Хвойна е село в Южна България. То се намира в община Чепеларе, област Смолян.

География Село Хвойна е разположено посред една от най-широките и красиви котловини в Средните Родопи. Наричат я Хвойненска, но тя от стари времена си има звучното име – Ропката. От всички страни котловината като в каменен пръстен е стисната от планински вериги. На северозапад я ограждат склоновете на величествените Чернатици – един от най-могъщите и красиви планински дялове на Средните Родопи. Дълъг е около 60 километра – започва от Пампорово и достига Тракийската низина, като разделя басейна на Чепеларска река от изток от този на река Въча на запад. На югоизток котловината е оградена от Радюва планина – един планински рид, делящ Чепеларската река от басейна на Юговската река. От изток на запад в района на Ропката, наблизо едно след друго живописно са разположени четирите родопски села – Павелско, Хвойна, Малево и в дъното на котловината, най-западно, Орехово. Хвойненската котловина (Ропката) е в центъра на историко-географската област Рупчос от Средните Родопи. С това позабравено вече старинно име Рупчос от векове се е знаел един от най-живописните райони на Средните Родопи, обхващащ водосборния район на Чепеларска река в нейното средно и горно течение. Областта Рупчос започва от водослива на Юговска с Чепеларска река на няколко километра южно от село Бачково и продължава на юг до седловината Рожен. Районът около Чепеларе в миналото се наричал Горен Рупчос, а този около Хвойна и Хвойненската котловина – Долен Рупчос. Според геолозите Хвойненската котловина (Ропката) преди милиони години е била дъно на сладководно езеро, образувано вследствие на тектонично потъване на пластовете. Неговите води достигали до 200-250 метра дълбочина. Село Хвойна поради географското си положение – в центъра на Ропката, както и поради факта, че е на самата пътна магистрала, има първенствуващо положение сред селата в Ропката. През селото минава Ореховската река и го дели на стара и нова част. Новата част е застроена предимно с вили. Ореховската река извира от подножието на връх Персенк и в долния източен край на Хвойна се влива в Чепеларска река.

История

1750 – 1760 г. – основаване на село Хвойна; 1800 г. – построяване на Каменния мост в центъра на селото над Ореховската река; 1836 – 1838 г. – чумна епидемия в Рупчос; 1857 г. – построяване на църквата и килийното училище; 1861 г. – роден е Костадин Златанов – първият учител след Освобождението; 1869 г. – гръцкият език е премахнат от училището в Хвойна; 15 януари, 1878 г. – руските войски освобождават Хвойна; 15 май, 1878 г. – разбити са бандите на Сенклер в местността Бухлийца; 6–15 септември, 1885 г. – в Хвойна е сформиран общ Рупчоски военен доброволчески отряд в защита на Съединението; 1890 – 1897 г. – Хвойна – седалище на Рупчоска околия; 1891 г. – Костадин Златанов като кмет на с. Хвойна построява Нареченските минерални бани; 11/23 август 1896 г. - Пост на Втора пехотна тракийска дивизия до селото е атакуван от османско военно отделение в пограничен въоръжен инцидент.Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 3, 18 август 1896 год, стр. 3 1894 г. – построено е Новото жълто училище 1895 г. – основана е „Земеделска каса“ в Хвойна за кредитиране на дребните земеделски стопани; 1898 г. – основан е първият революционен пункт на Върховния комитет; 1900 г. – роден е Никола Жалов – историкът на Ропката; 1901 г. – закрита е Рупчоска околия; 1903 г. – за първи път се засява тютюн в Ропката; 1907 г. – новият коларски път от Станимака /Асеновград/ през Бачково стига до Хвойна; 1910 г. – пътят стига до с. Чепеларе; 1912 г. – в Хвойна се установява щабът на VI погранична рота, охраняваща границата с Турция, непосредствено преди избухване на Балканската война; 1914 г. – начало на организираното овощарство в Хвойна; 1919 г. – в Хвойна пристига първият камион; 1919 г. – в Хвойна е основана една от първите потребителски кооперации в Смолянския край – Кооперация „Прогрес“; 1922 – 1927 г. – открита е прогимназия в Хвойна; 1925 г. – установяват се редовни пощенски автомобилни съобщения Пловдив – Хвойна – Смолян; 1926 г. – прокаран е водопровод в Хвойна; През учебната 1926-1927 година в прогимназията работят двама учители, които преподават на два класа - първи с 31 ученици и втори с 18 ученици. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 77. 16 януари, 1927 г. – провежда се референдум за затваряне на кръчмите в Хвойна; 1932 г. – основана е трудово-горска производителна кооперация „Бяли дол“; 1934 – 1938 г. – Хвойна става централна община за 6 села; 1935 г. – открито е Допълнително земеделско-овощарско училище; 1936 г. – построено и открито е читалището в Хвойна; 1938 г. – открита е „Популярна банка“, района за 7 села; 1939 г. – полага се основният камък на новата прогимназия; 1940 г. – в Хвойна светва първата електрическа крушка; 1945 г. – създадена е Обединена местна всестранна кооперация „Единство“; 1956 г. – в селото е основано ТКЗС; 1960 г. – изправен е пътят за съседните села – Малево и Орехово; 1962 г. – построена е банята, впоследствие преустроена в сграда на сегашното кметство; 1964 г. – построена е сградата на здравния пункт; 1965 г. – открит е цехът на ДИП „Ален мак“; 1967 г. – построена е сградата на сегашната поща; 1977 – 1988 г. – Хвойна е център на селищна система; 1985 г. – построени са автогарата и детската градина; 1988 г. – Чепеларе става седалище на нов тип сборна община, а Хвойна – отделно кметство към нея; 1989 г. – издадена е книгата „Светлини над Рупчос“, първата писана история на с. Хвойна. Автор: Георги Арнаудов; 1997 г. – честване на 140 години от основаване на Църквата „Свети Илия“; 2000 г. – честване на 250 години от основаване на Хвойна. Написване текста и музиката на Химна на село Хвойна от Георги Арнаудов; 2004 г. – издадена е книгата „Хвойна – сърцето на Ропката“ на Георги Арнаудов.

Обществени институции Църква „Свети пророк Илия“, изградена през 1857 г. Килийно училище, построено през 1858 г.

Редовни събития Годишен събор

Личности Никола Жалов Георги Иванов Арнаудов Георги Русенов / 1892 – 1923/ Иван Ганичев Георги Батката Костадин Семерджиев

Бележки

Категория:Села в област Смолян Категория:Населени места в община Чепеларе