Кристиада () или Войната на кристеросите (Guerra de los Cristeros, Guerra Cristera), водена между 1926 и 1929 г., въоръжен конфликт на населението, подтиквано от католическите свещеници, срещу правителството на Мексико заради секуларистични и антицърковни разпоредби в Конституцията на Мексико от 1917 г. Антицърковното отношение на правителството се разпростира и до поне привидно повърхностни промени, като малки промени в имената на места, за да им се придаде по-светско значение; така например щатът и градът Вера Крус (което ще рече „Истински кръст“) са преименувани на Веракрус.
„Кристеро“ („кристерос“ в мн.ч.) е самоназвание на въстаниците, изразяващо вярването им, че се борят за християнския бог Иисус Христос („Кристо Рей“).
Поводи и причини за Кристиадата Антицърковни разпоредби в Конституцията от 1917 Мексиканската конституция от 1917 г. е пряко следствие от Мексиканската революция от 1910 – 1917 г., и от предхождащата я конституция на Бенито Хуарес от 1857 г. Тя отразява дългосрочното недоволство, породило се сред някои мексикански общественици по отношение на това, което те виждат като злоупотреби на католическото духовенство, както и факта, че католическият клир исторически се приобщава към каузата на богатите за сметка на бедните. Това лежи и в основата на недоволството, довело до самата революция.Къурк, Роберт. Е. Мексико. Прентис Хол: 1971 (Mexico, by Robert E. Quirk, published 1971 by Prentice-Hall, Inc., Series: The Modern Nations in Historical Perspective)Ниимайер, Виктор Е., Син. Революцията от Керетаро: Мексиканският Коституционен Конгрес от 1916 – 17. Издателство на Тексаския Университет: 1974. (Revolution at Querétaro: the Mexican constitutional convention of 1916 – 1917, by Niemeyer, E. Victor, Jr., published 1974 by the University of Texas Press
Пет члена на конституцията от 1917 г. са специално насочени към потискане намесата на Римокатолическата църква в политическия и обществен живот. (1) Член 3 забранява религиозно образование в училищата (2) Член 5 забранява монашеските ордени (3) Член 24 забранява публично богослужение извън храмовете (4) Член 27 ограничава правата на религиозните организации да притежават имоти (5) Член 130 лишава от някои основни граждански права членове на духовенството: на свещениците и други духовни водачи се забранява да носят извън храма раса или други религиозни символи на сана им, отнема им се правото да гласуват и им се забранява коментирането на обществени дела в религиозни публикации.Тък, Джим. jtuck/jtcristero1.html „Към пропастта“. 2008. При приемането на антирелигиозните текстове на Конституцията от 1917 г. президент на Мексико е Венустиано Каранса. Каранса не е екстремист, но започва постепенно прилагане на конституционните разпоредби. Прекъсването на тази политика се осъществява от наследника му Обрегон.
При Обрегон и Кайес Едновремешни съюзници, Каранса и следващият президент на Мексико – Алваро Обрегон, стават врагове. Вторият организира свалянето на първия с различни машинации през 1919 г. Той заема президентството в периода 1920 – 1924 г. За кратко Обрегон оправдава прякора си – „Непобедимият“ и макар да споделя антицърковните чувства на Каранса, се проявява като твърд, амбициозен, прагматичен, но и достатъчно умен, за да прилага антицърковнага си политика избирателно: по местата, където Църквата е слаба, законът е съблюдаван по-строго, а там, където е силна – доста по-хлабаво. Примирието е доста „болнаво“, поради някои крайни акции на правителството. Трудното „примирие“ между Църквата и правителството приключва с избирането за президент през 1924 г. на крайния атеист Плутарко Елиас Калес. Шърк, Дейвид, А. „Новата политика на Мексико: ПАН и демократичните промени“. Издателство Rienner Publishers, 2005: стр. 58. (Shirk, David A. Mexico's New Politics: The PAN and Democratic Change. L. Rienner Publishers, 2005: р.58.) Shirk, David A. Mexico's New Politics: The PAN and Democratic Change p.58 (L. Rienner Publishers 2005) Калес прилага анти-църковните закони строго и из цялата страна, като добавя и свое законодателство. Той дава повод на католическото духовенство да призове към активна антиправителствена съпротива. През 1924 г. губернаторът на Гуадалахара закрива католическата семинария в града и затваря католическото сиропиталище. На това католическата общественост в града отвръща със създаването на католическия Народен съюз.Ball, Ann. ”Anacleto Gonzalez Florez and Companions“ Faces of Holiness. Our Sunday Visitor Publishing, 1998. 272pp. (21 – 25); ISBN 0-87973-409-4
По свидетелства на съвременници Калес е бил масон,Denslow, William R. 10,000 Famous Freemasons p. 171 (2004 Kessinger Publishing)ISBN 1-4179-7578-4 и на 28 май 1926 г. масоните го награждават с почетен медал за неговото преследване на католиците. На 12 юли 1926 г. следното комюнике се появява в пресата: През юни 1926 г. Калес подписва „Реформа на Наказателния кодекс“, която неофициално се среща под името „Закон на Калес“ или „Реформата“. В тази реформа са добавени и наказания за свещеници, нарушили членове на Конституцията от 1917 г. Например за носене на църковните одежди извън храма глобата е била 500 мексикански песос – за онова време $250 американски долара. В днешни пари (американски долари) това се равнява на $3031.32, изчислено по индекса на потребителските цени, или на $39 798.27 според относителния дял от БВП.www.measuringworth.comdougfuller.idxre.com. Посетен на 15 април 2005. Така също е можело свещеник да бъде затворен за пет години за подобни престъпления.Tuck, Jim THE CRISTERO REBELLION – PART 1 Mexico Connect 1996
Калес конфискува църковни имоти, манастири и училища.Warnock, John W. The Other Mexico: The North American Triangle Completed p. 27 (1995 Black Rose Books Ltd) ISBN 1-55164-028-7 Назрява обстановка на нетърпимост между католиците и властта, при все опитите на местните свещеници да успокояват обстановката (за последното има различни мнения). За много от конфискациите на Калес са били една поредна крачка към придобиване на лична собственост. Улицата в Гуернавака, на която Калес и шефа на профсъюзите Луис Моронес имат къщи, е наричана „улицата на 40-те разбойници“.Don Mabry's Historical Text Archive (Мабри, 1990 – 2008)
’’Кристиадата’’ започва като реакция срещу анти-клерикалните закони, изхождащи от Конституцията от 1917 г. и особено – срещу „Реформата“, въведена от правителството на Калес.
Организирана съпротива Мирна съпротива В отговор на тези мерки, католическите организации усилват организираната си съпротива. Най-важната организация е Националната лига за защита на религиозните свободи (НЛЗРС), основана през 1924 – 1925. Към нея се присъединяват Мексиканската асоциация на католическата младеж (МАКМ, основана 1913) и Народният съюз (НС, католическа политическа партия основана през 1925). НЛЗРС е в подкрепа на въоръжена защита и въстание срещу режима на Калес, докато НС се стреми към мирно и политическо разрешение на конфликта. Междувременно католическите епископи работят за промяна на обидните членове на конституцията. Папа Пий XI явно одобрява такива средства на организирана мирна съпротива.
На 11 юли 1926, мексиканските епископи гласуват да суспендират обществено богослужение в Мексико в отговор на Закона на Калес. Това е трябвало да стане на 1 август. На 14 юли те подписват план за икономически бойкот на правителството, който е особено ефективен в Централно-западно Мексико (в мексиканските щати на Халиско, Гуанахуато, Агуаскалиентес и Сакатекас). Католиците в тези щати прекратяват посещенията на театри и кина и не използват обществения транспорт, а учителите католици преустановяват преподаването си в светски училища. Правителството на Калес възприема това поведение като размирно и много църкви са затворени.
През септември епископатът внася предложение за промени на конституцията, но то е отхвърлено от Конгреса на 22 септември. Архиепископът на Мексико – Хосе Мора и дел Рио публично заявява, че „Църквата няма да се подчини на такъв закон“. Калес отвръща на предизвикателството със затваряне на манастири и метоси, депортиране на чуждестранни религиозни лица, забрана на религиозни демонстрации и затваряне на църковните училища.Mabry, Donald J. Calles, Plutarco Elías (1877 -1945), Mexico 1920 – 46
Ескалация на насилието
Бойкотът се срива през октомври 1926 до голяма степен поради липсата на подкрепа от богатите католици, които губят доходи. Те не били особено харесвани и преди, но окончателно са намразени след като плащат на федералното правителство за военна охрана и на полицията за разпръскване на демонстрации на стачкуващи. Доста спречквания се случват през 1926. Насилието се изостря.
В Гуадалахара, на 3 август, 400 въоръжени католици се барикадират в храма „Св. Богородица от Гауадалупе“ и се предават едва след като всичките им муниции привършват. Консулската служба на САЩ отбелязва броя на ранените в конфликта на 40, а на убитите на 18. („Тък“, 2008) На 4 август в Сауайо, Мичоакан, енорийският храм е превзет с щурм от 240 войници. Измежду жертвите са енорийският свещеник и викарият му. На 14 август в сакатекаския град Чалчиуитес агенти на правителството провеждат чистка и екзекутират духовния водач отец Луис Батис Саинс. Измежду другите жертви е и 13-годишният Хосе Луис Санчес дел Рио (роден на 28 март 1913 в Сауайо, Мичоакан).www.corazones.org Хосе се е присъединил към кристеросите на генерал Пруденсио Мендоса, съсредоточени в градчето Котийа, Мичоакан. В Чалчиуитес въстаници кристерос начело с Кинтанар превземат градската хазна и официално обявяват бунт срещу правителството. На 28 септевмври кметът на ПенджамоShirk, David. A. Mexicos New Politics. The PAN and Democratic Change. Boulder: Lynne Rienner Publishers, 2004. (64). ISBN:1588262707 (Гуанахуато), Луис Наваро Оригел, повежда друго въстание. На 29 септември въстават в Тринидад Мора и в Дуранго, а на 4 октомври в Южно Гуанахуато.
Халиско и районът Лос Алтос северозападно от Гуадалахара, става централно място на натрупване на войски и оръжие във всеки удобен момент. НЛЗРС избира официална дата за започване на въстание – 1 януари 1927 г., а за предводител на въстаническите войски – 27-годишния харизматичен адвокат Рене Капистран Гарса, водач на Мексиканската асоциация на католическата младеж.
Към въоръжено въстание
Групи въоръжени въстаници завземат едно след друго селата и градчетата в района Лос Алтос, понякога въоръжени с антични мускети или тояги. Кристеросите влизат в сражение с възглас „Вива Кристо Рей! Вива ла Вирхен де Гуадалупе!“ (Да живее Царят Христос! Да живее Света Богородица от Гуадалупе!).
Въстаниците са необичайна армия, понеже нямат тилова секция да им доставя провизии и разчитат на набези по градове и села, влакове и ранча, за да си набавят необходимата храна, пари, коне и амуниции. Правителството на Калес отначало не приема насериозно заплахата. Бунтовниците успешно се справят с „аграристите“ (въоръжени селски отряди от типа милиция) и срещу отрядите на гражданската отбрана (местна милиция), но винаги са побеждавани от редовната армия, защитаваща важни центрове и градове. По онова време федералната армия наброява 79 759 войници. Когато федералният комендант на армията на Халиско, генерал Хесус Феррейра повежда армията срещу бунтовниците, заявява че „това ще е по-скоро лов на главатарите им, а не военна кампания“. (Бол, 1998. стр. 24)Ball, Ann. ”Anacleto Gonzalez Florez and Companions“ Faces of Holiness. Our Sunday Visitor Publishing, 1998. 272pp. (21 – 25); ISBN 0-87973-409-4
Водачите