Стра̀цин () е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.

География Селото е разположено северозападно от град Кратово. Отстои на приблизително равно разстояние от Куманово и Кратово.

История В XIX век Страцин е от големите български села в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1847 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Страцинъ има 950 жители, всички българи християни.

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Страцинъ има 1000 българи екзархисти и 30 цигани и в селото работи българско училище.

През 1906 – 1908 година Страцин е подложено на натиск от страна на сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и българската просвета. На 28 ноември 1906 година сръбски четници отвличат и убиват местния първенец Доде Петков.Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234-235. На 19 август 1907 година сръбска чета напада селото, като отвлича 9 местни жители и трима жители на Кратово. По-късно отвлечените жители на Страцин са заклани на 21 септември. На 8 срещу 9 май 1908 година сръбската чета на Воислав Танкосич отново напада селото, убива 6 души, между които и една жена, изгаря 10 къщи, както и много стопански постройки.Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 234-235.Одрински глас, брой 20, 25 май 1908, стр. 4. Убити местни жители при сръбското нападение на 8 май 1908 г. Номер Имена Как е убит 1. Цветан Иванов Изгорена му е къщата, покъщнината, хамбара, плевнята. Самият той заедно със сина си Петруш е измъчван, след което заклан. 2. Петруш Цветанов Измъчван и заклан пред очите на баща си. 3. Стоян Иванов Изгорена му е и къщата, кошарата, хамбара, търлото. 4. Младена Димитрова Ранена, след което хвърлена в пламъците и изгоряла жива. 5. Михаил Петров Убит 6. Иован Стефанов Убит В края на май и през юни 1908 година скопският търговски агент Иван Икономов раздава 3000 лева на 23 от пострадалите българи в Страцин.

При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Страцин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Панче Ив. Медаров от Велес е български кмет на Страцин от 3 ноември 1941 година до 13 май 1942 година. След това кметове са Драган К. Георгиев от Скопие (13 май 1942 – 22 юни 1943) и Анастас Йорд. Петков от Г. Оряховица (22 юни 1943 – 12 април 1944).

През октомври 1944 г. по време на Втората световна война край Страцин Българската армия води едни от най-кръвопролитните и ожесточени сражения в новата българска военна история срещу германски части.

Според преброяването от 2002 година селото има 185 жители, от които 183 се самоопределят македонци и двама сърби.

Личности Родени в Страцин Богдан Николов Байрактаров, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, убит при Малгара Богатин Байрамски, македоно-одрински опълченец, 1 бригада на Македоно-одринското опълчение, убит на 1 ноември 1912 година Ваня Лазарова (1930 – 2017), народна певица от Северна Македония Георги Веселинов Стоянов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 16 Кръсто Василков, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43 Максим Страцински, български революционер от ВМРО, станал по-късно ренегат заедно с Григор Циклев

Починали в Страцин Атанасие Джорджевич (? – 1905), сръбски четник Богдан Димитров Манолов (1922 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 176 Димитър Александров Симеонов (1916 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 55 Димитър Василев Шиваров (? – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 128 Живко Василев Николов (1921 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 129 Живота Миладинович (? – 1905), сръбски четник Иван Димитров Гълъбов (1926 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 3 Кирил Попгеоргиев Балабанчев (1909 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 75 Колю Маринов Колев (1922 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 178 Коста Илиев Тодоров Бокувански (1912 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 8 Костадин Ангелич (? – 1905), сръбски четник Любен Миланов Моисов (1920 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 110 Милутин Стоянович (? – 1905), сръбски четник Михаил Иванов Ахмаков (1922 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 125 Михаил Маринов Милев (1923 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 151 Михайло Ивкович – Дечак (? – 1905), сръбски четник Наум Тодоров Николов (1923 – 1944), български партизанин, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 106, л. 55 Петър Давидов Белокапов (? – 1907), български деец, убит на 21 септември 1907 година в Страцин от сръбска чета заедно с още 14 души Петър Марчич Момчилович (? – 1905), сръбски четник Симеон Донев Шуманов (1910 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 151 Станиш Станкович (? – 1905), сръбски четник Стефан Апостолов Георгиев (? – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 134 Стефан Иванов Стефанов (1912 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 133 Стоил Арсенов Попов (1915 – 1944), български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война Стоян Кръстич (? – 1905), сръбски четник Тодор Стойкович Саринче (? – 1905), сръбски четник.

Други На Страцин е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София ().

Бележки

Категория:Села в община Кратово