Ма̀рчища или Мърчища (произношение в местния говор Марчишча, , Като Периволи, катаревуса: Κάτω Περιβόλιον, Като Периволион, до 1926 година Μάρτσιστα, Марциста) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.
География Селото се намира на 22 километра югозападно демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в планината Одре (Одрия). На един километър на север е село Мангила (Ано Периволи), а на два на запад – Осничани (Кастанофито). Селото е на едноименната река Марчища (Жулища, Тулище, Жадна река, на гръцки Рема Македономахон), десен приток на Галешово.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е първоначалнен патроним на -ишчи < -itji от личното име Марко и съответства на сръбския и хърватски топоним Marčići. Поради отсъствието на метатеза на -ар в -ра в името Марко, Марчища не може да се смята за старо име.
В Османската империя В края на ΧΙΧ век Марчища е малко село в Костурска каза на Османската империя. От разрушената църква „Свети Николай“ са запазени ценни икони.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Марчища, Анаселишка каза, има 350 жители българи.
В началото на XX век цялото население на Марчища е под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Марчища има 50 жители гърци.
Според Христо Силянов селото е българско и в 1906 година пострадва от гръцки андартски нападения. През септември 1906 година андартска чета влиза в Марчища и напада къщата на Дино и Атанас Вълчеви, като убива влаха овчар Тоди Ламбрев.
Според Георги Константинов Бистрицки Марчища преди Балканската война има 15 български къщи.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Марчища е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Като Периволион. След Ньойския договор в 1919 година 16 души от Марчища емигрират в България по официален път.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kato Perivoli .
Марчища и Мангила имат общо училище. Селяните ходят на гурбет.
Марчища пострадва силно по време на Гражданската война (1946 – 1949) и малкото останали семейства се местят в Мангила.
Личности Родени в Марчища Ангел Петров Начев (1881 – след 1943), хлебар с основно образование, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина на 6 март 1943 година като жител на село Лесковец, Оряховско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България
Бележки
Категория:Исторически села в дем Хрупища Категория:Одре