Дево̀л е средновековен град, важен административен, църковен и културен център в Първата българска държава. Градът е бил разположен край едноименната река в днешна Югоизточна Албания.

Име и местонахождение На старобългарски език името на града, областта и реката се изписва във формата Дѣволъ. Така остава в книжовния език до 1945 г. Известно е и в няколко гръцки варианта: Διάβολι, Δεβόλι и Ντεβόλι, с който днес най-често се обозначават реката и окръг в Албания. Епископ Михаил Деволски съобщава, че в началото на XII век, столетие след завладяването на България от византийците, град Девол е наричан още Селасфорос (в превод от гръцки: светлоносец, а на латински: Луцифер, едно от прозвищата на дявола). От това сведение някои извеждат произхода на името на село Звезда. Според Иван Дуйчев при преименуването на Девол византийците са се подвели за значението на името, а оригиналното название произхожда от времето на траките и илирите, населявали региона още преди заселването на славяните, и е сходно със споменатата от Птолемей Dibolia в ЕордеяДуйчев Ив., Ферлуга J., Deabolis, в: Lexikon des Mittelalters.

Точното местонахождение на Девол е спорно. Според една от версиите градът е бил разположен до село Гостима в северното подножие на планината Томор (Мали Томорит)Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, „Наука и изкуство“, София 1971 (II изд.), стр. 237 (взето от Книги за Македония на 26.3.2008). Други проучвания сочат, че градът се е намирал край горното течение на река Девол, североизточно от град Корча, в близост до село ЗвездаАнгелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история през Средновековието (X-XV век), Изд. БАН, София 1994, ISBN 954-430-200-X, стр. 77Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, стр. 190.

По време на Първата българска държава Смята се, че областта Девол е присъединена към България от кан Пресиян към 842-843 г.Енциклопедия „България“, т. 2, Изд. БАН, София 1981, стр. 261 По времето на княз Борис I (852-889) град Девол е средище на административна област комитат, наричана в някои извори Кутмичевица. Тук се издига една от седемте големи църкви, издигнати от Борис в България след покръстванетоЗлатарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, стр. 238 (26.3.2008). За известен период управител на областта е комит ДометаЛазаров, Ив., Домета, в: Кой кой е в средновековна България (Исторически справочник), изд. „Просвета“, София 1994, ISBN 954-01-0476-9, стр. 99. През 886 г. Борис изпраща в Девол Климент Охридски, който превръща града в средище на книжовна школаЗлатарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, стр. 232-234, 237-239, 247 (26.3.2008), преместена впоследствие в Охрид (Охридска книжовна школа). През 893 г. просветителската дейност на Климент в Девол е поета от друг ученик на Кирил и Методий – Наум ОхридскиЗлатарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, стр. 278-279 (26.3.2008). През същата година е учредена Деволската епархияГюзелев, Б. Албанците в Източните Балкани, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, София 2004, стр. 15 (посетен на 29.3.2008).

Предстоятел на епархията през 30-те години на X в. е Климентовият ученик Марко Деволски. По негова заръка е написано Първото житие на Свети Наум с автор друг Климентов ученик от ДеволИванов, Й. Български старини из Македония, БАН, Изд. „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 308 (взето от Vassil Karloukovski's Page на 27.3.2008). Епархията просъществува по времето на цар Самуил (997-1014)Снегаров, Ив. История на Охридската Архиепископия, т. 1, Кооп. печ. „Гутенбергъ“, София 1924; Акад. изд. „М. Дринов“, 1995 (II изд.), стр. 24 (взето от Книги за Македония на 26.3.2008). Изказано е мнение, че Девол е първата Самуилова столицаМикулчиќ, Ив. Средновековни градови и тврдини во Македонија, Македонска академија на науките и уметностите — Скопје 1996, стр. 204 (от Vassil Karloukovski's Page, 29.3.2008). След като завладява Охрид, през лятото на 1018 г. византийският император Василий II използва Девол като база за действия срещу установилите се в Томор предводители на българската съпротива Пресиян и ИвацЗлатарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, стр. 736-737, 740 (26.3.2008).

Във Византия Василий II премахва Деволската епархия и я присъединява към КостурскатаСнегаров, Ив. История на Охридската Архиепископия, т. 1, стр. 24-25, стр. 55-56 (26.3.2008). Тази промяна е временна, защото са известни двама епископи на Девол от по-късен етап на византийското владичествоСнегаров, Ив. История на Охридската Архиепископия, т. 1, стр. 214 (26.3.2008). Един от тях е Михаил Деволски, комуто се приписва авторството на редица ценни за съвременната историография добавки към хрониката на Йоан Скилица за българо-византийските отношенияТъпкова-Заимова, В. Кедрин-Скилица (увод), в: Гръцки извори за българската история, том VI, стр. 198.Павлов, Пл. Бунтари и авантюристи в средновековна България, изд. LiterNet, Варна 2005, Самозванецът Петър Делян и царският син Алусиан (26.3.2008) През 1072 г., в хода на въстанието на Георги Войтех, Девол е превзет за кратко от зетския войвода Петрила, който воюва на страната на българските въстаници.Павлов, Пл. Бунтари и авантюристи в средновековна България, изд. LiterNet, Варна 2005, Георги Войтех от рода на кавханите (1.4.2008) При управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118) Девол е опора на императора в бойните действия срещу норманите на Робер Гискар и Боемунд. През септември 1108 г. Алексий сключва мирно споразумение с Боемунд, известно като Деволски договорЛюбарский, Я. (ред.) Анна Комнина. Алексиада, Изд. „Наука“, Москва 1965, стр. 157, 348, 352, 357, 370-372, 605-606 (достъпна в електронно издание на 27.3.2008). Това примирие слага край на последните кръстоносни напъни на Първия кръстоносен поход и на всички домогвания на Боемунд Антиохийски до византийската корона.

През късното Средновековие След Клокотнишката битка (1230 г.) Девол е завладян от цар Иван Асен II и става център на административна област (земя, на гръцки: хо̀ра) в Търновското царство. Непосредствено след смъртта на цар Коломан I Асен през 1246 г. югозападните български владения са превзети от епирския деспот Михаил IIЗлатарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 3, Изд. „Наука и изкуство“, София 1972 (електронно издание в Книги за Македония), стр. 436 (1.4.2008). Девол е в района на бойните действия при последвалите войни между Епирското деспотство и Никейската империя. На два пъти – през 1254 и 1259 г., градът е завладяван от никейски войскиЗлатарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 3, стр. 445, стр. 485 (1.4.2008). През 30-те и 40-те години на XIV в. управляващата сръбска династия на Неманичите разширява своята държава за сметка на Византия с цяла Македония, Албания (в т. ч. и Девол), Епир, Тесалия, Етолия и Акарнания. Матанов, Хр. Югозападните български земи през XIV век, изд. „Наука и изкуство“, София 1986, стр. 14-15 (1.4.2008) На 20 декември 1355 г. край Девол умира цар Стефан Душан Servia, от Classic Encyclopedia (Based on the 11th Edition of the Encyclopaedia Britannica), 1.4.2008.

Галерия

Източници

Категория:Първа българска държава Категория:Исторически градове в Албания Категория:Кутмичевица Категория:Охридска книжовна школа