Наум Христов Миладинов e български музиковед и фолклорист, брат на Димитър и Константин Миладинов.

Биография Роден е в Струга, тогава в Османската империя, в семейството на грънчаря Христо Миладинов и неговата съпруга Султана Миладинова. Учи в родния си град, а когато брат му Димитър е поканен да учителства в Охрид го взима със себе си, там Наум е негов ученик.

Придружава брат си и в Драч, където Димитър работи като секретар е една търговска къща; там Наум се научава да свири на цигулка. След това заедно с Димитър завършва Янинската гимназия и работи като негов помощник-учител. От 1841 до 1844 година учи в Семинарията на Халки, където се дипломира в специалност музика и граматика. В 1843 година пише учебник по музика и подготвя една гръцка граматика. След връщането си в Македония се включва в дейността на братята си като ги придружава и им помага при събирането на песните за сборника „Български народни песни“. Събраните от него народни песни са нотирани.

Съпровожда Димитър Миладинов в петмесечната обиколка из македонските села и градове, за да събират помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. В спомените си описва различни премеждия. „Най-много ни препятствуваха гръцките владици. Когато ходихме из Дебърското окръжие, намерихме много български книги и ги събрахме. Оттук заминахме за град Кичево“.

След смъртта на трима от братята му – Тане, Матей и Апостол, на него е възложено да остане с майка им и да „управлява“ къщата, така че известно време е встрани от дейността на братята си Димитър и Константин. След арестуването на брат му Димитър Миладинов в Струга (16 февруари 1861) Наум също е застрашен от арест и бяга в Дебър при роднината им Никола Миладинов. След успокояване на обстановката се включва активно в борбата за спасяването на брат си. Заедно с български първенци ходи многократно в Битоля в опити да спомогнат за освобождението му, успява четири пъти да се види с него в тъмницата, но Димитър е закаран в Цариград, където и той, и брат му Константин умират. „От пет-шест души братя дето бехме, ето само аз съм, дето живея свободен живот, но с улавянето ми и аз ще изпия чашата с отрова, която е подготвена от неприятелите на Миладиновата фамилия“, пише той.

След 1878 година се установява в новоосвободеното Княжество България, най-напред в Кюстендил, а после в София. „Само аз бях щастлив да видя една част от отечеството си свободно и да се наслаждавам на свободата му“, пише той в биографията на брататя си. Получава малка народна пенсия.

Наум Миладинов не успява да издаде написаната от него биография на братята си и умира на 24 април 1897 година в София.

Наум Миладинов е женен за Зоица Писинова от Охрид, която се прочува в Струга като народна лечителка. Имат две деца: Еленка и Климент (1865 – 1947). Дъщеря му е женена за хайдутина Ангел войвода. Внуци на Наум Миладинов от сина му са Йорданка Миладинова и Наум, носещ неговото име.

Родословно дърво

Бележки

Категория:Български музиколози Категория:Български фолклористи от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Родени в Струга Наум Категория:Възпитаници на Халкинската семинария Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София