Памела Линдън Травърз OBE (), родена Хелън Линдън Гоф (Helen Lyndon Goff), е австралийско-британска писателка, която развива по-голямата част от кариерата си в Англия.PL Travers (British author). Encyclopædia Britannica. Тя е най-известна с поредицата от книги за Мери Попинз,Те обикновено се класифицират като детски книги, но Травърз многократно заявява, че не са написани за деца. чиито главен герой е едноименната вълшебница бавачка.
Родена в Мериборо, Куинсланд, тя израства в австралийския хинтерланд, преди да бъде изпратена в интернат в Сидни. Творбите ѝ са публикувани за първи път, когато е тийнейджърка, а също така работи за кратко като професионална актриса в постановки на шекспирови пиеси. След като емигрира в Англия на 24-годишна възраст, приема името Памела Линдън Травърс и псевдонима П. Л. Травърз през 1933 г., докато пише първата от осемте книги за Мери Попинз (двете първи букви са използвани за скриване на женското име – обичайна практика за англоезичните писателки).
Пътува до Ню Йорк по време на Втората световна война, докато работи за британското Министерство на информацията. По това време Уолт Дисни се свързва с нея относно продажбата на правата за филмова адаптация на Мери Попинз от Уолт Дисни Пикчърс. След години на контакт, включващ посещения на Травърз в дома ѝ в Лондон, Уолт Дисни получава правата и премиерата на филма Мери Попинз е през 1964 г.
През 2004 г. стартира сценична музикална адаптация на книгите и филма в Уест Енд; премиерата ѝ е на Бродуей в Ню Йорк през 2006 г. Филм, базиран на усилията на Дисни да убеди Травърз да му продаде правата за филма Мери Попинз, излиза през 2013 г., Спасяването на мистър Банкс, в който Травърз се играе от Ема Томпсън. В продължение на оригиналния филм от 2018 г., Мери Попинз се завръща, Попинз, изиграна от Емили Блънт, се завръща, за да помогне отново на семейство Банкс.
Биография и кариера Ранен живот Хелън Линдън Гоф, известна още като Линдън, е родена на 9 август 1899 г. в семейния ѝ дом в град Мериборо, Куинсланд, Австралия.Lawson, Valerie (2006). Mary Poppins, She Wrote: The Life of P. L. Travers. Simon & Schuster, с, 23 Майка ѝ Маргарет Агнес Морхед е австралийка и племенница на Бойд Дънлоп Морхед, министър-председател на Куинсланд от 1888 до 1890 г. Баща ѝ Травърз Робърт Гоф е от Дептфорд, Югоизточен Лондон, макар че твърди, че е от ирландски произход. Той емигрира в Австралия, където става директор на банка „Джойнт Сток“, но по-късно е понижен до банков служител поради алкохолизъм. На 9 ноември 1898 г., девет месеца преди Хелън да се роди, той се жени за Маргарет, която произхожда от богата династия на собственици на захарни рафинерии. Раждат им се три дъщери, от които Хелън е най-голямата. Името „Хелън“ идва от прабаба ѝ и от пралеля ѝ по майчина линия. Въпреки че е родена в Австралия, тя се смята за ирландка и по-късно изразява мнението, че нейното раждане е било на погрешното място.Lawson, Valerie (2006). Mary Poppins, She Wrote: The Life of P. L. Travers. Simon & Schuster, с, 23-24
Съвсем малка отива на гости при лелята на дядо си Ели в Сидни за първи път. Ели заема видно място в ранния ѝ живот, тъй като Хелън често остава при нея.Lawson, Valerie (2006). Mary Poppins, She Wrote: The Life of P. L. Travers. Simon & Schuster, с. 24 Хелън има семпъл живот като дете, получавайки по пени на седмица от родителите си, както и случайни други подаръци. Майка ѝ е известна с това, че дава максими и инструкции на Хелън и тя обича „спомена за баща си“ и неговите истории за живота му в Ирландия. Хелън също е запалена читателка, като по-късно заявява, че е можела да чете на тригодишна възраст и че се е наслаждавала особено на приказките, като тези на братя Грим.Lawson, Valerie (2006). Mary Poppins, She Wrote: The Life of P. L. Travers. Simon & Schuster, с. 26-29, 41
До 3-гдишната й възраст семейството й живее в голям дом в Мериборо със прислуга и каляска. Като възрастна тя си припомня идеализирана версия на детството си в Мериборо. През 1902 г. се преместват в Бризбън, където се ражда сестра ѝ.
В средата на 1905 г. Хелън прекарва известно време с Ели в Сидни.Lawson, Valerie (2006). Mary Poppins, She Wrote: The Life of P. L. Travers. Simon & Schuster, с. 30 По-късно същата година се завръща и семейството се премества в Алора (Куинсланд).Lawson, Valerie (2006). Mary Poppins, She Wrote: The Life of P. L. Travers. Simon & Schuster, с. 35 Отчасти защото Хелън често е оставяна сама като дете от родителите ѝ, тя развива „форма на самодостатъчност и е [...имала] идиосинкратична форма на фантазиен живот“, според нейната биографка Валери Лоусън, като често се е преструвала на квачка, понякога с часове.Lawson, Valerie (2006). Mary Poppins, She Wrote: The Life of P. L. Travers. Simon & Schuster, с. 25-26 Хелън също пише поезия, на която семейството ѝ обръща малко внимание. През 1906 г. учи в държавното училище на Алора.Lawson, Valerie (2006). Mary Poppins, She Wrote: The Life of P. L. Travers. Simon & Schuster, с. 44-45 Баща ѝ умира преждевременно на 43 г. в дома си през януари 1907 г. и тя се бори да се примири с този факт през следващите шест години.Lawson, Valerie (2006). Mary Poppins, She Wrote: The Life of P. L. Travers. Simon & Schuster, с. 46 С крехка майка, която прави опит за самоубийство, и семейна ситуация, която става все по-натоварваща, Памела/Хелън развива силно чувство на закрила към двете си малки сестри, които успява да развесели чрез създаването на въображаеми истории за бавачката с магически сили на име Мери Попинз.
След смъртта на баща си Хелън, заедно с майка си и сестрите си, се местят в град Боуръл, Нов Южен Уелс, през 1907 г., където тя учи в местния клон на гимназията на Църквата на Англия в Сидни.Lawson, Valerie (2006). Mary Poppins, She Wrote: The Life of P. L. Travers. Simon & Schuster, с. 50 От 1912 г. е в интерната на вече несъществуващото училище „Норманхърст“ в Ашфийлд, предградие на Сидни. В Норманхърст започва да харесва театъра. През 1914 г. публикува за пръв път статия в училищното списание „Нормахърст“, а по-късно същата година режисира училищен концерт. На следващата година играе ролята на Ботъм в продукцията на „Сън в лятна нощ“ на Шекспир. Става училищен префект и се стреми към успешна актьорска кариера."The truth behind Mary Poppins creator P.L. Travers" by Time Barlass, The Sydney Morning Herald, 5 януари 2014Lawson, Valerie (2006). Mary Poppins, She Wrote: The Life of P. L. Travers. Simon & Schuster, с. 56-60
Към 17-годишна възраст, по това време поразително висока и слаба, с кестеняви къдрици, тя напусна дома си, работейки за кратко като секретарка, преди да стане театрална актриса. По това време среща актьора на средна възраст – родения в Лондон Лорънс Кембъл, първият в дълга верига от мъже, които, по нейните думи, я предават от един на друг.Valerie Lawson, Mary Poppins, She Wrote
Първата ѝ работа е в Австралийската компания за газово осветление като касиерка."Goff, Helen Lyndon [pseuds. P. L. Travers, Pamela Lyndon Travers]". Oxford Dictionary of National Biography (online ed.). Oxford University Press Между 1918 и 1924 г. живее на улица „Пемброук“ 40 в Ашфийлд. През 1920 г. се появява в първата си пантомима.Lawson 2006, с. 62 На следващата година е наета да работи в Шекспировата компания в Сидни, ръководена от Алън Уилки.Lawson 2006, с. 64-65
Кариера
Хелън има първата си роля в Шекспировата компания като Ан Пейдж във „Веселите уиндзорки“ на Шекспир през март 1921 г. Тя решава да използва сценичното име „Памела Линдън Травърз“, като взема „Травърз“ от името на баща си и „Памела“, защото смята, че това е красиво име, което се пасва с „Травърз“.Lawson 2006, с. 66 Обикаля Нов Южен Уелс в началото на 1921 г. и се връща в Шекспировата компания в Сидни до април 1922 г. През този месец, в рецензия за нейното представяне като Титания в „Сън в лятна нощ“, критикът на периодичното издание „Триада“ Франк Мортън, пише, че нейното изпълнение е „твърде човешко“.Lawson 2006, с. 67-69
Трупата пътува до Нова Зеландия, където Травърз среща и се влюбва в журналист от в. „Сън“. Журналистът занася едно от стихотворенията ѝ на своя редактор и то е публикувано във вестника. И след като напуска Нова Зеландия, Травърз продължава да изпраща творбите си на „Сън“, като в крайна сметка води своя собствена колона, наречена „Pamela Passes: The Sun's Sydney Letter“. Тя също има творби, публикувани в печата – Shakespeare Quarterly, Vision и The Green Room. Съветват я да не прави кариера в сферата на журналистиката, а да се насочи към поезията. През март 1922 г. „Триада“ публикува „Песен на майката“ – едно от нейните стихотворения, под името „Памела Йънг Травърз“. Вестник „Бюлетин“ публикува стихотворението ѝ „Keening“ на 20 март 1923 г. и тя става чест негов сътрудник. През май 1923 г. намира работа в „Триада“, където ѝ е дадена свободата да запълни най-малко четири страници във всеки брой от женската секция, озаглавена „Жена отвръща на удара“. Травърз пише поезия, журналистика и проза за своя раздел; Лоусън отбелязва, че еротичните стихове и флиртът заемат видно място.Lawson 2006, с. 69-75 Тя издава и стихосбирката си „Сладко-кисело“.Lawson 2006, с. 81
На 9 февруари 1924 г. Травърз отива да живее в английската столица Лондон,Lawson 2006, с. 80 в квартал „Блумсбъри“. Връща се в Австралия само веднъж, през 60-те години. В продължение на четири години пише поезия за вестник „Айриш Стейтсман“, започвайки докато е в Ирландия през 1925 г., когато среща поета Джордж Уилям Ръсел (пишещ под псевдонима „Æ“). Ръсел, като редактор на вестника, приема част от нейните стихове за публикуване. Чрез поета, чиято доброта към по-младите писатели е легендарна, Травърз се запознава с Уилям Бътлър Йейтс, Оливър Сейнт Джон Гогарти и други ирландски поети, които насърчават нейния интерес към и познания за световната митология.Lawson 2006, с. 185
След като посещава Фонтенбло във Франция, Травърз се запознава с Георги Гурджиев, духовен учител, чйято ученичка става. Приблизително по същото време в Швейцария ѝ преподава Карл Густав Юнг. През 1931 г. тя се премества с приятелката си Мадж Бърнанд от техния апартамент под наем в Лондон в провинциална къща в Съсекс. Там, през зимата на 1933 г., започва да пише „Мери Попинз“. Изпраща първата чернова на новия си детски роман на последния писател, който я пленява – красивия поет и критик Франсис Макнамара. Той се превръща в голямата любов на живота ѝ, но вниманието му често е насочено към други жени.
През 30-те години Травърз пише театрални рецензии за в. „Ню Инглиш Уикли“ и публикува книгата „Московска екскурзия“ (1934). „Мери Попинз“ излиза същата година с голям успех. Следват още седем нейни продължения.
По време на Втората световна война Травърз работи за британското Министерство на информацията, прекарва пет години в САЩ, публикувайки I Go by Sea, I Go by Land през 1941 г. По покана на нейния приятел Джон Колиър, американски комисар по въпросите на индианците, тя прекарва две лета сред народите навахо, хопи и пуебло, изучавайки тяхната митология и фолклор.Burness, Edwina; Griswold, Jerry (Winter 1982). "P. L. Travers, The Art of Fiction". The Paris Review. Winter 1982 (63)Witchell, Alex (1994-09-22). "At Home With: P. L. Travers; Where Starlings Greet the Stars". The New York Times. Retrieved 2013-11-21 Травърз се завръща в Англия в края на войната, където продължава да пише. Тя се премества на улица „Смит“ 50 в лондонското предградие Челси, което днес е отбелязано с възпоменателна (синя) плоча на английското наследство. Тя се завръща в САЩ през 1965 г. и става писателка-резидент в колежа Радклиф в Кеймбдридж, Масачузетс, от 1965 до 1966 г. и в колежа „Смит“ в Нортхамптън, Масачузетс, през 1966 г., и изнася лекции в колежа Скрипс в Клеърмонт, Калифорния, през 1970 г.Lawson 2006, s. 290 Публикува различни произведения и редактира „Парабола: списание за митове и традиции“ от 1976 г. до смъртта си.