Гòсно (, Лаханокипи, до 1926 година Γκόσνο, Госно, катаревуса: Γκόσινον, Госинон) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
География Селото се намира на 12 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 5 километра западно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Галешово при вливането на Бавина (Сиганорема).
История Етимология Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Гошино с обичайно застъпване на българското ш с гръцкото σ.
В Османската империя За църквата „Свети Лука“ се смята, че е средновековна. В XX век тя е в руини. Гробищната църква на селото „Свети Николай“ е обявена за паметник на културата.
В края на XIX век Госно е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Госно има 152 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Госна е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.
В началото на XX век населението на Госно е под върховенството на Цариградската патриаршия и едно от малкото гъркомански села в Костурско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Госно има 240 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Госно като село с 200 жители гърци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Laxanokipoi .
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Фосно (Φόσνον) в 1910 година има 20 гъркогласни християнски семейства.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Гозно (Γκόζνον), село в Хрупищката нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 200 „православни гърци“.
Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Госно преди Балканската война има 30 български къщи.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Госно е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 1 жител на Госно емигрира в България по официален път.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Laxanokipoi . Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Госно има 50 къщи славяни християни. В 1926 година селото е прекръстено на Лаханокипи.
По време на Гражданската война 15 души от Госно загиват, а 25 души емигрират в социалистическите страни.
Жителите традиционно произвеждат тютюн и градинарски култури.
Личности Родени в Госно Андон Сакавитов (Αντώνιος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред Атанас Сакавитов (Αθανάσιος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред Васил Сакавитов (Βασίλειος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред Григор Сакавитов (Γρηγόριος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред Филип Руселев (Φίλιππος Ρουσέλης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред Христо Сакавитов (Χρήστος Σακαβίτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред Христо Цамис (Χρήστος Τσιάμης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред Христо Чаушев (? – 1944), гръцки андартски деец
Бележки
Категория:Села в дем Хрупища