Столичната библиотека е библиотечна и културна организация, обслужваща жителите на столичния град София, и представяна от няколко клона в столицата. Централната сграда се намира на площад „Петко Славейков“. В централната сграда се помещава и Общинския театър „Възраждане“. Има и филиали в район „Люлин“, кв. „Студентски град“, кв. „Овча купел“ и на улица „Сердика“ №1 (до Министерския съвет).
История По-важни дати: През 1885 г. се дава първото предложение за строеж. Първият опит за създаване на градска библиотека е през 1897 г. Библиотеката е открита на 24 октомври 1928 г. с книжен фонд от 5311 тома. Англо-американската бомбардировка над София на 30.03.1944 г. – изгоряла напълно сградата на библиотеката на площад „Бански“ № 3 с целия ѝ инвентар. Според доклад от 25 април 1944 г. на началника на отделението за културни грижи при общината Петър Славински в пламъците са изчезнали около 40 000 тома книги. На 1 юли 2001 г. получава статут на регионален културен институт.
Услуги Столична библиотека предлага читални за четене и ползване на литература, сводни каталози, заемане на някои книги (не всички се заемат) и ползване на компютри и Интернет благодарение на проекта „Глобални библиотеки“.
Съвместителство В централния клон на Столична библиотека от 2 години се помещава Руски център.
ДиректориИстория (пълен текст) на сайта на Столична библиотека. Информацията в списъка подлежи на допълване. Коста Вълев (1929 – 1932) Никифор Ганев (1932 – 1941) Орлин Василев (1941) Щиляна Аврамова (1968 – 1982) Николай Антонов (1984 – 1988) Рахила Любомирова (1989 – 1991) Георг Краев Ана Серафимова (1994 – 1995) Надежда Александрова (1995 – 1998) Георги Белчев (1998 – 2008) Михаил Белчев (2008 – 2013) Юлия Цинзова (2013 – 2026) д-р Марчела М. Борисова (2026 – понастоящем)
Архитектура Днешната сграда на Столичната библиотека е построена по проект и под ръководството на архитект Виктория Ангелова (1902 – 1947) за сграда на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, след спечелен вътрешен конкурс на Министерството през 1926 г. Четвъртата зала (№ 403) носи нейното име – „Виктория“, а до входа ѝ паметен надпис припомня на посетителя заслугите на талантливата българска архитектка. Върху цялостния облик на постройката са отразени също творческите виждания на арх. Г. Овчаров и Й. Йорданов (сградата е достроявана през 1930-те години с допълнително крило към ул. „Раковски“).
Фасадата на сградата е представителна, решена в духа на опростената класика, вертикално разчленена с голям ред пиластри. Входът е разположен централно в ризалит и оформен от троен мотив чрез апликирани квадратни колони и атика. Разчленен касетъчен корниз завършва 5-ия етаж. Входът на вратите е украсен с 3 каменни глави и монументална скулптурна композиция от 2 седящи фигури – жена, олицетворяваща архитектурата, и мъж – строител, с автори М. Иванов, К. Шиваров и Ст. Пейчев.
Разработката на интериора носи стиловите белези на сецесиона, като в нея са включени и видимите конструктивни елементи – колони, оформени в ранна класика от мраморизиран варовик, и греди с вити декорирани конзоли. Официалното 3-раменно стълбище е монументално, с парапет в комбинация от камък и месинг. Стените са с мраморна облицовка, вратите също са обрамчени с мрамор, подовите настилки са красиви цветни мозайки. Стъклописите са на Харалампи Тачев, изработени от Ф. Зайлер в Мюнхен.
Източници
Външни препратки
Сайт на библиотеката
Категория:Библиотеки в София Категория:Регионални библиотеки в България Категория:Основани в България през 1928 година