Гьончо Георгиев Белев е български писател и общественик.
Биография Роден е в Ихтиман на 12 юни 1889 г. в бедно занаятчийско семейство.Гьончо Белев в Литературен свят.
Работи като писар в Българска земеделска банка (1909 – 1911). През Балканската война (1912 – 1913) е доброволец в Български червен кръст, а през 1914 – 1915 г. е безработен. Участва в Първата световна война като санитар в 22-ри пехотен полк. От 1918 г. до 1923 г. е библиотекар при Министерството на вътрешните работи.
След преврата на 9 юни 1923 г. работи като коректор, преводач от руски, стенограф, редактор, уредник на печатарски музей, библиотекар в Държавната печатница.
Един от най-добрите му другари е Димчо Дебелянов..
През 1933 г. излиза от печат книгата му „Филм и каменни въглища“. През 40-те години създава трилогията „Животът си тече“ („Бентът трещи“, „Живота си тече“ и „Пукнатини“). В края на 40-те години Гьончо Белев работи върху друга серия романи – с автобиографичен характер. Поредицата е с общо наименование „Случки от живота на Минко Минкин“. През 1960 г. тези произведения, преработени излизат под друга наименование – „Панорама на една епоха“.
Той е един от основателите на Дружеството за българо-съветска дружба, активен участник в антивоенното движение. През 1939 г. е в Париж, присъства на Конгреса за мир. Впечатленията си отразява в книгата „Маслинено клонче в Париж“.
През 1946 г. е делегат на Конгреса на славянската емиграция в САЩ. Плодът на пътуването му дотам е „Какво видях в Америка“.
След 9 септември 1944 г. семейството се премества за известно време в Панагюрище, където съпругата му Любица е учителка.
В София живее на ул. „Светослав Тертер“ № 19.
През 1967 г. е издадена и последната му незавършена книга „Кипеж“.
Превежда творби на Антон Чехов, Михаил Пришвин, Валерий Брюсов, Иля Еренбург, Джек Лондон, Едгар Уолъс, Шалом Алейхем и др.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 11 юни 2026 г.
Член на БКП.
Умира на 23 януари 1963 г. в София.
Награди и отличия Носител е на Димитровска награда (1950) и на орден „Народна република България“ I степен (1959).
Библиография „Тайно страдание“ (разкази, 1923) „Филм и каменни въглища“ (разкази, 1933) „Бентът трещи. Провинциална хроника“ (1936) „Животът си тече“. Роман в две части: „След игото“ (1937) и „Пукнатини“ (1938) „За маслиненото клонче в Париж“ (пътепис, 1939) „Другият мир“ (разкази, 1940) „Случки из живота на Минко Минин“ (1940, 1945, 1957 – роман в 4 части) „Какво видях в Америка“ (1948) „Пътуване из демократична Германия“ (1951) Избрани творби (1954) „Картини из Румъния“ (1958) „Патилата на едно момче“ (1958) „Панорама на една епоха“ (1960) „Кипеж“ (незавършена, изд. 1967).
Източници
Външни препратки От и за Гьончо Белев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
От и за Гьончо Белев в Литературен свят
Категория:Български писатели Категория:Български романисти Категория:Български автори на разкази Категория:Български пътеписци Категория:Български общественици Категория:Български преводачи на рускоезична литература Категория:Български библиотекари Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Членове на БКП Категория:Родени в Ихтиман Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Погребани в Централните софийски гробища