 1923 г., стр. 2 Дебютира в ролята на Стражаря в „Чудото на свети Антоний“ на Морис Метерлинк. В 1924 година завършва школата на Исак Даниел, а по-късно и школата на Николай Масалитинов. В периода от 1920 до 1951 година Борозанов играе над 100 роли в Народния театър. В 1929 година създава детския театър към Народния театър, като почти целият репертоар е от български пиеси. Самият Борозанов пише пиеси, драматизира приказки и режисира. Автор е на либретото на операта „Саламбо“ по едноименната творба на Гюстав Флобер с музика на Веселин Стоянов. Премиерата ѝ е в Софийската народна опера на 22 май 1940 година. В 1942 година е представена в Братиславската опера, а на следната година е отпечатана от „Универсал едисион“ във Виена.
В киното за пръв път навлиза в 1922 година, когато играе роля във филма „Под старото небе“. По-късно пише сценарии и режисира близо десет филма. Последният му филм е първият държавен филм „Калин Орелът“, гледан повече от два милиона зрители, с премиера не само в София, но и в Стокхолм и Москва. Филмът получава награда на фестивала в Карлови Вари в 1950 година.
Женен е за примабалерината от Варна Надя Минчева Борозанова (1910 – 1998), която учи балет в школата на Анастас Петров в София, след което става част от състава на Народната опера и балет и танцува като примабалерина до 1960 година. Надя Борозанова е носителка на орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен. С нея Борис Борозанов има две деца - Красимира Борозанова (1937) и Борислав Борозанов (1944).
От 1920 до смъртта си в 1951 година е артист в Народния театър в София, като поставя и детски пиеси. Борис Борозанов е носител на Димитровската награда и е заслужил артист.Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 352.
Творчество Роли Антон Загорецки в „От ума си тегли“ на Алексдандър Грибоедов; Христо Камбуров във „Вражалец“ на Ст. Л. Костов; Братанов в „Златната мина“ на Ст. Л. Костов; Кризалд в „Училище за жени“ на Жан-Батист Молиер; Осип „Ревизор“ на Николай В. Гогол; Шприх в „Маскарад“ на Михаил Ю. Лермонтов; Сивков в „Големанов“ на Ст. Л. Костов; Звонов на „Егор Буличов и другите“ на Максим Горки.
Пиеси Сред по-известните пиеси, написани и поставени от Борис Борозанов на сцената на Народния театър в София са:
„Бисерка“, детска пиеса по Братя Грим (1933) „Златното сърце“, детска пиеса (1933) „Лошият другар“, детска пиеса (1933) „Майчино сърце“, детска пиеса по Ханс Кристиан Андерсен (1933) „Шивачът принц“, детска пиеса по Хауф (1933) „Спящата царкиня“, детска пиеса (1934) „Стаята с гоблените“, детска пиеса по Молсвуорд (1935) „Диньо мързелана“, детска пиеса (1935) „За тридесет сребърника“, библейска пиеса (1935) „Саламбо“, опера по „Саламбо“ на Гюстав Флобер, либрето Борис Борозанов, музика Веселин Стоянов (1940) „Давид Коперфилс“, пиеса по Чарлз Дикенс (1940), режисьор Борис Борозанов „Витлеемският младенец“, библейска пиеса (1942) „Чудните приключения на един щурец“ (1942)
Филмография Като режисьор „Данка“ (1952) „Калин Орелът“ (1950) „Огнена диря“ (1946) „Българо-унгарска рапсодия“ (1944) „Росица“ (1944) „Негово Величество Цар Борис Трети – Обединител“ (документален, 1943) „Сватба“ (1943) „Стойне у костенурка“ (1942) „Български орли“ (1941) „Те победиха“ (1940)
Като сценарист „Росица“ (1944) „Негово Величество Цар Борис Трети – Обединител“ (1943) „Сватба“ (1943) „Стойне у костенурка“ (1942) „Те победиха“ (1940)
Като актьор „Страхил войвода“ (1938) „Под старото небе“ (1922)
Бележки
Категория:Български режисьори Категория:Български сценаристи Категория:Български актьори и актриси Категория:Български творци от Македония Категория:Родени в Кратово Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Заслужили артисти (България) Категория:Носители на Димитровска награда Категория:По произход от Куманово Категория:Възпитаници на 1-во средно училище „Пенчо Славейков“