Морската видра или кала́н (Enhydra lutris), в миналото известна и като морски бобър или камча́тски бобър е хищен морски бозайник от семейство порови, родственик на видрата. Морската видра е рядък вид, който обитава тихоокеанското крайбрежие на САЩ, Канада, Русия и Япония. Възрастните морски видри тежат между 14 и 45 kg, което ги прави най-едрите представители на семейство Порови, но за сметка на това са най-дребните морски бозайници.
Приема се, че морската видра има най-гъстата, топла и водоустойчива кожа в животинския свят, която, въпреки липсата на мастен слой, ѝ помага да поддържа температура от 38 градусаГжимек, Бернхард. От мечката гризли до очиларката, София 1983, с. 46. Въпреки че може да ходи по сушата, морската видра прекарва почти целия си живот в океана. Морската видра е напълно морско животно, приспособено към живот във водата. Тя плува по гръб, докато се храни, използвайки коремчето си за маса, а когато спи, се увива във водорасли, за да не я отнесе течението.
Морските видри обитават предимно крайбрежните части на моретата, където се гмуркат за намиране на храна. Плячката включва морски безгръбначни като морски таралежи, мекотели, ракообразни, както и редица видове риба. Забелязана е употребата на камъни за разчупване на черупки и раздробяване на плячка, което прави морската видра един от малкото бозайници, използващи инструменти. В голяма част от ареала си е ключов вид, контролиращ популациите на други организми, като например морски таралежи. Хранителните навици на морската видра включват и видове храни използвани от хората, което често е причина за конкуренция между хората и видрите.
През XVIII – XIX век заради ценната си кожа морската видра е била подложена на изтребление и днес е застрашен от изчезване вид. От първоначалната световна популация, изчислявана на 150 000 – 300 000 екземпляра, след изтребването на значителна част между 1741 и 1911 година, общата бройка на индивидите пада до около 1000 – 2000 в естествената им среда на обитание. Забраната за лов и търговия на морски видри, природозащитните усилия и редица програми за реинтродуциране на вида в места от историческия ареал, дават известни резултати и видът обитава около две трети от първоначалния си ареал.
Таксономия Морската видра е спомената за първи път в научната литература в бележките на Георг Стелер, датиращи от 1751 година, но е описана като биологичен вид за пръв път през 1758 г. от Карл Линей в десетото издание на неговия труд Sistema Naturae. Първоначалното латинско название на морската видра е Lutra marina, като претърпява редица преобразувания до 1922 г., когато окончателно се възприема латинското Enhydra lutrisLove, стр. 9. Родовото име „енхидра“ произлиза от древногръцкото εν „във“ и ύδρα „вода“, означаващо „във водата“, и латинската дума lutris, означаваща „видра“.Nickerson, стр. 19 Като синоним се среща и названието „морски бобър“, въпреки че морската видра е далечна роднина на бобъра.
Латинско название Директен превод Име на изследователя, година Lutra marina Видра морска Steller, 1751Steller, Georg Wilhelm De Bestiis Marinis, 1751 Електронна версия; Erxleben, 1777Erxleben, Johann Christian Polycarp Systema regni animalis per classes, ordines, genera, species, varietates: cvm synonymia et historia animalivm: Classis I. Mammalia, Impensis Weygandianis, Leipzig, 1777 Mustela lutris Пор видров Linnaeus, 1758Linné C. Systema naturae, ed. X, Stockholm, 1758 Електронна версия Lutra gracilis Видра грациозна Bechstein, 1800 Phoca lutris Тюлен видров Pallas, 1811 – 1831 Pallas, Peter Simon Zoographia rosso-asiatica, sistens omnium animalium in extenso Imperio rossico, et adjacentibus maribus observatorum recensionem, domicilia, mores et descriptiones, anatomen atque icones plurimorum; Petropoli, in officina Caes. academiae scientiarum impress., 1811 – 1831. Pusa orientalis Тюлен ориенталски Oken, 1816Oken, Lorenz Lehrbuch der Naturgeschichte. Zoologie. August Schmid und Comp., Jena, Germany, 1916 Enhydra Stelleri Енхидра на Стелер Fleming, 1822John Fleming The philosophy of zoology; A general view of the structure, functions, and classification of animals. A. Constable, Edinburgh, 1822. Latax lutris Gloger, 1827Constantin W. L. Gloger Bemerkungen über ein paar Schlesische Säugthierarten // Nova Acta Academiae Caesareae Leopoldino Carolinae Germanicae Naturae curiosorum, 1827; Stejneger, 1898Stejneger, Leonhard The fur seals and fur-seal islands of the North Pacific ocean, Govt. Printing Office, Washington, 1898 – 99 Электронная версия (англ.) Lutra Stelleri Видра на Стелер Lesson, 1827Lesson, R.P. Manuel de Mammalogie, Roret, Paris, 1827 Enhydris lutris Енхидра видрова Lichtenstein, 1827Lichtenstein, Hinrich Darstellung neuer oder wenig bekannter Säugethiere in Abbildungen und Beschreibungen von fünf und sechzig Arten auf fünfzig colorirten Steindrucktafeln nach den Originalen des Zoologischen, Museums der Universität zu Berlin, Berlin, 1827 – 1834 Engydris marina Brandt, 1880 Enhydra lutris Съвременно общоприето название
Еволюция
Морската видра е най-тежкият представител на семейство Порови , което обединява тринадесетина вида видри, както и порове, язовци, норки и невестулки. Това, което отличава морската видра от останалите представители, е липсата на околоанални жлези, отделящи течност с неприятна миризмаKenyon, стр. 4, способността да прекарва целия си живот във водата , както и свързаното с начина ѝ на живот поведение – морската видра не изгражда укрития или бърлоги. Тя е единственият съвременен вид от рода Енхидра (Enhydra). Морската видра се различава дотолкова от останалите членове на семейството, че през 1982 г. редица учени изказват предположение за еволюционна близост с ушатите тюлени . Генетичните анализи показват, че морската видра и най-близките съвременни родственици като африканската петнистогърла видра (Hydrictis maculicollis), обикновената видра (Lutra lutra), капската видра (Aonyx capensis) и сивата видра (Aonyx cinerea) произлизат от общ предшественик преди 5 милиона години .
Фосилните останки показват, че енхидрите остават изолирани в Северния Тих океан преди около 2 милиона години. Изолацията дава началото на два вида – изчезналият Enhydra macrodonta и съвременната морска видра Enhydra lutris . Морската видра се обособява като биологичен вид първоначално в северно Хокайдо и в Русия, а по-късно се разпростира до Алеутските острови, Аляска и на юг към Западното крайбрежие на Северна Америка Love, стр. 15 – 16. В сравнение с китоподобните, сирените и тюлените, които влизат във водата преди съответно 50 млн., 40 млн. и 20 млн. години, морските видри се приспособяват към воден начин на живот сравнително късно в еволюцията Love, стр. 4 – 6. В някои отношения обаче морските видри са по-пълно приспособени за живот в океана от сходните морски бозайници. Тюлените например раждат на сушата или леда, докато морските видри не напускат водата Love, стр. 6.
Подвидове Известни са три подвида, различаващи се по размери, зъбни характеристики и морфология на черепа.
Обикновена морска видра, E. l. lutris (Linnaeus, 1758), срещаща се от Курилските острови до Командорските острови в западния Тих океан. Известна е също като азиатска морска видра и представлява най-масивният подвид с широк череп и къси ноздри . Южна морска видра, E. l. nereis (Merriam, 1904), обитаваща крайбрежието на централна Калифорния. Нарича се още и калифорнийска морска видра. Притежава сравнително малък череп, дълги ноздри и малки зъби . Северна морска видра, E. l. kenyoni Изследователя Карл Кенион, на който е кръстен този подвид, не е бил убеден в съществуването на самостоятелен подвид E. l. kenyoni (Wilson, 1991), може да се открие по бреговете на Аляска и тихоокеанското крайбрежие – от Алеутските острови до Британска Колумбия, Вашингтон и Орегон . Сред изтребването на вида южно от Британска Колумбия в резултат на усилен улов, този подвид е реинтродуциран отново около остров Ванкувър и полуостров Олимпик .
Физически характеристики
Морската видра е един от най-дребните морски бозайници . Теглото при мъжките варира между 22 и 45 kg, а дължината им е от 1,2 до 1,5 m. Женските екземпляри са по-малки, тежащи между 14 и 33 kg, а размерите им са между 1 и 1,4 m .
За разлика от повечето морски бозайници, морската видра не притежава подкожни тлъстини, а топлоизолацията на тялото се осъществява предимно от гъстата козинаNickerson, стр. 21. Козината е най-гъстата сред всички бозайници. Притежава около 150 000 косъма на квадратен сантиметър Silverstein, стр. 14. По структурата космената покривка на тялото се дели на два слоя – външен, съставен от дълги водонепроницаеми косми, и вътрешен, с къси пухести косми. Външният слой служи за изолация от водата и предпазва долния слой от намокряне и по този начин ограничава загубите на топлина от тялото. Водонепропускливостта на космената покривка пряко зависи от нейната чистота и поради това морската видра полага особени грижи за нея. Добрата подвижност на гръбначния стълб и гъвкавата кожа позволяват на видрата до достигне всяка част от своето тяло с устаLove, стр. 21 и 28. Окраската на козината е обикновено кафява със сребристо-сиви петна, но е възможно да варира от жълтокафява до бледосиво-кафява, понякога и до чернаLove, стр. 27. При възрастните екземпляри главата, областта около гърлото и гърдите придобиват по-светъл оттенък за разлика от останалата част на тялото .
Анатомия Морската видра е добре адаптирана за живот във водна среда. По форма на главата и общ строеж на тялото напомня на обикновената речна видра. Въпреки това има и известни различия – морската видра има по-издължено и значително по-масивно телосложение, а като цяло тялото е с цилиндрична форма. Шията е къса и набита, докато главата е закръглена. Ушите са неголеми, а мустаците са дълги. Ноздрите и ушите могат да се затварят сравнително плътно Silverstein, стр. 13.
Глава Главата е закръглена, муцуната е леко притъпена към масивния нос, а горната устна подобно на повечето хищни бозайници е силно развита за сметка на долната. При повечето индивиди с напредване на възрастта окраската на главата се сменя от кафява, до светлокафеникава или до почти бяла. Мустаците са дълги и представляват важен орган на осезанието. Те са бели на цвят и се разполагат по бузите на горната устна и над очите. Дължината на мустаците от бузите е между 50 и 70 mm, а на тези над очите – около 30 mm Барабаш-Никифоров И. И., Мараков С. В., Николаев А. М. Калан (морская выдра), Издательство „Наука“, Ленинград, 1968. Тилът почти винаги е с тъмно кафяв цвят. Челюстите на морската видра са мощни и добре развити, снабдени със силни дъвкателни мускули и приспособени за захапване и разкъсване на твърда храна. Мозъкът е добре развит.
+ Глава на морска видра Южна морска видра ()НосУхо ОкоУста и зъби
Зъби Възрастните притежават 32 зъба, като кътниците са плоски и закръглени, предназначени да раздробяват, а не да разкъсват храната Kenyon, стр. 43. Тюлените и морските видри са единствените хищници с два чифта резци на долната челюст, докато останалите притежават три Love, стр. 74. Зъбната формула при възрастните морски видри е следната:Kenyon, стр. 47
Крайници Задните крайници до голяма степен осигуряват придвижването във водата. Те са дълги с широкосплеснати пети и широки плавателни ципи между пръстите. Петият пръст на задните крайници е най-дълъг, което улеснява плуването по гръб, но затруднява ходенетоKenyon, стр. 70. Опашката е сравнително къса, дебела, мускулеста и леко приплесната. Предните лапи са къси със свиваеми нокти, а дланите са снабдени с жилави възглавнички за захващане на хлъзгава плячка Silverstein, стр. 11.
Скелет