22px Тази статия е за българския политик. Вижте също: Иван Пеев и Иван Плачков.

Иван Пеев-Плачков е български просветен деец и политик от Народната партия. Бивш министър на народното просвещението в периода 1900 – 1901 и 1912 – 1913, деловодител и секретар на БКД (1911 – 1939).

Биография Произход, образование и младежки години Иван Пеев-Плачков е роден на 19 януари (7 януари стар стил) 1864 г. в Копривщица, тогава Османската империя. Завършва Робърт колеж в Цариград през 1882 г., след което е учител в Пловдив и София (1883 – 1900). Първоначално е преподавател по математика, а впоследствие – по български език и литература.Бръзицов, Христо. Един час при.... т. ІІ. София, 1943. с. 105 – 106. Преподава в Класическата гимназия в София.

Дописен член е от 1898 г. и действителен от 1900 г. на Българското книжовно дружество (БКД), дн. Българска академия на науките (БАН). Оглавява Министерството на народното просвещение (МНП) във второто правителство на Тодор Иванчов и първото правителство на Рачо Петров (1900 – 1901). След това редактор на в. „Мир“ и сътрудник на „Периодическо списание“, „Училищен преглед“, „Българска сбирка“ и „Летопис на българското книжовно дружество“ в София (1900 – 1938). През 1902 г. е съосновател на Дружеството на българските публицисти.Известник - дигитално копие - 26/10/1902, No. 46, 1 стр.

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 2 юли 2026 г.

Иван Плачков е племенник на свещеник Дончо Дойчов Плачков (1835 – 1 май 1876) – посечен от турците в местността „Чардашко дере“. Изпратен е в края на въстанието в Копривщица от първенците при турската войска със златни дарове и молба да пощадят града.Geni.com. Дончо Н. (Дойчов) Плачков. Посетен на 31 август 2021 Семейството на Пейо Плачков, брат на поп Дончо Плачкове единственото в България дало три жертви по време на войните 1912 – 1918 г. – полк. Михаил Пеев-Плачков, майор Владимир Пеев-Плачков и майор Атанас Пеев-Плачков. От четирима сина им остава само техния брат Иван Пеев-Плачков.Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.

Професионална дейност В периода 1901 – 1910 г. Пеев е деловодител на БКД, а в периода 1911 – 1939 г. – негов секретар. През този период се включва по-активно в политическия живот като привърженик на Народната партия. От 1908 г. работи в близкия до партията вестник „Реч“. През 1911 г. е избран за народен представител и става подпредседател на V велико народно събрание, след това подпредседател на XV обикновено народно събрание (1911 – 1912).

През 1912 – 1913 г. отново оглавява Министерството на народното просвещение (МНП) в правителството на Иван Гешов и четвъртото правителство на Стоян Данев. Заедно с други привърженици на опозицията, през 1922 г. е арестуван и изпратен в затвора в Шумен от земеделското правителство на Александър Стамболийски. Подведен е под съдебна отговорност като един от виновниците за националните катастрофи.Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков . - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2 Освободен е след Деветоюнския преврат. Дядо е на философа Цветан Тодоров и на физика Иван Тодоров.

Иван Пеев-Плачков умира на 16 август 1942 г. в София.

Семейството на Пейо Плачков е единственото в България дало три жертви по време на войните 1912 – 1918 г. – полк. Михаил Пеев-Плачков, майор Владимир Пеев-Плачков и майор Атанас Пеев-Плачков. От четирима сина им остава само техният брат Иван Пеев-Плачков.Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.

Творчество

Бележки

Външни препратки От и за Иван Пеев-Плачков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Стоян Буров, „Езикословните занимания на Иван Пеев Плачков - действителен член на Българското книжовно дружество (от 1900 г.) (Предварителни бележки)“. // В. Бонджолова (отг. ред.). Nomen est omen. Научни изследвания в чест на 70-годишнината на проф. д-р Кирил Цанков. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2019, стр. 167 – 188. ISBN 978-619-208-193-5

Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български учители Категория:Академици на БАН Категория:Министри на просветата на България Категория:Политици от Народната партия (България) Категория:Краеведи от Копривщица Категория:Възпитаници на Робърт колеж Категория:Родени в Копривщица Категория:Починали в София Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“