Първата Нагорнокарабахска война (1988 – 1994) е военен конфликт между азербейджански и арменски въоръжени формирования, в който последните се стремят към освобождение на областта Арцах, населена с етнически арменци, но намираща се в състава на Азербайджан.
Предистория Нагорни Карабах (по-долу се споменава със съкратеното НК), населен предимно с арменци, в началото на ХХ век 2 пъти (1905 – 1907 и 1918 – 1920) става арена на кръвопролитни арменско-азербайджански конфликти (вижте История на Нагорни Карабах). В хода на тези борби в районът е разделен на две части, които влизат в състава на образуваните със съдействието на англо-турските интервенти, срещу Съветския съюз, за кратко просъществували независими арменска и азерска държави. Впоследствие (през 1920 г.) Червената армия превзема техните територии и тези държави са преобразувани в съветски републики. Нагорни Карабах е обединен (през 1921 г.) и по-късно (през 1923 г.) изцяло предаден под властта на Азербайджанската ССР, в която е включен като автономна област под името Нагорнокарабахска автономна област. Тъй като преобладаващото население е било от арменски произход, това разпределение на териториите, извършено не по етнически признак, а от стратегически и национално-политически съображения, предизвиква недоволство сред арменците. Чак до средата на 1980-те години ръководството на Арменската ССР предприема различни опити да издейства присъединяването на Нагорни Карабах към Армения, но те остават безуспешни и дори са държани в тайна от съветската власт.
Нови възможности за осъществяване на тези идеи предоставя политиката за демократизация на съветското общество, водена от Михаил Горбачов – генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Още в началото на октомври 1987 г. на митинги, проведени в Ереван – столицата на Арменската ССР, (посветени на екологични проблеми), прозвучават призиви за приобщаване на Нагорни Карабах към Армения. Те са поети от масите и впоследствие се повтарят в многократни обръщения към съветското ръководство. В края на 1987 – началото на 1988 г. в региона се усилва недоволството на арменското население от икономическото и социалното му положение. Заедно с тези брожения започва подписка за присъединяване на НК към Армения. Тези настроения се подсилват от разпространени съобщения за пренебрежително отношение към арменското население в Азербайджан и многократни провокации от страна на азерите. Ръководствата на Азербайджанската ССР и Компартията на Азербайджан от своя страна опитват да потушат проблемите, комбинирайки командно-бюрократични и силови методи, с надеждата да нормализират обстановката.
През съветския период (1987 – 1991) Нагнетяване на напрежението Август 1987 г. карабахски арменци изпращат в Москва петиция, подписана от десетки хиляди хора, с молба Нагорни Карабах да бъде присъединен към Арменската ССР. Септември-октомври 1987 г. Първият секретар на Шамхорския районен комитет на Компартията на Азербайджан М. Асадов влиза в конфликт с жители на арменското с. Чардахлу (Северен Карабах, в пределите на Нагорни Карабах) във връзка с протести на жителите на селото против смяната на директора на местния колхоз – арменец, с нов директор от азерски произход;Събитията в село Чардахлу. В Ереван във връзка с това започват протестни демонстрацииВВС от Карабах: хронология на конфликта. През ноември 1987 г. в защита на идеите за присъединяването на НК към Армения се изказва съветникът на Михаил Горбачов Абел Аганбегян. Зимата на 1987 – 1988 г. Азербайджански жители на Кафанския район на Арменската ССР едновременно влизат в Азербайджан. Според азербайджански данни това става под натиск, който им е оказан от арменски екстремисти с цел изгонване на азерите от района..Том де Ваал: „Черната градина“. Други източници твърдят, че първите междунационални конфликти в Армения произтичат още в края на ноември 1988 г., като в дадения случай бягството е следствие на пуснати слухове сред населението с цел провокация. За жертви и пострадали данни няма.Константин Воеводски: „Перестройка в карабахском зеркале“ (Опит за сравнителен анализ).Сумгаит…Геноцид…Гласност?Across Frontiers, winter–spring 1989, p. 22 – 23. Азербайджанските власти използват партийните събрания, за да осъдят „националистическите“ и „екстремистко-сепаратистки“ процеси. На 11 февруари в Степанакерт пристига многочислена група представители на ръководството на Азербайджан и Компартията на Азербайджан, начело на които е вторият секретар на ЦК КПАз Василий Коновалов. В групата влизат също завеждащият отдела на административните органи на ЦК КПАз (по-рано – първи секретар на Шамхорски райком на КПАз) М. Асадов, заместник-ръководители на републиканската КГБ, МВД, прокуратурата, Върховния съд и осигуряващите сигурността им служители от органите на реда. Нощта на 12 февруари. В Степанакерт протича разширено заседание на бюрото на областния комитет на партията с пристигналите от Баку ръководители. На срещата се взима решение за бъдат осъдени процесите, набиращи сила в региона, да се проведат срещи с партийно-стопанските колективи в град Степанакерт и във всички районни центрове на Нагорни Карабах, а след това на ниво автономна област, с цел да се противопостави на растящото народно недоволство цялата мощ на партийно-административния апарат. 12 февруари. В актовата зала на градския комитет на КПАз на Степанакерт се провежда партийно събрание с участието на представители на ЦК на партията от Баку, местни партийни функционери, директори на предприятия, ръководители на държавни учреждения, профкомитети членове на компартията. Събранието се води от Василий Коновалов, първия секретар на областния комитет на КПАз Борис Кеворков, първия секретар на бюрото на градския комитет на КПАз Завен Мовсесян. Мовсесян и Кеворков, изказвайки се в началото на събранието, заявяват, че зад събитията в Карабах стоят „екстремисти“ и „сепаратисти“, които няма шанс да поведат след себе си народа. Василий Коновалов, продължавайки тази мисъл, заявява, че организаторите са известни и ще бъдат изолирани от обществото, че сепаратизмът трябва да бъде осъден, а Карабах – да остане неделима част от Азербайджанската ССР.
Първоначално събранието върви по сценарий, подготвен предварително, включващ поредица изказвания за „нерушимото братство между арменския и азерския народ“, опитвайки се да принизят проблема с критика към обикновени стопански недостатъци. След известно време на трибуната се качва Максим Мирзоян, който подлага на рязка критика Борис Кеворков за безразличието и пренебрежението на националната специфика на Карабах, „азербайджанизацията“ и провеждането на демографска политика, способстваща за понижаване на числеността на арменското население в региона. Изказването му води до това, че събранието излиза от контрола на партийните функционери и членовете на президиума напускат залата. Известието за провала на събранието достига до Аскеран и районният партиен актив също поема не по начертания сценарий. Опитът да се изпрати местният партиен актив в Гадрутския район преминава в стихиен митинг. Плановете на азербайджанското ръководство да овладее ситуацията се оказват провалени. Партийните ръководители на Карабах не само не осъждат „екстремизма“, но и активно го поддържат.
13 февруари. В Степанакерт се провежда първият митинг, на който са издигнати искания за присъединяването на Нагорнокарабахската автономна област (НКАО) към Армения. Разрешение за провеждане на митинга е дадено от градския комитет, с определение на целта му като „искане за присъединение на НКАО към Армения“. М. Асадов безуспешно се опитва да попречи на провеждането на митинга. На него се приписват следните 2 заплашителни обръщения към местното ръководство на Нагорни Карабах: „Ние ще превърнем Нагорни Карабах в арменско гробище“ и „100 хил. азербайджанци са готови по всяко време да нахлуят в Нагорни Карабах и да започнат битка“.А. Василевски. „Туча в горах“ – „Аврора“, 1988, № 10 В това време, както твърдят участници в събитията, изпълнителната власт на автономната област се опитва да наложи контрол над взривоопасната ситуация. Ръководството създава към себе си „Съвет на директорите“, в който влизат ръководителите на главните крупни предприятия в района и отделни активисти. Съветът приема решение да проведе сесии на градските и районните съвети, след което да проведе сесия на областния съвет на народните депутати. 14 февруари. Азербайджанското партийно ръководство опитва да отправи обръщение към населението на НКАО чрез статия в областния вестник „Советский Карабах“, в която протичащите събития се определят като „екстремистки и сепаратистки“, инспирирани от арменски националисти. В резултат на намесата на Съвета на директорите обръщението така и не е публикувано. 20 февруари. Провежда се извъредна сесия на Съвета на народните депутати на НКАО, която се обръща към върховните съвети на Арменската ССР, Азербайджанската ССР и СССР с молба да обмислят и да решат в положителен смисъл въпроса с предаването на Нагорни Карабах от Азербайджан към Арменската ССР. 21 февруари. Политбюро на ЦК на КПСС приема постановление, съгласно което искането за включването на Нагорни Карабах в състава на Арменската ССР се представя като отправено под натиска на екстремисти и националисти и противоречи на интересите, както на Азербайджанската ССР, така и на Арменската ССР. Постановлението се ограничава с общи призиви към нормализация на обстановката, изработване и осъществяване на мерки по дългосрочна програма за социално-икономическо и културно развитие на автономната област. Заявява, че централните органи на властта, въпреки изострената обстановка, ще ръководят изпълненията на решенията в това постановление и че „прекрояване на границите няма да има“.
Първи стълкновения
22 февруари. В арменския населен пункт Аскеран произтича стълкновение с използване на огнестрелно оръжие между групи азербайджанци от гр. Агдам, запътили се към Степанакерт „за въвеждане на порядък“, и местното население. Загиват 2-ма азери, като единият от тях е убит от милиционер – негов сънародник. Избегнати са по-големи кръвопролития. По същото време в Ереван протича демонстрация. Броят на демонстрантите в края на деня достига 45 – 50 хил. души. В ефира на централното съветско новинарско телевизионно предаване „Время“ е излъчена новина за действията на областния съвет на НКАО, в която се казва, че решенията на съвета са инспирирани от екстремисти и националистически настроени лица. Това усилва негодуванието на арменската общност. 26 февруари. В Ереван се провежда митинг, в който участват почти 1 млн. души. В същия ден започват първите митинги в гр. Сумгаит. 27 февруари. По телевизията прави обръщение намиращият се по онова време в Баку заместник главен прокурор на СССР А. Ф. Катусев, който съобщава за гибелта на 2-мата азери в сблъсъка до Аскеран от 22 февруари. 27 – 29 февруари. Избухва погромът в гр. Сумгаит – първият масов взрив на етническо насилие в новата съветска история.Том де Ваал, автор на книги за историята на карабахския конфликт, казва, че „СССР в мирно време никога не е преживявал това, което се случва в Сумгаит“ По официални данни на Главната прокуратура на СССР в тези събития загиват 26 арменци и 6 азериПубликувано във вестник „Известия“, на 3 март 1988 година. Арменски източници говорят за по-малък брой жертви.Непълен списък с жертвите в Сумгаит Стотици граждани са ранени, мнозина стават жертви на насилие и издевателства, хиляди стават бежанци.
Своевременно разследване на причините и обстоятелствата за погрома, установяване на виновниците и наказване на преките участници в насилието, както и преследване на провокаторите не се случва. Това бързо води до ескалация на конфликта.