Яри (японски: 槍) е японската дума за копие, а по-точно за оръжие с изправено острие. Бойното изкуство за владеене на яри се нарича сожутцу (sōjutsu). Ярито има голям диапазон за размера. То може да е от 1 метър до 6 метра дълго. Ако оръжието е по-дълго се нарича оми но яри, а ако е по-късо - мочи- или тий яри. По-дългите оръжия са носени от пехотата, докато самураите носели по-късите.
За яри е характерно изправеното острие, което може да е от няколко сантиметра до около метър, а и повече. Острието на яри се прави от същата високо качествена стомана както и мечовете и главите на стрелите на самураите. Тези остриета можели да издържат години. В течение на времето се появили множество варианти на ярито с изправена острие, които често имали издатина на централното острие. Оръжието има също и доста голям предпазители, които обикновено били по-дълга от заострената част на острието. Предпазителите излизат от кухата част на дръжката. В резултат на това се получава много стабилна дръжка, а за самото острие е почти невъзможно да падне или да се отчупи.
Дръжката съществува в много различни дължини, ширини и форми. Тя може да бъде направена от твърдодърво (nakae) и покрити с бамбукови кори. Те често били увивани в жица или на тях били слагани пръстени. Дръжката често са инкрустирани с метали или полускъпоценни материали като люспи от перла, месингови игли или японски лак. Ножницата за острието, наречена сайа (saya) също е част от ярито.
Ярито може да се смята за оръжие, което е по-съвършено от обикновеното копие, заради тези добавки.
Съществуват различни видове острие за това оръжие. Най-често срещаното е право, плоско – дизайн, който се припокрива с двойнозаострените кинжали. Този вид острие, което има вид и на бръснач, може не само да реже, но и да пробожда.
История Смята се, че ярито се е развило от китайските копия, които съществували в Япония още в ранната ѝ история, но впоследствие (някъде към XIII в.) стават по-популярни. Обикновено във военното изкуство на буши не били допускани „всички“; това била битка, която се превърнала в ритуал между двама войни, които се предизвиквали на стрелба от гърба на кон и дуели с мечове. Въпреки това инвазията на Монголия през 1274 и 1281 променят военната техника на Япония. Китайските и корейски войници, влезли в армията на Монголия, използвали пики, биели се в плътна формация и се движели в големи военни единици, за да пречат на кавалерията. Оръжия, съставени от прът (включително нагината и яри) били много по-използваеми отколкото мечовете, поради своя голям обхват, малкото си тегло и големите щети, които нанасяли.
Яри побеждава по популярност даику за самурай и пехота, които ги използвали изключително сполучливо. Но през Едо периода в Япония ярито изпада от употрба: налага се употребата на мечове за по-малки и по-близки сблъсъци. Оръжията, състоящи се от прът, и лъковете загубват своята практичност. През мирната част от Едо периода яри се произвежда. То се използва като церемониално оръжие.
Вижте също Списък на ръкопашните оръжия Нагината
Външни препратки Сравнително подробно описание на японските оръжия, състоящи се от прът
Категория:Нинджа Категория:Ръкопашни оръжия Категория:Хладни оръжия