Долна Лисина (според местния изговор Долня Лисина, ) е село в Община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия. География Долна Лисина се намира в планински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Разположена е на 11 километра северозападно от Босилеград, на 960 метра надморска височина.
Традиционно Долна Лисина се състои от 11 разпръснати махали, разположени по двата склона на Божичката река – Сѐлище, Га̀берски дол, Ялова̀рник, Гу̀сто Лѐшье, Сръ̀бин дол, Леска̀, Село̀, Топлѝк, Габрѝче, Крѝви Прѐсад, Пеньѐвица, Станьо̀ Ньивчѐ.Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 305-306. Някои от тези махали днес са обезлюдени.
В землището на селото се намират залежи от фосфати, оценявани на над 82 милиона тона със съдържание на полезно вещество от 9%.М.Я. Нов подем в приложението на фосфатите // Братство, година ХХХV, брой 1596, 1 февруари 1996, с. 7.
История Според местни предания село Долна Лисина се е отделило от Горна Лисина. Двете села съществували заедно в местността Обе реки под името Еленковци, но поради ветровитостта на старото им място се принудили да разселят – Горна Лисина по Горнолисинска река, а Долна – по течението на Божичката река. Първоначално Долна Лисина се наричала Долно Еленковци. В Османската империя Долна Лисина се споменава в османотурски документ от 1576 година. В регистър на джелепкешани от 1576 г. селото е отбелязано като част от каза Илидже. Посочени са Йове Милью и Петре Костадин, натоварени да доставят съответно по 50 и 30 овце.Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 139. През 1610 година е изографисана местната църква „Св. Параскева“.
В 1864 година Лисина зир е господарско село в нахия Краище, което има 41 ханета (111 мъже), а в 1874 година - 28 ханета (130 мъже). Данните за 1866 година дават представа за общия брой на населението – 252 жители.Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864-1919, София 1996, с. 182-183.
В България От 1878 до 1920 година селото е в границите на България. Първоначално влиза в състава на Босилеградска селска община, а от 1887 - в Горнолисинска община.Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.
През 1880 година Долна Лисина има 314 жители, през 1900 - 441, а през 1910 г. – 466.
Първото училище в селото е открито през 1890 година в частна къща. През 1893 година започва строежа на първата училищна сграда.Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.
В Сърбия По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци.
През 1941-1944 година Горна Лисина, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.
Население През 1918 година Йордан Захариев пише:
Представен по години, броят на населението след 1948 година е следният: година Население 1948 599 1953 632 1961 575 1971 611 1981 503 1991 365 2002 316 2011 195
Въпреки че селото е почти изцяло българско, при преброяването от 2002 година 38,60% от жителите му са записани като сърби, 29,46% като българи, а 2.21 като югославяни. През същата година са регистрирани 113 домакинства.
Културни забележителности В селото има старинна църква „Св. Параскева“, която според преданието била някога метох на манастира „Св. св.ап. Петър и Павел“, чиито развалини днес могат да се видят на 2,5 km югоизточно в Милевското землище по пътя за Босилеград. Запазен е надпис над входната врата на църквата, който сочи, че тя е била изографисана през 1610 г.Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.74 Също така в Долна Лисина е имало и манастир някога, но от него днес не са останали никакви следи.
Родени Александър Попзахариев, деец на бежанските организации на българите от Западните покрайнини, председател на Босилеградското дружество, учредител на Научния институт „Западни покрайнини“.Гребенаров, Александър. Научният институт „Западни покрайнини“ - исторически аспекти и съвременни предизвикателства, в: Западните български покрайнини - история и перспективи. Сборник с доклади от научна конференция, София, 8 ноември 2024 г., София, 2025, с. 207. Владимир Асенов Спасов (1925 - 2009), Генерален секретар на Българската комунистическа партия (БКП). Захари К. Янакиев (1905 - 26 януари 1932), български революционер от ВМРО и ВЗРО
Бележки
Категория:Села в Западните покрайнини Категория:Села в община Босилеград