Димитър Йорданов Христов е български композитор, професор, доктор на изкуствознанието.
Биография
Димитър Христов е роден на 2 октомври 1933 г. Завършил е композиция в Националната музикална академия като ученик на акад. Марин Големинов и частен ученик на проф. Панчо Владигеров. След завършването на консерваторията прекарва 3 години като обобщава наученото. През 1956 г. пише Концерт за пиано и оркестър, който добива изключителна и внезапна популярност под изпълнението на пианиста Георги Азманов и диригента Васил Стефанов. След този успех обаче изоставя мащабните жанрове и започва да пише в неповторим свой стил като уникално претворява българския фолклор, особено шопския.
Издател на списание „Музика. Вчера. Днес“ и главен редактор на научното списание „Българско музикознание“. Композитор на оперите „Игра“ и „Златната рибка“.
Основател на „Международно ателие на композиторите“, член на фондация „Франк Калауей“ в Австралия, член на борда на Световния библиографски институт в САЩ, кореспондент за България на Световния репертоар за музикознание в САЩ, председател на секция композитори към ЮНЕСКО, член на Президиума на ВАК на БАН.
Получава званието „Народен артист“. На 22 май 2003 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за заслуги към департамент „Музика“ и изключително активната творческа и педагогическа дейност в Нов български университет.Почетни професори на Нов български университет: Димитър Христов, сайт на НБУ. Отказва да приеме орден „Стара планина“ от президента Георги Първанов.
Преподавател е и в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, като преподава Увод в музикознанието и Полифония. Изключително талантлив преподавател, способен да увлече аудиторията и да обясни трудни концепции с лекота. Ерудит и капацитет на световно ниво, обичан от студентите си.
Умира на 26 февруари 2017 г.Димитър Христов, сайт на Съюза на българските композитори.
Избрани творби Концерт за пиано и оркестър Увертюра с фанфари Два цикъла по Пенчо Славейков Цикъл Вапцаров Цикъл Яворов Размишления на едно самотно Виолончело Виолончелото напуска дясната ръка на пианото „Януари“ за 4-ма изпълнители на ударни инструменти, които свирят и четат текстове на Радичков Шествия почти без диригент 24 етюда за арфа, посветени на Анна-Мария Равнополска-Дийн
Книги Западни хоризонти. Музикален пътепис: ГФР, Франция, Холандия, САЩ. София, Наука и изкуство, 1966 Към теоретичните основи на мелодиката. т. 1: Опит за очертаване на аналитичен подход към отделната мелодия, София, Наука и изкуство, 1973 Към теоретичните основи на мелодиката. т. 2: Опит за класификация на мелодическите прояви, София, Музика, 1982 Към теоретичните основи на мелодиката. т. 3: Опит за обяснение на мелодичния феномен, София, Музика, 1988
Източници
Външни препратки „Посланията на композитора“, разговор на Наталия Илиева, в. „Култура“, бр. 44, 28 ноември 2003
Категория:Български композитори Категория:Класически композитори Категория:Композитори от 20 век Категория:Възпитаници на Националната музикална академия Категория:Преподаватели в Националната музикална академия Категория:Преподаватели в Нов български университет Категория:Народни артисти (България) Категория:Почетни професори на НБУ Категория:Родени в София Категория:Починали в София