Качулатият елен (Elaphodus cephalophus) е единствен представител на род Elaphodus – примитивни елени, близкородствени с мунтжаките (Muntiacus). Макар и по-едър от тях със своите 50 – 70 cm височина, той е сравнително дребен вид елен. Качулат се нарича заради черен кичур козина на тила, който достига до 17 cm дължина. Окраската му е тъмна, с бяло под опашката, на върха на ушите, муцуната, а някои индивиди имат и бяла ивица около очите, която продължава назад към ушите. Мъжките имат малки рогца без разклонения и характерните за примитивните елени къси бивни зъби.
Разпространение Качулатите елени се срещат в Централен Китай, Североизточна Индия и Мианмар. Обитават труднодостъпни високопланински гори до 4500 m н.в. и затова видът е слабо проучен. Освен това е и доста рядък, но е недостатъчно проучен, за да бъде класифициран в Червената книга на световнозатрашените видове на IUCN.Elaphodus cephalophus (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)
Начин на живот Качулатите елени са териториални животни. Живеят поединично или на двойки. Когато са разтревожени, лаят също като мунтжаките. Лаят и през размножителния период късно наесен. Преди да побягнат, бялата козина под опашката им настръхва и вирнатата опашка се мята при всеки скок, правейки посоката им на движение трудно проследима.
Бележки
Категория:Фауна на Индо-Малайската област Категория:Еленови