2-ра танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война.
История 2-ра танкова дивизия е сформирана на 15 октомври 1935 г. във Вюрцбург, 13-и военен окръг. През 1938 г. е прехвърлена във Виена, след анексирането на Австрия. До началото на войната дивизията приема голям брой австрийци в редиците си. Дивизията участва в кампанията в Полша през 1939 г. и понася тежки загуби в боевете. След Полша участва в боевете на запад като част от 12-а армия, 19-и армейски корпус, в района на Айфел, Люксембург, Северна Франция и южна Белгия. През май 2-ра танкова дивизия превзема Абвил, което помага за затваряне на обкръжението на съюзническите войски при Дюнкерк. Участва в последвалите боеве и обкръжението на оцелелите съюзнически дивизии край линия „Мажино“.
След кампанията на запад 2-ра танкова дивизия става част от окупационните части в Полша. През тези месеци дивизията е реорганизирана, осигурява формации за основа на други дивизии и приема нови такива. През април (март) 1941 г. е прехвърлена в Румъния, за да участва в кампанията на Балканите. Там 2-ра танкова дивизия заедно с 6-а планинска дивизия превземат Атина, Гърция.
След края на кампанията на Балканите колесните машини на дивизията се придвижват в Югославия, през Албания и от Хърватия са транспортирани чрез влакови композиции към Германия. Верижните машини са натоварени на транспортни кораби от гръцкото пристанище Патрас за Тарент, южна Италия. На 21 май 1941 г. корабите „Марбург“ и „Кибфелс“ са потопени заедно с товара си от новопоставени британски минни полета. По тази причина участието на дивизията в бойни действия се забавя. По време на настъплението в Съветския съюз 2-ра танкова дивизия е в Германия. През юли 1941 г. е прехвърлена в Полша. През август 1941 г. е прехвърлена в южна Франция, а през септември е изпратена към Съветския съюз като пристига на фронта през октомври.
По време на кампанията в Съветския съюз 2-ра танкова дивизия е част от група армии „Център“. Участва в боевете в района на Рославл, Вязма, Гжатск, и покрайнините на Москва. През зимата на 1941/42 г. е изтласкана от Москва по време на голямата съветска зимна контраофанзива. Дивизията участва в боевете при Клин, Карманово, Белое и защитните боеве при Ржев, отстъплението от Ржев, офанзивата при Курск през юли 1943 г., а по-късно и при боевете при Орел, Киев, Гомел и река Днепър. Загубите ѝ по време на тези боеве са значителни.
В началото на 1944 г. 2-ра танкова дивизия е изтеглена от Източния фронт и е изпратена в Амиен, Франция за възстановяване. Под командването на генерал фон Лютвиц дивизията получава добра подготовка за нощни боеве. През юни 1944 г. след десанта в Нормандия участва в боевете срещу съюзническите войски. Участва в изтласкването на 7-а бронетанкова дивизия от Вилер-Бокаж и задържането на кота 174. Заема сектор от фронтовата линия при Каумонт, а през юни в района на Вире. През август участва в неуспешната атака към Мортен. След боевете в Нормандия 2-ра танкова дивизия е обградена във Фалезкия чувал. Успява да се измъкне с цената на тежки загуби. Към 1 септември дивизията разполага с 27 танка, 12 оръдия и 1600 войника.
Във Витлих в района на Айфел, Германия 2-ра танкова дивизия е възстановена и реорганизирана като поглъща остатъците на 352-ра пехотна дивизия. През декември 1944 г. взема участие по време на Арденската офанзива. Загубите ѝ отново са високи.
През март и април 1945 г. остатъците на 2-ра танкова дивизия са погълнати от танкова бригада „Туринген“, която води боеве в района на Мосел, а през април при Фулда. През май 1945 г. при Плауен и Кьоцинг формацията се предава на американските войски.
Командири Генерал-лейтенант Хайнц Гудериан (1 октомври 1935 – 1 март 1938 г.) Генерал на танковите войски Рудолф Вайел – (1 септември 1939 – 1 март 1938 г.) – 17 февруари 1942 г.) Полковник Волрат Любе – (16 януари 1942 г.) Генерал на танковите войски Ханс-Карл фон Есебек – (17 февруари 1942 – 1 юни 1942 г.) Генерал-лейтенант Арно фон Ленски – (1 юни 1942 – 5 септември 1942 г.) Полковник Карл Фабиунке (20 август 1942 г.) Генерал-лейтенант Волрат Любе – (5 септември 1942 – 1 февруари 1944 г.) Генерал на танковите войски Хайнрих фон Лютвиц – (1 февруари 1944 – 5 май 1944 г.) Генерал-лейтенант Франц Весофен – (5 май 1944 – 27 май 1944 г.) Генерал на танковите войски Хайнрих фон Лютвиц – (27 май 1944 – 31 август 1944 г.) Полковник Еберхард фон Ностиц – (1 септември 1944 г.) Генерал-майор Хенинг Шьонфелд – (31 август (5 септември) 1944 – 15 декември 1944 г.) Генерал-майор Майнрад фон Лаухерт – (15 декември (13 декември) 1944 – 20 март 1945 г.) Генерал-майор Оскар Мунцел – (20 март 1945 – 1 април 1945 г.) Оберст Хайнрих-Вилхелм Щолброк – (1 април (4 април) 1945 – 8 май 1945 г.)
Състав на дивизията Към 1937 г. в състава на дивизията влизат следните формации: 2-ра стрелкова бригада 2-ри стрелкови полк 2-ри мотоциклетен батальон 2-ра танкова бригада 3-ти танков полк 4-ти танков полк 74-ти танково-артилерийски полк Към 1943 г. в състава на дивизията влизат следните формации: 3-ти танков полк 2-ри танково-гренадирски полк 304-ти танково-гренадирски полк 74-ти танково-артилерийски полк 2-ри мотоциклетен батальон 5-и танково-разузнавателен батальон 38-и противотанков батальон 38-и танково-инженерен батальон 38-и танково-свързочен батальон
Носители на награди Носители на свидетелство за похвала от главнокомандващия на армията (8) Носители на Германски кръст, златен (92) Носители на почетна кръгла тока на сухопътните части (31) Носители на Рицарски кръст (33, включително двама непотвърдени)
Използвана литература
Източници
Външни препратки 2-ра танкова дивизия на сайта feldgrau.com . 2-ра танкова дивизия на сайта Axishistory.com.
Категория:Танкови дивизии на Вермахта Категория:Военни формирования, формирани през 1935 година Категория:Основани в Германия през 1935 година