Ба̀рие, наричано и Бария (изписвано неправилно и като Барйе, ), е село в община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.
География Село Барие се намира във високопланински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Разположено е в покритата с букова гора Барска долина, на изток от Бесна кобила и българо-сръбската граница от периода 1878 – 1920 година.
Традиционно селото се състои от пет разпръснати махали – Дедо Гелини, Ра̀дул, Кула̀, Дедо Гьошини и Дедо Маринкови.Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 349 Някои от тези махали днес са обезлюдени.
История Според предания селото било основано от дядо Стоица от село Долна Любата, заселил се на това място заради обширните пасища.Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 348
До 1878 година Барие е господарско село и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента.
В 1864 г. селото има 3 ханета (18 мъже), а в 1866 година – 7 ханета (68 мъже и жени). В 1874 година броят на ханетата също е 7 (23 мъже).Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 94
От 1878 година селото е в границите на България и е част от Долнолюбатска община, която влиза последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия.Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878 – 1912), Кюстендил 2000, с. 13 – 14
През 1878 година земите на чифликчиите са взети от местните жители, които ги обработват, и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици. Тоя заем жителите на Барие изплащат в продължение на десетилетия.
По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1941 – 1944 година Барие, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление.
Население година Население 1880 57 1900 73 1910 104 1948 146 1953 180 1961 164 1971 140 1981 82 1991 42 2002 7 2011 11
При преброяването от 2002 година 6 от седемте жители на селото са записани като сърби.
Бележки
Категория:Села в Западните покрайнини Категория:Села в община Босилеград