Старцево е село в Южна България. То се намира в община Златоград, област Смолян. Влиза в територията на днешна България с Букурещкия договор от 1913 година. Старото наименование на селото е Алехче, с което име е било известно селото до промяната на наименованието му през 1934 година.Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 256.

География Географско положение Село Старцево се намира в Централната южна част на Родопа планина, на осем километра от Златоград, в близост до границата с южната съседска държава Гърция, откъдето преминава и международното шосе Златоград – Термес. През него е разрешено преминаването на автомобили с дължина до 7,5 м, понеже общата ширина на шосето е 3,7 м.

Климат В климатично отношение Златоградският район принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт и източнородопски нископланински климатичен район, характерен с умерено лято и сравнително мека зима.

История Има основания да се предполага, че Старцево е най-старото селище в региона. Според разкази на стари хора от Неделино, през Българското средновековие част от неделинци са придошли от СтарцевоСвилен Капсъзов. Из: „Между зелени върхове“. В: списание Родопи, кн. 9, 1975, с. 14 – 15., има и предположения, че и Златоград е заселен основно от старцевци. Според Ст. Н. Шишков старото име на селото Елехче е видоизменена форма от Илия или Алия, Иляс, или че името на селото произлиза от турската дума „илиасче“, което значело „дюля“, „круша“ Ст. Н. Шишков, Из долината на р. Арда. Пътни бележки и впечатления с илюстрации, Пловдив, 1936, с. 45, на стара австро-унгарска военна карта от 1910 присъства като Илиасча lazarus.elte.hu. Има и предположения, че първото име на селото е било АлексиевоАнастас Примовски. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 204 – 205.,

Днес Старцево е най-голямото село в община Златоград и в област Смолян, както и едно от най-големите в страната. Смята се, че хората тук носят по-различна култура от тази в останалите части на областта.

Селото и по-специално местността Белите камъни някога е било тракийско светилище и старо селище в Римската империя. Като деца много от жителите са намирали старинни и римски монети. През селото е минавал важен римски път.

Религии В селото се изповядва Ислям и източно-православно християнство. Има стара централна джамия, и нова по-малка джамия в малката махала и църква. Хората съжителстват в разбирателство и без религиозни пререкания. Село Старцево е пример за религиозна и етническа толерантност.

Черквата „Свети Атанасий Велики“ е осветена през 1998 година от Пловдивски митрополит Арсений.

Обществени институции Кметство село Старцево; Средно училище „Свети Княз Борис I“ Народно читалище с библиотека „Прогрес“;

Културни и природни забележителности Към черквата „Свети Атанасий Велики“ е създадена музейна сбирка. В нея могат да бъдат разгледани стара камбана, принадлежала на Гложенския манастир, три икони, дарени от Националния исторически музей, както и кръст, кандило и икона, намерени при ремонта на джамията в селото през 1916 година.

В селото има и изложба на открито с карвинг скулптури на Велин Чаушев, изработени от дърво.

В землището на селото е и местността Бялото каменье (Белите камъни), със следи и останки от живот на древните траки. Има предположения, че е възможно там да се е намирал основният за населеното място и района култов за траките обект. Откривани са малки пещери, в които са оставяни и принасяни дарове за боговете.

На 3 – 4 км североизточно от Старцево, в землището на с. Пресока, се намира местността Св. Неделя, наричана от околното население „Ста̀ниделе“. Според предание, запазено в региона, там е имало стар манастир и крепостЕнциклопедия България Т. 4, БАН, С. 1984 г., с. 553 – 554.. Недалеч оттам, през 1955 г. е разкрит (предположително средновековен) християнски некрополАнастас Примовски. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 205 – 206.. До 1934 г. тази местност, известна сред старцевци и като „Купенат“, е била собственост на Юмер Бюлюкбашиев от Старцево, който я продава на златоградчанин. Днес тя е собственост на църковното настоятелство в Златоград.

Редовни събития Празник на с. Старцево под мотото „Старцево древно и младо“ се провежда в уикенда около празника Успение Богородично.

В уикенда около рождението на Йоан Кръстител (Еньовден) се провежда фолклорен празник „Мало и голямо играе, Старцево се цяло люляе!“. Празникът се организира сдружение „Красиво Старцево“.

Кухня Характерна в етнографско отношение е местната кухня, различаваща се от тази в полските райони. Преобладавало е храненето с хляб и качамак на основата на ръж и царевица, варива – боб, булгур, картофи,пататник, както и на каши с царевично брашно, понякога с пръжки. Особен деликатес за старцевци, в миналото и сега, представляват ястията „месо с кочан“ (нещо като месо с цвекло), „просеник“ (от киселец, коприва, жабец, лапад, зеле, праса, пера от луци), „пататник“, извара с пържено масло, пролетна туршия от земна ябълка с чесън, както и различни други, преди всичко, двукомпонентни ястия. Приготвяла се е също пастърма, печена тиква в пепел, както и сушени плодове от местен сорт захарни круши – „караманки“, киселици, дренки, диви череши, орехи. Сушени дребни домати и люти чушки. Интересно е да се отбележи, че в миналото, напук на цялата сиромашия, вкусни видове гъби като печурка, манатарка и др., изобилстващи в региона, са смятани за смъртоносни.

Бележки

Категория:Села в област Смолян Категория:Населени места в община Златоград