Боздаг

Боздаг или Драмски Боздаг, понякога Мраморица (, Фалакро) е планина в Егейска Македония, Гърция и България. Най-високата ѝ точка е връх Свети Илия (Профитис Илияс) – 2232 m надморска височина.

Имена В 1942 година, по време българското управление на Беломорието през Втората световна война, планината е прекръстена на Мраморица, име което не се налага. В превод Боздаг от турски означава „Сива планина“', а гръцкото име Фалакро орос – „Плешива планина“.

География

Боздаг е разположена в южните части на Рило-Родопския масив между планините Стъргач, Кушиница, Чалдаг и Родопи и оградните Неврокопска, Зърневска и Драмска котловина. В южното ѝ подножие лежи град Драма.

На север и североизток планината стига до долината на река Места (Нестос) и областта Чеч. На изток е отделена от хребета Коджадаг с прохода Добросул (Кало Неро, 750 m) и двата насрещни потока Цекурова (Кофтеро, Поликарпос) и Чемерика (Платанорема), които са притоци съответно на реките Места и Драматица. През Коджадаг граничи с планината Чалдаг (Леканис Ори), а на юг е Драмското поле. На запад се разделя от двата планински масива Шилка планина (Агио Пневма) и Щудер (Агиос Павлос) с Ружденския проход (990 m) и Волашкия проход и противоположните реки Каменица (Ница), приток на Места и Милорема – Калина (Ксиропотамос), приток на Панега. Чрез късия планински гребен Щудер се свързва с планината Сминица (Меникио). Понякога Щудер неправилно е смятана за част от Боздаг.

Най-северният дял на планината опира в река Места при селата Петрелик, Теплен, Беслен и Ракищен. В България е известен още като Бесленски рид (на гръцки Харакас). Най-висок връх е Чиплак баир (1091 m) на граничната бразда между България и Гърция.Онлайн карта BgMountains.

Шилка планина (Щилка) също понякога е смятана за част от Боздаг. Тя е разположена между селата Зърнево, Руждене, Волак и Ливадища. Най-висок връх Шилка (Пневма, 1629 m) на гръцка територия. Североизточното му разклонение Висеник опира в Места при село Горна Лакавица. В Гърция този дял е познат като Тартана или Агио Пневма.

Според Петър Дървингов пространството северно от Ружденския проход до десния бряг на Места при Петрелик е Свети Тодор планина, а Шилка планина е местно название на възвишенията ѝ между селата Волак и Зърнево.

Южният клон на Боздаг се нарича Дебелина и според Васил Кънчов обхваща най-високите части на планината покрай западното поречие на Места до вливането ѝ в Бяло море, включително по-ниската планина Чалдаг. Според други данни Дебелина е значително по-малък клон и се намира южно от Волак и западно от Кончен и Бъбълец.

Върхове Най-високата ѝ точка е връх Свети Илия (Профитис Илияс) – 2232 m надморска височина, а втори по височина – Ва̀рдина – 2194 m. От останалите върхове по-известни са: Трия Кефалия (2176 m), Псевдодонти (2086 m), Карталка (2035 m), Тикълница (2020 m) и Момина могила (Корицомагула) (1996 m). Между Карталка и Свети Илия, на едноименния връх Снежница се намира Снежницата (Хионотрипа), пропастна пещера с дълбочина 111 m и диметър 20 m.

+ Върхове Име Име Височина Местоположение Свети Илия, Боздаг Προφήτης Ηλίας, Μποζ Νταγ 2229 m И над Бъбълец (Пирги) Айда Кеди Ξέφωτο, Αϊντά Κεντί 1269 m Ю от Зърновица (Кастанохома) и СЗ от Мокрош (Ливадеро) Асмалък Αγκαθωτό, Ασμαλίκ 860 m – 700 m СИ от Височен (Ксиропотамос) Бабица или Бабища Πευκών, Μπάμπιτσα 1620 m ЮИ от Волак (Волакас) Бардичева Μπαρντίσεβα, Μπαρτσίτσεβα 1137 m СЗ от Сидерово (Месовуни) Балаш таш, Батах Βουβαλότοπος, Μπατάχ 800 m ЮИ от Ръженик (Харадра) Бряза Λευκή Κορυφή, Μπρεάζα 1500 m СИ от Бъбълец (Пирги) и С от Свети Илия Брязица Μπρεαζίτσα 1540 m С от Височен (Ксиропотамос) Буземе Музейме Μοναστήρι, Μουζέϊμε 837 m СИ от Плевня (Петруса) Бъбълец Κέδρος, Σφηνάκι, Βοβλίτσι, Βωμπλίτσι 1202 m ЮЗ от Бъбълец (Пирги) и СЗ от Плевня (Петруса) Вардина Βάρδινα, Βαρδένα 2194 m ИЮИ от Свети Илия Вилек Απόκρημνο, Πύργος 1419 m ССИ от Бъбълец (Пирги) Виран кале Φουντουκλούκι, Βιράν Καλέ 1057 m ЮЮЗ над Кранища (Дендракия) от турски „опустошена крепост“ Голомбар Ζαρκάδι, Τουλούμι, Τουλουμπάρι, Τουλουμπάρ 1087 m С от Мокрош (Ливадеро) Градища Περίβλεπτο, Γκρατίστα 996 m ССИ от Височен (Ксиропотамос) Δαμασκηνιά 1131 m ЮЗ от Бъбълец (Пирги) и СЗ от Плевня (Петруса) Дебелина Φουντουκιά, Ντεμπλεντέ, Ντέπλενε 1362 m Ю от Волак (Волакас) Диканар Μικρή Κορυφή, Ντικανάρ 1386 m ЮЮИ от Волак (Волакас) Δύο Κουνάβια 940 m Ю над Сидерово (Месовуни) Добровица Χρυσόβεργα, Ντομπροβίτσα 900 m – 700 m СЗ от Плевня (Петруса) Дупал Τρύπες 1080 m С от Височен (Ксиропотамос) Дъбър, Нехтене Άγιος Δημήτριος, Νιχτενέ, Νίχτεν, Νυχτενές 1432 m ЮИ от Бъбълец (Пирги) Ελάφι 1170 m Играло Ύψωμα Λουκίδη, Ιγράλο 940 m – 800 m ЮЮИ от Бъбълец (Пирги) Йове тепе, Исвет тепе Μπαταλάδες, Γιοβέ Τεπέ/Λόφος 989 m ЮЗ от Зърновица (Кастанохома) Кале Крана Κρανιές, Καλέ Κράνα 1015 m Ю над Кранища (Дендракия) Калелък, Калелъка Ύψωμα Μαυρουδή, Καλελίκ 582 m скалиста чукара И от Височен (Ксиропотамос) с останки от стара крепост, кале, от турското kalelık Карталка Καρτάλκα 2035 m З от Свети Илия Карталтепе, Клиседжик Καρτάλ Λόφος, Κλίσετζικ 1996 m СЗ от Свети Илия Клепала Σταυρός, Μπαρτίσεβα, Κλέπαλαν 1069 m СЗ от Сидерово (Месовуни) Κάστρα, Κάστρο 803 m ЮИ над Бъбълец (Пирги) Κούκκος, Κούκος 740 m ЮИ от Кранища (Дендракия) Косово Κουρί 1456 m ЮИ от Волак (Волакас) Кутра Κούτρα 805 m чукара СИ от Волак (Волакас), субстантивирано от прилагателното кутра, женски род от кутър, „къс“ Куси Σπουργίτης, Κούσι 731 m връх в Боздаг на СЗ от Дряново (Монастираки) Λεβέντικο 980 m – 900 m СЗ от Ковица (Ватилакос) Лист Λίστ 1081 m Ломер Λόμερ 1395 m Ляска Κορυφή, Λιάσκα, Νυχτενές 1216 m ЮИ от Бъбълец (Пирги) Μακρυά Ράχη 1168 m Ю от Перух (Агиос Петрос) и ЮЮИ от Сидерово (Месовуни) Μακρυσύρραχο 822 m ИСИ от Ръженик (Харадра) Μεσονήσι 1161 m СЗ от Мокрош (Ливадеро) Мешелик Κακούργα, Μεσελίκ 800 m С от Височен (Ксиропотамос) Момин връх Κοριτσομαγούλα, Κορυτσοκορφή 1996 m СЗ от Свети Илия Морига, Барула Αυλάκι, Μορίγκα 1111 m ЮЗ от Кранища (Дендракия) Орта тепе Μεσορράχη, Ορτά Λόφος 874 m СЗ от Мокрош (Ливадеро) Παπά Ράχη, Μπαμπαράχης 892 m СИ от Ковица (Ватилакос) и С от Шипша (Таксиархес) Περδικόρραχη 948 m Перис Ύψωμα Ελευθεριάδη, Πέρις 1200 m – 1143 m ССИ от Височен (Ксиропотамос) Пилаф Οξυές, Πιλάφι 1470 m С от Височен (Ксиропотамос) и З от Ковица (Ватилакос) Пилаф тепе Στρογγυλή, Πιλάφ Λόφος/Τεπέ 1307 m ССИ от Височен (Ксиропотамос) и З от Ковица (Ватилакос) Πύργος 1400 m СИ от Вардина Подгорица, Голак Γυμνό, Ποτ Γκορίτσα, Κολάκι 1051 m, колонка на 1039 m скалист хребет С от Височен (Ксиропотамос), от под, гора + топонимична наставка Помак Пацо Πλαγιά 962 m СИ от Мокрош (Ливадеро) и З от Ръженик (Харадра) Πόρ Μάρτ 861 m Πριόνι 907 m ЮЮЗ от Хадиркьой (Нестохори) Ψευτοδόντι 2070 m З от Вардина и Ю от Свети Илия Ράχη 1459 m С от Височен (Ксиропотамос) Ράχη Μύλου 834 m – 803 m ЮИ от Сидерово (Месовуни) Ръженик Κοπτερό, Ρεζενίκ 912 m Ю от Ръженик (Харадра) и И от Мокрош (Ливадеро) Самар Σαμάρι 740 m ЮЗ над Мокрош (Ливадеро) Свети Георги Άγιος Γεώργιος 1401 m СЗ от Бъбълец (Пирги) Свети Дух Άγιο Πνεύμα 1960 m И от Волак (Волакас) Свети Илия Προφήτης Ηλίας 1308 m И от Бъбълец (Пирги) Свети Константин Άγιος Κωνσταντίνος 1107 m ЗСЗ от Бъбълец (Пирги) Свети Никола Άγιος Νικόλαος 980 m ССИ от Волак (Волакас) Сидерово Τριγωνομετρικό Σιδέροβα 1070 m Ю от Сидерово (Месовуни) Ситна или Витриница Άνω Οξυά 1813 m С от Височен (Ксиропотамос) Σκορπιός 900 m – 820 m ЮЗ от Хадиркьой (Нестохори) Снежница, Карлянка Χιονότρυπα 2112 m СЗ от Свети Илия Σπήλε Λόφος 1032 m Στραβορράχη 909 m СЗ от Мокрош (Ливадеро) Σταυρός 1055 m ССЗ от Ръженик (Харадра) Стенка Στήθωμα, Στένκα 920 m – 700 m СЗ от Плевня (Петруса) Тикълница, Доди Στρογγυλό, Τικαλνίτσα/Τικολνίτσα, Δόντι 2012 m С от Височен (Ксиропотамос) Три бари Τρυμπάρι 846 m ЗСЗ от Бъбълец (Пирги) Τρεις Οξυές, Τρία Δένδρα 1321 m И от Бъбълец (Пирги) и Ю от Сидерово (Месовуни) Τρία Κεφάλια 2176 m И от Свети Илия Χορός 1811 m И от Волак (Волакас) Ципирин Βράχοι, Τσιπιρίν 1291 m СЗ от Бъбълец (Пирги) Чернок Μαύρη Κορυφή, Τσέρνοκι, Τσέρνοκ 1134 m С от Височен (Ксиропотамос) Широк пот Πύργος, Σιρότ Πότ 1580 m – 1500 m И от Вардина

Геоложки строеж Почти изцяло изградена от мрамори. В ниските части има кристалинни шисти, триаски пясъчници и наносни конуси. В западните части при село Руждене има гранит. Характерни за планината са мраморните кариери. Скалите са покрити с глинеста почва.

Растителен и животински свят Планината притежава значително флористично разнообразие – над 500 различни таксономични единици (растителни видове и подвидове).

Високите дялове на планината над 1000 m са включени в мрежата от защитени територи Натура 2000 (1140004) и са определени като орнитологично важно място (015). В по-виските части планината е обрасла с гори от бук, черен бор, ела.

Туризъм В планината има хижи в местността Бартичева на 1100 m с 18 места за спане, в местността Косово (Кури) на 1400 m, в местността Хорос на 1650 m с 16 спални места и на платото Свети Дух (Агио Пневма) на 1730 m със 72 спални места.

На платото Свети дух е и ски центърът Боздаг, който има 17 писти и 9 лифта. Центърът е изходна точка за високите върхове на планината. Той разполага с модерна инфраструктура и се нарежда сред най-добрите в цяла Гърция. До центъра се стига по двулентов, асфалтиран път, отклонение от главния път EO57 Зърнево-Драма.

От ски центъра до първенеца Свети Илия се стига за около 2 часа пеша.

Като туристическа атракция се предлага също така започващият от височина 1200 m на южния склон на планината удобен за практикуване на парапланеризъм въздушен коридор Пиргос-Плевня.

Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от Волак (Волакас, 820 m) пресича Боздаг и минава покрай хижите в Косово, Хорос и Свети дух и по северните склонове на високите върхове и завършва при селището Мокрош (Ливадеро, 660 m), за да продължи за Коджадаг (Мегаловуни) и Бук (Паранести, 120 m).

Външни препратки Великденска обиколка из гръцките планини Фалакро, Пангео и Ляля Зимен център Боздаг

Бележки