Гърнати

Гърнати е село в централната част на Южна България. То се намира в община Неделино, област Смолян. Настоящ кмет на селото е Асен Гънгаров.

География

Селото се намира в западната част на Източните Родопи, на границата между Смолянска и Кърджалийска област. То е най-крайното село на област Смолян и е 2-ро по големина в община Неделино. Разстоянието до гр. Неделино е 17 километра (най-отдалеченото село от общинския център). Отстои на 65 километра от Смолян и Кърджали, на 150 километра от Пловдив и на 295 километра от столицата София. Разположено е на 1185 метра надморска височина по склоновете на рида Жълти дял и в скута на най-високия връх в Източните Родопи – връх Алада. Релефът на Гърнати е планински, с вековни широколистни и иглолистни гори, зелени пасища и ливади. Селото е богато на множество студени извори. Красива и живописна е и долината на Мъзълска река, която прорязва Родопа. На самата река има изградени няколко моста, останали от древни времена, някои от които са се превърнали в символ на селото. Гърнати е уникално и със своя облик от старинни каменни и новоизградени три-четириетажни къщи, съхранили белезите на традиционната родопска архитектура. Климатът в Гърнати е много мек, със средно студена зима и с топло лято. През лятото гъстите дъбови и борови гори около селото осигуряват прохладни нощи.

Местното население е запазило през вековете характерния говор, песните и обичаите си. То е разделено на няколко махали – Аптовце, Юрунце, Мерамате, Рамате и Мъзълце.

Интересни са местните наименования на местности, ниви и ливади като Равнищана, Гулюмана върба, Корито, Муратово, Милчево, Картозе, Стояново, Падала, Костадин, Дидео, Равнище, Слива, Йенево, Гробове, Кашлакън, Устерсконо, Червено гуно, Параджик, Бялево, Колибана, Камен, Караметско, Преслуп, Кърмилоно, Дуилоно, Друман, Поток, Алевине равница, Дишлицкана ливада, Астенана, Сиво, Попова чука, Караджово, Средноно, Упардидьово, Лещана, Черешкана, Синен камен, Длега бърчина и други.

От високите ридове и от подножието на връх Алада извират Дидьовска падина, Милчова падина, Мъзълска река, Буреска река, Малка река и други, които при сливането си с Неделинска река до с. Крайна образуват река Върбица.

История Селото е най-старото селище в региона. То е създадено още в края на 7 – началото на 6 век пр.н.е. Името му се упоменава разговорно с имената Гърнати, Гарнате или Кепенек, произлизащи от думата гърне – това се дължи на факта, че многократно са откривани гърнета с алтъни из търлите в селото (много предания също разказват за заровени кервани със злато, колиета, Златно рало), от които 13 гърнета са открити през 1981 г. в местността Астенана, а думата „ате“ от името на древногръцка богиня, покровителка на заслепяването, заблуждението и помрачението на ума. През 2009 г. археологически разкопки близо до местността Друман откриха златни монети, датиращи от 7 век пр.н.е.

Данни за селото като селище има и в края на 2 век, когато около местността Емерьова търла е имало малко тракийско, а после и римско селище, което в края на Х век е служило за контролно-пропускателен пункт, счита се че и на намиращия се наблизо връх Алада е имало вишка за наблюдения и съгледвачи следящи движението по римския път, който е с ключово значение през късното Средновековие. Той е продължавал към Беломорието и Константинопол, който от части е запазен. За това свидетелстват намерените съдове, некрополи и други антични предмети.

Първите заселници на Гърнати са хуните. Те избрали сегашните земи на селото за свой олтар и скривалище на всичките им богатства и ценности. За надзиратели на гърнетата с алтъни били оставени трима мъже от племето. Постепенно те се задомили, родили им се деца, внуци, а разговорно в племето били започнали да ги наричат „гърнетари“. Като основатели на селото и носители на това прозвище селото било наречено Гърнати. Във вековете селото продължавало да се разраства и разширява. В края на 6 век в Гърнати пристига славянско племе, идващо от покрайнините на река Днепър, днешните земи на Русия и Беларус. Интересно е, че това било единственото славянско племе – водено от жена, на име Раматина. А името на самото племе било на своя водач – раматини. Те заживяват в покрайнините на махала Юрунце, като след време образуват махала Рамате – кръстена на водача на племето, което се заселило. През Великото преселение на народите и Средновековието много племена и народи преминали през земите на селото. През 18 век един стар воденичар на име Сано, заедно с жена си и децата си, бягал нагоре в планината и търсел спасение от турския башибозук. Стигнал до Гърнати и огледал земите му – решил, че тук би могъл да намери спокойствие – имало река, пак щял да си построи воденица, а и селото било високо в планината и нямало как османците да стигнат дотук. Поел покъщнината и челядта си и слязъл в най-ниската част на селото, до долината на Мазълска река, където и заживял. Така се образувала и махала Мерамате. Едно от старите имена на Мерамате е Карасанце – означаващо в превод черния Сано, от името на заселилия се воденичар. В началото на 19 век, в едно от писанията на златоградски краевед е споменато, че село Гърнате, Даръдеренска околия има 1050 жители, живущи в 350 къщи, в селото има 6 дюкяна, ковачница и самарджийница. През 1892 година селото е почти напълно опожарено, като от тези 350 остават само 40 – 45 къщи, незасегнати от османското опожаряване.

Жителите на селцето Тънка бара също са били гърнатци, но били големи кавгаджии и ги прогонват на отсрещния бряг на Мъзълска река и поради това старото име на Тънка бара е „Каровце“ от караница. Сега в селото хората се делят на повече от 30 рода: Карасюлмански, Курубекирски, Демировски, Онбашийски, Шабановски, Калекански, Пинчовски, Абдулаховски, Гънгърски, Делибрамовски, Верянски, Аликоковски, Меделийски и др. Най-стария род в Гърнати е Карасюлмански, а най-младия е Калекански.

Благоустрояване

Опожаряването през 1892 година значително срива Гърнати. След продължителен страх за повторно нападение от османците, хората лека-полека отново застроили къщи и кошари. През 1898 година, поради това че Източна Румелия (в това число и Гърнати) е още под османска власт по нареждане на бея, управляващ селото, започва строеж на първото училище, но не какво да е, а мехтеп с голяма джамия. По времето на строежа, по незнаен случай, комити нападат и убиват бейовия син. От мъка беят прекратява строежа на джамията и остава построена само сградата на мехтепа, в която се помещава училището до средата на 1965 година. Старите хора наричат това „Прокълнатата джамия“, поради това че жителите не желаели построяването на мюсюлмански храм.

В началото на 20 век гърнатци се замогват и изкупуват от юруците околните планини. Оттогава много от баирите, ливадите и нивите в Гърнати са кооперативни. В началото на 1904 година османският бей е прогонен от Гърнати и е избран първият мухтар (кмет). През 1933 година училището вече става светско с наименованието – Народно начално училище „Георги Бенковски“. Учениците вече учат до 4-то отделение, като започват изучаването на предмети като Български език, Математика, Рисуване и други. Първият светски учител в Гърнати е Ангел Стоилов от град Долни Дъбник, Плевенско. През 1965 е построена нова двуетажна сграда на училището със столова за хранене. От 1952 до 1965 година се провеждат вечерни курсове за ограмотяване на възрастното население. Други учители, допринесли за развитие на образованието в селото са: Сашо Тодоров, Цветан Димитров, Петкана Димитрова, Щилияна Богданова, Петко Янев, Борис Якимов, Александър Йонов, Марин Георгиев, Стефка Владимирова, Никола Василев и други.

В края на 19 и началото на 20 век войните взимат живота на много млади мъже:

На Сръбската война през 1885 година, от общо 55 изпратени мъже, 47 се завръщат в Гърнати, а останалите 8 загиват. До Балканската война – 1912 година, Гърнати остава в Османската империя и гърнатци вземат активно участие и във ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание. През 1944 – 1945 година 42 мъже от Гърнати дават живота си на фронтовете в Сърбия и Унгария.

През 1966 година е отворен първият път, свързващ селото със света. До този ден Гърнати е било откъснато векове наред от цивилизацията. Свързването му с останалите селища и градове е било през една тясна пътека, през която единствено можело да се придвижват с жива сила. Искрено желание на гърнатци било прокарването на път до селото. Проектът на пътя: Ардино – Даладжа – връх Алада – Гърнати е одобрен на 21 март 1965 година от областна администрация Смолян (окръжен комитет Смолян). След отпускането на средствата по проекта работата започнала. Пробиването и разширяването му продължава цели 9 месеца. В прокарването му с неуморен труд и помощ се включват и голяма част от жители на селото. Едва на 8 януари 1966 година пътят е официално открит. Откриването било съпроводено с общоселски събор, на който присъствали и делегати от Златоград и Смолян. Същата година селото се електрифицира и към част от къщите е прекарана вода. Цялото село е водоснабдено доста след това, чак през 2007 година. През 1971 се пробива и втори път (Неделино – Средец – Гърнати), който е асфалтиран през 1990 година. През годините се прокарват още два черни пътя – (Джебел – Устрен – Припек – Гърнати) и (Джебел – Мишевско – Контил – Гърнати). Пътищата, свързващи селото с град Джебел, са направени с главната цел Гърнати да премине от община Неделино, област Смолян към община Джебел, област Кърджали. През 1979 е открит цех, клон на завод „Комуна“ – град Смолян. 1980 година е построена централната сграда на селото, която включва кметство, здравна служба, детска градина, смесен магазин и заведение. През 1981 започва пробиването на пътища, които да съединят петте махали на Гърнати в едно село. Първоначално са свързани махалите Аптовце и Юрунце. Към Юрунце се свързва и махала Рамате. Към махала Мъзълце първоначално е прокаран път през местността Пънчарско, а впоследствие, след като е пробит път до съседната махала Мерамате, е докаран път и до долната част на Мъзълце. Всички „сукаци“ и „друмове“ в селото са също преобразувани в малки улички. През 1992 е открит и шивашки цех. През 2008 година е започнато асфалтиране и на самото село.

Религия Когато се проследи историческото минало на селото и неговите околности, поминъкът на населението, местният фолклор, съхранените традиции и обичаи, топонимията, преданията и легендите, родени от народната мъдрост, не остава никакво съмнение за дълбоката коренна принадлежност към чисто българския род. По време на османската власт в този край са се налагали големи данъци във вид на жито и поради това че хората нямали достатъчно за ядене и трябвало да се прехранват, са правили подземни хамбари в местността Планничово, която местност в превод означава обяд или храна. Доказателство, че селото е населявано от християнско население, е името, с което местните жители назовават връх Алада – „Костадин“. Също имената на върховете Света Неделя и Свети Илия, по средата на които се намира Тодорована ливада. Под нея се намира местността Солищено, на която в миналото са слагали сол на поляната и са кърмили животните си. В женската носия от Гърнати и по-точно в мендила – шарката в долната му част, освен че включва най-различни фигурки и елементи има изтъкани и кръстчета. В местността Попова чука на махала Рамате е открито старо християнско гробище с около 30 гроба, до които са открити златни монети, кръстове и некрополи.

Обществени институции В селото се намират кметство, основно училище „Васил Левски“, детска градина, поща, здравна служба, четири хранителни магазина, един смесен магазин и три заведения. В селото има и работилница за всякакъв вид дървении, метали и др.

Забележителности

Забележителностите на Гърнати са много на брой. Те са предимно свързани със заобикалящите масиви на Родопите, както и със съхранената стара архитектура и местният родопски фолклор. Част от тях: