Божица

Божѝца () е село в община Сурдулица, Западните покрайнини, Сърбия.

География Село Божица се намира във високопланински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Разположено е на изток от българо-сръбската граница от периода 1878 – 1920 година.

Площта на землището на Божица, която обхваща 71,6 кв. км, е най-голяма сред селата в Краище.Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 292 – 293.

Божица се състои от 11 разпръснати махали – Село̀, Ко̀дина махала, Велкичѐва махала, Дѐдичина махала, Да̀рковска махала, Злата̀нова махала, Дея̀нова махала, Джѝвина махала, Ма̀ричева махала, Дра̀чина махала и Букова глава махала. Някои от тях се разделят на подмахали. През селото тече Божичката река и многобройни потоци, които се вливат в нея.

История В землището на селото са намерени много останки от Средновековието. Според местни легенди първоначално Божица била купно село, разположено на мястото на днешната централна махала Село.

В Османската империя Значителна роля за развитието на Божица е имал добивът и обработката на желязна руда, поради което селото е било наричано „Богата“ или „Златна“ Божица. Преданията свързват началото на рударството по тези земи с „лятинци“ („латинци“). Благодарение на рудниците и инсталациите за преработката на рудата (вигни/вигнища и самокови/мадани) сравнително многобройното население на селото успява да изкарва прехраната си в продължение на столетия в неплодородната местност. Рудниците са били вакъф. Краят на божичкото рударство настъпва през първата половина на XIX век и се свързва с изсичането на околните букови гори, които служат за източник на гориво за вигните и мадана.Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 280 – 281.Иречек, Константин. Пътувания по България, София 1974, с. 655 – 656.

В селската църква „Свети Никола“ са запазени стенописи от XVII век, също така надпис още от XIV век.Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, стр.11, ISBN 978-954-91977-2-3, 2007 г. За Божичката църква Константин Иречек отбелязва, че в Народната библиотека са постъпили от тази стара църква два ръкописа от XVI век.Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, стр.16, ISBN 978-954-91977-2-3, 2007 г.

За разлика от много от останалите села в района, през XIX век Божица не е господарско село и обработваемата земя принадлежи на местните жители. По това време божичани се славят и като добри строители, които работят в различни краища на днешна България и Сърбия.

В 1864 година Божица е сравнително голямо село, което има 159 ханета (902 мъже), а в 1874 година – 244 ханета (1008 мъже, от тях 12 цигани-християни).Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 100.

През 1860 година е отворено училище в Божица, чийто пръв учител е Найден Стоянов от село Райчиловци, Босилеградско.Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878 – 1912), Кюстендил 2000, с. 85.

В 1874 година Божица е на второ място сред селата в Кюстендилска каза по брой на отглежданите овце - 7663.Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 56.

В България От 1878 до 1920 година селото е в границите на България. То е център на община, която е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия.Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878 – 1912), Кюстендил 2000, с. 13 – 14. През 1881 година община Божица има 2342 жители, от които 1204 мъже и 1138 жени.

В 1883 година Константин Иречек описва първите си впечатления от Божица по следния начин: По време на Сръбско-българската война от 1885 година районът на селото е театър на военните действия. На 1 ноември 1885 г. на границата край Божица български патрул е нападнат от сръбски части. В завързалата се престрелка и двете страни дават жертви, а инцидентът се използва от сръбска страна като претекст за започване на войната.История на Сърбско-българската война, София 1925, с. 75 На 2 и 3 ноември българските войски водят отбранителни сражения край селото, а на 16 ноември – настъпателни. На 3 ноември 1885 г. български части, обстрелват настъпващите сръбски войски от къщи в Божица, както и от околни височини. Селото е превзето от сърбите след обходна маневра – История на Сръбско-българската война 1885 г., София 1925, с. 280.

През 1895 година кмет на община Божица е Стоимен Петров.

През 1908 година е отворено училище и в Деянова махала, а в 1912 година – в Златанова махала. В 1904 година е построена църквата „Св. Петър и Павел“, а в 1910 година – пътят Босилеград-Божица.Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833 – 2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 56.

В състава на 13 Рилски пехотен полк, 53 пехотен полк и други военни части на Българската армия божичани участват във войните за национално обединение от 1912 – 1918 г. В Добричката епопея от 1916 година, край село Ези бей, загиват шестима от тях, сражаващи се в редовете на 53 пехотен полк.Симеонов, Радослав, Величка Михайлова и Донка Василева. Добричката епопея. Историко-библиографски справочник, Добрич 2006, с. 36, 38, 97, 116, 152, 158. 27 местни жители са наградени с военни отличия за участието им в Първата световна война.България в Първата световна война, archives.bg, посетен на 11 май 2016