Камилите (Camelus) са род бозайници от разред Чифтокопитни, които притежават характерни мастни отлагания на гърба, известни като гърбици.
Познати са 2 съвременни вида камили – едногърба и двугърба камила, както и три изкопаеми вида. Обитават сухите пустинни местности на Северна Африка, както и Западна, Централна и Източна Азия. Тези 2 съвременни вида са опитомени и се използват за добив на мляко и вълна, както и като работни животни.
Понякога терминът 'камили' се използва и за шестте представители на семейство Камилови, две от които са същински камили (едногърба и двугърба), а останалите четири са камилоподобните южноамерикански животни: лама, гуанако, викуня и алпака.
Средната продължителност на живот на камилите е между 40 и 50 години. Зрелите екземпляри достигат на височина до 1,85 m при плешката и до 2,15 m при гърбицата. Самата гърбица е около 30 cm. Камилите могат да бягат със скорост до 65 km/h за кратки разстояния, но могат да поддържат скорост от около 40 km/h за дълго време.
Фосилните останки показват, че предшественикът на съвременните камили е живял в Северна Америка през Палеогена и едва по-късно се разпростира в по-голяма част от Азия. За първи път камилите са опитомени около 2000 година пр.н.е.
Произход на името Името „камила“ навлиза и се преобразува в латинския и гръцкия език, от древната дума gāmāl с корени в иврит или финикийски език, вероятно носеща значението на „нося“ или „превозвам“ (сходна и с дума , джамала) Oxford English Dictionary, 2nd edition, entry camel (noun).
Разпространение Камилите живеят в пустинните райони. Най-многобройни са в Североизточна Африка, по-малко са в Азия. В света има около 15,4 милиона камили, от които едногърбите наброяват 14 милиона, а двугърбите 1,4 милиона.
Едногърбите камили могат да бъдат открити предимно в Сомалия, Сахел, Магреб, Близкия изток и Индийския субконтинент. Около четвърт от общия брой камили в света се намира в Сомалия и сомалийския регион на Етиопия, където са важна част от номадския начин на живот на местното население – използват се за транспорт и храна. Едногърбите камили са предимно домашни животни.
Популацията на двугърбите камили е намаляла до около 1,4 милиона животни, като по-голяма част от тях са одомашнени. Срещат се и двугърби камили в диво състояние, чийто брой е около 1000, главно в студените Азиатски пустини на Китай и Монголия Wild Bactrian Camel, Animal Info.
В Централна Австралия съществува популация от подивели едногърби камили Edwards GP, Zeng B, Saalfeld WK, Vaarzon-Morel P and McGregor M (Eds). 2008. Managing the impacts of feral camels in Australia: a new way of doing business . DKCRC Report 47. Desert Knowledge Cooperative Research Centre, Alice Springs. Посетен на 25 ноември 2009., за която се счита, че произлиза от малък брой подивели животни, пренесени на континента и използвани за транспорт през 19 и 20 век. Тази популация достига до около 1 000 000 индивида и нараства с темп от около 18% за година. Властите в Австралия са взели решение за редуциране на популацията, тъй като тя консумира изключително ценни ресурси, използвани за отглеждане на овце. Това е така наречената австралийска дива камила.
Малка популация от едногърби и двугърби камили наброяваща около 100 индивида е била интродуцирана в Югозападните американски щати през 1850-те и е била поддържана до края на 20 векtexascamelcorps , Historic ReenactmentsThe Great Southwestern Desert Camel Experiment by Joe Zentner. Това са животни докарани от Турция за нуждите на американската армия в рамките на т.нар. американски камилски корпус. Първоначално са използвани в рамките на експеримент по формирането на бойна единица, основана на камили, а по-късно са използвани за товарни животни в мините наоколо. Част от американските камили са освободени след края на военния експеримент, но не успяват да формират естествена популация.
Двадесет и три двугърби камили са пренесени в канадската провинция Британска Колумбия по времето на златната треска около и след 1862 година.
Биологични особености Те са изключително издръжливи на лишения. Счита се, че камилите могат да издържат без вода около една седмица, а без храна – 10 дни. Гърбиците на камилите не са от складирана вода, както неправилно се вярва, а от мастна тъкан. Концентрирането на мастни запаси в част от тялото, например в гърбицата, минимализира отлагането на мазнини в други части на тялото, а това от своя страна има значение за усиления топлообмен – приспособление за живот в топъл климат . Мазнините, натрупани в гърбицата, са много ценен ресурс при недостиг на храна и вода – при метаболизирането на 1 грам мазнини се отделя около 1 грам вода, при което се генерира изключително голямо количество енергия What secrets lie within the camel's hump?, Посетен на 07-01-2008..
Способността на камилите да издържат на безводие за дълго време е също резултат от много физиологични приспособления. Техните еритроцити са с овална форма за разлика от тези при другите бозайници, които са кръгли и дисковидни. Това е с цел да се улесни придвижването им в дехидратирано състояние. Еритроцитите им са значително по-стабилни в сравнение с тези от други животни и са способни да издържат на големи вариации в осмотичното налягане, което е свързано с обезводняването и последващо поемане на вода – от 100 до 150 l на едно пиене .
Камилите са способни да издържат промени в телесната температура и съдържанието на вода, които биха умъртвили повечето други животни. Тяхната телесна температура варира от 34 °C през нощта до 41 °C през деня, като едва над тази температура започват да отделят пот. Горната граница на телесната температура не се достига при сравнително меки климатични условия, поради което камилите може да не се потят през целия ден. Изпарението на пот става от повърхността на кожата, а не от козината, поради което тялото се охлажда много ефективно за сметка на минимални загуби от вода.
Особеностите в строежа на ноздрите помагат за задържането на вода при издишването .
Счита се, че камилите могат да поемат достатъчно количество вода при поглъщането на храната си при сравнително благоприятни условия, което от своя страна ги прави независими от питеен източник FAO Camels.
Козината на камилите отразява слънчева светлина, което ги изолира от лъчението на пясъка. Обезкосмена камила се поти с около 50% повече, за да предотврати прегряването на тялото. Друго приспособление са дългите крайници, които я отдалечават от топлата земя. Камилите са в състояние да плуват The Straight Dope.
Бъбреците и храносмилателния тракт на камилите са изключително ефективни при задържането на вода. Урината е под формата на гъст сироп, а изпражненията са сухи, способни да горят .
Генетични характеристики Кариотипът на камилите е обект на различни научни публикации , но няма ясна стандартизация по отношение на хромозомната номенклатура. Според относително нови експерименти, направени след сортиране на камилските хромозоми е направено заключението, че камилите имат общо 74 хромозоми (2n=74) разпределени в 37 двойки – една двойка полови хромозоми и 36 двойки автозоми. Автозомите са с различна структура – една двойка хромозоми са метацентрични, три двойки са субметацентрични, а останалите 32 двойки са акроцентрични .
Съгласно предположения, основани на молекулярно-генетични изследвания, камилите от стария и новия свят са се отделили еволюционно преди около 11 млн. години . Въпреки това, разделянето в отделни видове не е завършило, тъй като южноамериканските камили са способни да се кръстосват с афроазиатските си родственици (например „кама“) . Камата е изкуствен хибрид между едногърба камила и лама, създаден единствено от научен интерес. Едногърбите камили са около шест пъти по-големи на размери в сравнение с ламите, затова при получаването на хибрида е осъществено изкуствено осеменяване на женска лама с мъжка едногърба камила. Опитите за използване на мъжка лама и женска едногърба камила са неуспешни. Мъжки екземпляр от кама притежава къси уши и дълга опашка, подобно на камилите, но няма гърбица, а копитата са сходни с тези на ламата. На четиригодишна възраст мъжките ками стават полово зрели и започват да бъдат привличани от женски лами или женски гуанако. Получена е и женска кама, отново след изкуствено осеменяване. Съществува и хибрид между едногърба камила и гуанако, които е важен обект на генетични изследвания. Кръстоски между едногърби и двугърби камили са също възможни, като поколението е с по-големи размери от тези на двамата родители и се характеризира с една гърбица. Женските на тези хибриди могат да се чифтосват с мъжки двугърби камили до плодовито поколение. Хибриди между едногърба и двугърба камили могат да се открият в Казахстанprofessorpaulsnatureencyclopedia.blogspot.comprofessorpaulsnatureencyclopedia.blogspot.com.
Еволюция
Наличните доказателства от фосилни останки сочат за родина на камилите Северна Америка, като първите представители най-вероятно се появят през палеогена. Едва по-късно камилите мигрират и навлизат в Азия.
Едни от първите известни предшественици на съвременните камили са представителите на род Protylopus, живели на територията на Северна Америка преди около 40 до 50 млн. години (по време на еоцена). Това са малки животни с размерите на заек, но наподобяващи антилопа. Преди около 35 млн. години се появяват представителите на род Poebrotherium, които са обитавали американските савани. Техните размери са значително по-големи, а на външен вид приличат на съвременните лами и камили.
Около 10 млн. години по-късно, промяната на климата и околната среда в Северна Америка е предизвикала и появата на по-близки предшественици, сред които дълговратите представители на род Aepycamelus и бързоподвижните видове от род Stenomylus.
Преди около 3 млн. години се появява и род Procamelus, сочен за директен предшественик на съвременните камили. В рамките на последните 1 млн. години, предшествениците на камилите се разселват в Южна Америка, където окончателно се формират новите биологични видове – лама, алпака и викуня, както и в Азия, където по-късно се формират видовете едногърба и двугърба камила. Южноамериканските и азиатските камили са все още еволюционно близки, поради което е възможно създаването на изкуствени кръстоски.
Последният представител на северноамериканските камили е Camelops hesternus изчезнал с появата на конете, пещерните мечки, мамутите, мастодонтите, американските пещерните лъвове и първите миграции на хора от Азия .
Използване на камилите от човека
Камилите са одомашнени от древните хора, населявали Сомалия около 2000 г. пр.н.е. . Голяма част от световната популация камили е опитомена и се използва от хората, а екземплярите срещащи се в естествена среда са вторично подивели. За последно камили в естествена среда и недокоснати от хората са живели преди 12 000 – 10 000 години. Оттогава, човека активно опитомява и използва почти цялата световна популация от камили.
Товарно животно Приспособленията, облекчаващи суровия живот в пустинята, позволяват използването на камилите в качеството им на товарни животни. Понякога камилата бива наричана метафорично „кораб на пустинята“. Кервани от камили векове наред пренасят товари и хора през пустините. Керванът представлява навързани една след друга камили, които следват водача.
Камилите се използват от човека от древни времена. Способността им да пренасят тежки товари е забележителна. Камилата може да носи близо половината от собственото си тегло във вид на товар, а понякога дори и толкова, колкото тежи самата тя – над 500 килограма. С такъв товар животното може да крачи без престой в продължение на 80 часа. Народите, населяващи пустинята, наричат камилата „джамач“, което означава „красива“. Камилата е била мерило за богатство.
Употреба в армията