Ла̀саро Ка̀рденас дел Рѝо () е мексикански политик, президент на Мексико през периода от 1934 до 1940 г.
Национализира чуждестранните нефтени компании и железниците. След мандата си е сред най-запалените поддръжници на Кубинската революция и Фидел Кастро. Той е сред по-левите мексикански президенти, който се идентифицира с накърнената национална гордост на Мексико още от годините на анексирането от САЩ на Тексас, Ню Мексико, Аризона, Калифорния и Орегон по силата на договора от Гуадалупе-Идалго. В определени моменти от кариерата си е изразител както на левите, така и на десните политически елементи; името му се споменава във връзка с елементи на мексикански национализъм, а така също и с анти-империализъм и дори комунизъм. През времето на президентството си застава на страната на работниците в почти всички конфликти. Някои историци твърдят, че това се дължи на затрудненото му детство и юношество, работейки от 14-годишна възраст, за да изхранва останалото на неговите две ръце семейство, и поради факта, че е родом от един от най-бунтовните щати на Мексико.Tuck, Jim. Mr. Clean: The Phenomenon Of Lazaro Cardenas. 1999 „Преди всичко президентството на Ка̀рденас е период на бурни икономически промени като поощряването на инфраструктурите и напредъка на напоителните системи. Ка̀рденас поощрява системата на дребни селски кооперативи (ехидоси), които дават поминък на стотици хиляди селяниMiller, Robert. Mexico: A History (Oklahoma; University of Oklahoma Press, 1985), pp. 316 – 323 Описван е от всички негови биографи, историци и критици като неамбициозен, но в живота му нещата се развиват като че винаги с външна намеса.
Група икономисти третират национализацията на чуждестранните петролни компании като огромна грешка поради създаването на климат на инвестиционна нестабилностWatkins, Thayer. PEMEX. 2006. (Уаткинс, 2006), която в дългосрочен план е коствала много повече, отколкото се е спечелило от експлоатацията на петролните залежи. От друга страна левите организации, профсъюзите и мексиканските работнически организации, както и много обикновени хора на Мексико, тълкуват този акт като възвръщане на чувството на национална гордост. Инициира създаването на националната мексиканска компания (ПЕМЕКС), която ...докато е под държавен контрол се оказва значително нерентабилна и едва в периода 1970 – 2010 с частен интерес и инвестиции, експлоатацията на ПЕМЕКС се рационализира и започват да се реализират по-приемливи печалби (Уаткинс, 2006). Левите му уклони са в основата на създадената през неговия мандат политическа система на Мексико и на модела на военно разрешаване на по-късни неудобни ситуации като Тлателолко 1968.Снимки от потушаването на студентските вълнения на 2 октомври 1968 г.Schroeder, Jana. The Truth About Tlatelolco, 1968. Една от последните акции на военно-политическата система за репресиране на общественото мнение е потушаването на въстанието на Сапатистите на 1 януари 1994 в Чиапас, южно Мексико.Chronological History Of The Peace Talks Between The Ezln And The Mexican Government, 1994 – 1997 NAFTA goes into effect Благодарение на подкрепата му към профсъюзите, системата на властта се инфилтрира с институционализирани структури. През 1999 Куахтемок Карденас (внук на Карденас) е кандидат на изборите за президент, на които избират Висенте Фокс. Това прекъсва 70-годишния монопол върку властта на партията на Карденас. Мексиканският президент Фелипе Калдерон оневинява наследството на Карденас и институционалните монополи върху власттаJustifica Calderón un 'monopolio del poder и от избирателите,PRI Wins Mexico State Gubernatorial Election By Landslide , 2005. та може би моделът Карденас не е мъртъв.
Ранни години Ласаро Ка̀рденас се ражда в семейство на родители от средна класа в село Хикилпан де Хуарес,Мабри, Доналд. Cárdenas del Río, Lázaro (1895 – 1970), 2008 щата Мичоакан. Родителите му са Да̀масо Ка̀рденас и Фелиситас дел Рио. Баща му е собственик на малка бакалия и билярдна зала „Приятелска среща“. Miranda, Martha Poblett, 2008. Lázaro Cárdenas. Planeta Publishing, Miami. стр. 7 Имат осем деца: Маргарита, Анхелина, Ла̀саро, Хосефина, Алберто, Франциско, Да̀масо и Хосе-Раймундо.
Училище Тръгва на училище на шестгодишна възраст (първата му учителка е Мерседес Ва̀ргас). Учителят, който повлиял най-много на развитието му бил социалист-либералът Иларио де Хесус Фахардо. Трудното икономическо състояние на семейството го принудило да напусне училище на 11 години, но независимо от това използвал всяка удобна възможност да се самообразова и да чете разнообразни четива през целия си живот, особено книги на историческа тематика (Тък, 2008).
Работник печатар През 1908 започва работа като архивар при Дамасиано Карреон, а през 1909 започва работа едновременно в данъчно управление и в новосъздадения вестник на Карреон „Ла Економика“ като касиер и чирак-печатар. През 1910 баща му се разболява от пневмония и в 1911 умира (Миранда, 2008:стр.9). Така от 16-годишна възраст, след смъртта на баща си, издържа майка си и седемте си по-малки братя и сестри. До навършване на 18-годишна възраст вече бил работил като данъчен чиновник, печатар-чирак и дори (за кратко) тъмничар.
Самообразование Подобно на много политически лидери от XIX и XX век и Карденас не е имал възможност да посещава училище дълго време. Неговият модел Бенито Хуарес (който от своя страна имал за модел Абрахам Линкълн) също първоначално нямал възможност за формално обучение, а се самообразовал. Липсвайки му училището, Ка̀рденас отпърво решил „като порастне“ да стане учител, но впоследствие го привлекла политиката като по-ефективно средство за промяна на съществуващия обществен модел. През времето на размирните и бунтовни први години на двадесетия век, в Мексико „имало толкова много битки и разрушения, че един милион души (6,67% от населението) загубили живота си между 1910 и 1920 година. Диас избягва от страната през 1911 и го замества цивилният Франциско И. Мадеро, който бил свален и убит по заповед на Викториано Уерта“. Мадеро е и последният цивилен президент на Мексико за следващите 40 години.
Участник в Революцията След бурните събития на Мексиканската революция настава период на междуособни размирици, които прерастват постоянно във въоръжени въстания врезултат на които згиват стотици хиляди млади и трудоспособни граждани. Тези събития както драматични за страната, така и представляват възможност за много амбициозни и жадни за власт хора да направят кариера. Иронията на съдбата за Карденас е, че едва ли не бяга от такива обстоятелства и търси да е фермер или учител, но колкото повече се опитгва да избяга, толкова повече обстоятелствата го „избутват“ на предна линия.
Военна кариера
Ка̀рденас не обича военното дело и милитаризма и често описва себе си като фермер или учител, независимо от това че има забележителна кариера. Инцидентно започва военната си кариера по времето на Мексиканската революция. В края на май 1913 въстаническата армия на ген. Рентерѝя влиза в Замора. На 2 юни 1913 нареждат на Ка̀рденас да напечата в тираж 5000 позива „Мексиканци!“ в печатницата на вестника. Правителството започва да издирва виновните за напечатването. Ка̀рденас се укрива при вуйчо си и на 3 юли се присъединява към щаба на генерал Гийермо Гарсия Арагон, един от военните лидери, борещи се за смъкването на Викториано Уерта. Заради опита му в администрацията и грамотността му го произвеждат втори капитан (еквивалентно на лейтенант). От юли 1914 командува 22-ри конен полк на 3-ти ескандрон от кавалерийската дивизия на Северозападната армия.Миранда, стр. 14 През 1915 Ка̀рденас е произведен подполковник. След погрома на войските на Гарсия, Ка̀рденас се укрива за известно време, след което „...на 27 март 1915 подполковник Ка̀рденас се присъединява към отрядите на Плутрако Елиас Кайес при Агуа Приета...” Междувременно избухват междуособни битки между бивши съюзници и революционери. Кайес, Алваро Обрегон и Венустиано Каранза се бият срещу бившия си съюзник Панчо Вийа. Каранза става президент и оглавява корумпирано правителство. През 1920 Кайес се присъединява към Обрегон в успешно въстание срещу Каранза. „Ерата на Кайес и Обрегон“ (Кайес бил президент 1920 – 1924, Обрегон от 1924 – 1928) била време на прогрес и сравнително благоденствие. През 1924 Алваро Обрегон произвежда Карденас в чин бригаден генерал (най-малдият в историята на Мексико). Издигането му на този висок военен чин не е само вследствие на близкото му сътрудничество с Обрегон, но и в резултат на много успешни военни кампании: по времето на Каранза – през 1918 – 1919 срещу Емилиано Сапата, през 1920 срещу метежници от военната „Анти-Кайес хунта“ на генерал Хосе Гонзало Ескобар, 1923 потушава бунта на бившия съюзник от революцията Адолфо де ла Уерта. През 1925 го назначават за военен комендант на военна област Тампико, където са съсредоточени рафинериите и кладенците на чуждестранните петролни компании. Ка̀рденас също предвожда отряди в битки срещу католически лоялисти-въстаници „кристеро“ между 1926 – 1929, бунтуващи се срещу антирелигиозните клаузи на конституцията. През 1928 е издигнат в чин дивизионен генерал. Към края на 1928 г. се сражава в южната част на Халиско в друг междуособен бунт с войски на Панчо Вийа, предвождани от генерал Рафаел Буелна. Там е ранен и пленен от бунтовниците. Благодарение на отличната му репутация, (и великодушие, което съпровождало името му – пощадил хиляди, които според военния закон е трябвало да бъдат обесени), животът му е пощаден и е ескортиран до Гуадалахара, за да се лекува (Миранда, 2008: стр. 20). През 20-те (1926 – 29), правителството обявило война на най-богатата до тогавашния момент институция в Мексико – Католическата църква. Свиделство за особения статут на църквата до този момент са богато украсените катедрали на фона на всеобщата бедност и разруха. Независимо от анти-клерикалните чувства на правителството много катедрали са грижливо съхранени до наши дни като пример за колониална архитектура.
Първи политически стъпки Още като военен, Кайес и Обрегон, назначават Ка̀рденас за временно изпълняващ длъжността губернатор на Мичоакан през 1920 г., но истинската му служба като губернатор на щата е от 1928, когато е избран за губернатор на Мичоакан. На този пост изгражда училища, пътища, болници, напоителна система, пресушава блата за да увеличи орната земя в региона, организира работници, ученици и селяни за социален прогрес чрез радикалната си Мичоаканска революционна конфедерация на труда.Забележителни биографии, 2006. (Lázaro Cárdenas biography) Доколкото военната си кариера изпълнява от чувство на дълг, дотолкова работата си като губернатор върши от чувство на любов. Като губернатор служи до 1932 и към репутацията си на честен военен добавил подобна репутация на човек, служил само на мексиканския народ, а не на личния си интерес. През декември 1933 година управляващата Национална революционна партия провежда конгреса си в Керѐтаро. Обявявайки Ка̀рденас за официален кандидат на партията, те също набелязват шестгодишен план за социална реформа. Някои от политиците на партията смятали, че този план не е друго ами декор, Ка̀рденас го приема насериозно и прави всичко възможно да го осъществи през времето на мандата си. Основните положения на този шестгодишен план са: Възстановяване на общинските земи (ехидо) със силна аграрна програма за борба с господството на огромните хасиенди; Модерни в преподаването си училища (светски училища), преподаващи рационални и позитивистки теории, в разрез с фанатизма на католическата църква и Работнически кооперативи, които да балансират индустриалния капитализъм.
Протеже на Плутарко Кайес?