Мария-Луиза-Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд (, ; * 17 август 1786, Кобург, Саксония-Кобург-Заалфелд; † 16 март 1861, Великобритания), наричана просто Виктория, от род Ернестини, е германска принцеса от Саксония-Кобург-Заалфелд, херцогиня на Кент и майка на кралица Виктория.

Живот Произход и брак

Дъщеря е на херцог Франц фон Саксония-Кобург-Заалфелд (1750 – 1806) и графиня Августа Ройс Еберсдорф (1757 – 1831).

На 21 декември 1803 г. Виктория се омъжва за овдовелия княз Емих-Карл фон Лайнинген (1763 – 1814), чиято първа съпруга, Хенриета Ройс-Еберсдорф, ѝ е леля. Виктория ражда на Емих-Карл две деца.

Принц Емих-Карл умира на 4 юли 1814. Виктория се омъжва повторно за Едуард Огъстъс (1767 – 1820), херцог на Кент, на 29 май 1818 г. в Кобург (и отново на 11 юли 1818 г. в Лондон). Двамата имат една дъщеря, Александрина Виктория, бъдеща кралица на Обединено кралство Великобритания и Ирландия – кралица Виктория.

Херцогът на Кент умира на 23 януари 1820 г.

Вдовица

Овдовялата Виктория, която не говори добре английски и притежава дворец в Кобург, където би могла да живее спокойно с издръжката от първия си съпруг, има малко причини да остане в Англия. По това време обаче наследството на британския престол не било много сигурно – тримата по-големи братя на Едуард Огъстъс, крал Джордж IV, Фредерик, херцогът на Йорк, и бъдещият крал Уилям IV, все още нямали деца от мъжки пол, които да подсигурят мъжката линия на наследяване на короната. В тази обстановка херцогиня Виктория решава, че е по-добре да остане в Англия, където да се бори един ден дъщеря ѝ да заеме английския престол, отколкото да живее тихо в Кобург.

Оставена почти разорена от съпруга си, херцогинята на Кент търси подкрепа от британското правителство за дълговете, които е наследила от него. След смъртта на Едуард Огъстъс и баща му, принцеса Александрина Виктория заема трето място в линията на наследяване на британската корона. Все още обаче парламентът не бил склонен да подкрепи един разорен кралски наследник. Херцогинята на Кент получава разрешение да заеме няколко стаи в разнебитения Кенсингтънски дворец, в който живеят още няколко разорени членове на кралското семейство. Там херцогинята отглежда дъщеря си Александрина-Виктория, на която един ден предстои да стане кралица на Великобритания и императрица на Индия.

На херцогинята е отпуснат дял от цивилната листа, макар че до нея достига твърде малко заради изплащането на дълговете на покойния Едуард. Парламентът не е склонен да увеличи издръжката на херцогинята и често ѝ напомня екстравагантния начин на живот на покойния херцог на Кент. Главна финансова опора на херцогиня Виктория се оказва брат ѝ Леополд (по-късно крал на Белгия), който получава доживотна издръжка от пет хиляди британски паунда, след като през 1816 г. се е оженил за принцеса Шарлота Аугуста, дъщеря на крал Джордж IV, на която се очаква да бъде бъдещ консорт.

През 1831 г. положението на принцеса Александрина-Виктория като наследник на корона е затвърдено, а увеличените перспективи пред херцогинята да заеме в бъдеще поста регент на дъщеря си увеличават доходите ѝ. Ключов фактор за това е избирането на Леополд (чиято съпруга Шарлота Августа умира при раждане през 1817 г.) за крал на Белгия, което означава, че в борбата за престола на дъщеря си херцогинята има стопроцентовата подкрепа на чуждестранен владетел.

Конфликт с краля

Херцогиня Виктория силно се привързва към ирландския офицер Джон Конрой, който служи като неин секретар. Вероятно заради влиянието на Конрой върху херцогинята скоро отношенията между нея и крал Уилям IV започват да се изострят. Невъздържаната херцогиня категорично отказвала на краля достъп до младата му племенница. По-нататък херцогинята на Кент продължила да се конфронтира с него, след като заела няколко стаи в Кенсингтънския дворец, които Уилям IV бил запазил за себе си. Освен това, херцогинята, която още преди възкачването на Уилям се отнасяла хладно към незаконните му деца, продължила да се отнася с тях по същия начин и след като баща им станал крал. Всичко това довежда до кисела сцена по време на една вечеря през 1836 г., когато кралят, който отново бил засегнат от херцогинята на Кент и Конрой, заявява публично, че се надява управлението му да продължи поне докато Александрина-Виктория не навърши зряла възраст и порицава вредното влияние върху младата принцеса, което ѝ оказвали хората около нея.

Конрой силно се надява, че принцеса Александрина-Виктория ще се възкачи малолетна на престола, а това означавало назначаване на регентство, което след акта от 1831 щяло да бъде оглавено от майка ѝ (тя вече имала опит в тази дейност, тъй като заемала същия пост в Германия след смъртта на първия си съпруг). Като секретар на херцогинята и патрон на дъщеря ѝ, Конрой смятал, че с влиянието си над тях той ще бъде „силата зад трона“. В сметките на Конрой не влизал обаче чичото на Александрина-Виктория, крал Уилям IV, който доживява до нейното пълнолетие.

Конрой дълго обработва херцогинята на Кент, но често игнорира дъщеря ѝ и дори си позволява да я обижда. След навършването на нейното пълнолетие, Конрой осъзнава, че няма никакво влияние над бъдещата кралица. Използвайки влиянието си над майка ѝ, Конрой започва да оказва натиск върху младата Александрина-Виктория, опитвайки се, след като тя заеме престола, да си издейства поста на неин личен секретар. Плановете му пропадат, тъй като младата принцеса ясно виждала връзката между майка си и плановете на Конрой да я принуди да подпише документ, с който да го назначи за неин личен секретар. Когато Александрина-Виктория става кралица, тя се дистанцира от майка си и я принуждава да се премести в други покои по-далече от тези на кралицата. Така в първите години от управлението на кралица Виктория отношенията между херцогинята и дъщеря ѝ се оказват хладни.

Помиряване След като кралица Виктория ражда първия си син, принцът на Уелс, херцогинята на Кент отново се оказва добре дошла в кръга от приближените на дъщеря си. Вероятно това е резултат от отстраняването на баронеса Лецен по желание на принц Алберт, което, първо, отстранява влиянието на баронесата, която дълго хранела неприязън към херцогиня Виктория и Конрой, подозирайки ги в незаконни афери, и второ, това поставя кралица Виктория под пълното влияние на съпруга ѝ, принц Алберт, който настоявал кралицата да подобри отношенията с майка си. Освен това Конрой доброволно се обрича на изгнание в Европа, което прекратява влиянието му над херцогинята на Кент. Финансите на херцогиня Виктория, които биват оставени в пълен безпорядък от Конрой, са вкарани в ред от дъщеря ѝ и нейните съветници. Така херцогиня Виктория се превръща в една привързана към внуците си баба, което я сближава с дъщеря ѝ повече от всякога.

Смърт Херцогинята на Кент умира на 16 март 1861 г. във Фрогмор Хаус, Уиндзор. Погребана е в гробницата на херцозите на Кент в парка „Уиндзор“, близо до замъка Уиндзор.

Кралица Виктория е силно повлияна от смъртта на майка си. Това е началото на една ужасна за кралицата година, завършила със смъртта на съпруга ѝ, принц Алберт.

Деца От брака с Емих-Карл фон Лайнинген имат децата: Карл Вилхелм Фридрих Емих, 3-ти княз на Лайнинген (1804 – 1856) Анна Феодора Августа Шарлота (1807 – 1872), ∞ 1828 (дворец Кенсингтън, Лондон) княз Ернст I фон Хоенлое-Лангенбург (1794 – 1860).

От брака с Едуард Огъстъс има една дъщеря: Принцеса Александрина-Виктория (1819 – 1901), бъдеща кралица на Обединено кралство Великобритания и Ирландия

Литература Dr. Macaulay: Victoria R: Her Life And Reign, Kessinger Publishing, 2005, S. 14 ff. (Digitalisat)

Категория:Ернестини Категория:Князе на Лайнинген Категория:Германска аристокрация Категория:Британска аристокрация Категория:Сакс-Кобург и Гота (династия) Категория:Хановерска династия Категория:Лайнингени Категория:Жени Категория:Родени в Кобург