Анжамбман ( – „пренасяне“) означава пренасяне на част от фразата от един стих в началото на следващия, при което се получава краестишна ритмическа пауза, несъвпадаща с паузите, произлизащи от синтактичния строеж на изречението. Този пренос в съчетание с цялостната интонация на стихотворението може да придобие своеборазно емоционално значение и чрез него да се подчертават по смисъл думите в края на стиха.
Различават се няколко вида анжамбман: стихов, строфичен и сричков. При стиховия анжамбман фразата започва в края на един стих и продължава в следващия стих на същата строфа. В края на строфата няма анжамбман, там ритмическата и синтактичната пауза съвпадат. Пример: Тук първи път чух възглас: – Престани да вярваш и да дириш – забранен е на любовта плодът – и в зли страни мечтите ти навек ще бъдат пленни. Из „Пловдив“, Димчо Дебелянов При строфичния анжамбман преносът на фразата става между строфите. Пример: Че все пак пленник аз останал съм — от гибелния град пленен – и пак след кратко разкаяние в зори през тих и ведър ден
ще свия с трепет малка китчица от росен лист и пресен цвят и ще се върна през тръстиките обратно в гибелния град. Из „Кръг“, Асен Разцветников При сричковия анжамбман, който се среща най-рядко, пренос се налага, когато думата в края на стиха със своя сричков обем надхвърля определения сричков обем на стиха. Тогава крайните срички от думата се пренасят в началото на следващия стих. Пример: Под честити небеса модри сенки сплитат тъмни дървеса. Ромолят предвечни- те води. Колко са далече бистрите звезди! Николай Лилиев
Източници „Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968
Категория:Стихосложение