Дълбоки

Дълбòки е село в Южна България, община Стара Загора, област Стара Загора.

География Село Дълбоки е разположено в подножието на Сърнена Средна гора при прехода към Старозагорското поле на Горнотракийската низина. Селото се намира на около 12 km изток-североизточно от областния и общински център град Стара Загора и 20 km западно от град Нова Загора. Около 3 km общински път на юг свързва селото с минаващия през двата града второкласен републикански път II-66.

Землището на село Дълбоки граничи със землищата на селата: Елхово на север, Оряховица на изток, Горно Ботево и Плоска могила на юг, Калитиново и Хрищени на югозапад и Колена на запад. Надморската височина в центъра на селото е около 266 m.Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).

Климатът е преходно-континентален. Почвите в землището са преобладаващо ранкери, делувиални и наносни.Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 1894, Дълбоки. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. „Подтип ранкери (Umbric.Leptosols) на Плитки почви (Lertosols)“. „Делувиални (пролувиални почви), якалийски почви (Colluviosols)“. „Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols)“.

На около 6 km северно от Дълбоки по посока на село Елхово (носило името Милево през периода 1949 – 1993 г.) се издига връх Морулей (895,2 m). През Дълбоки тече малката река Хамам дере, обикновено наричана от населението Селската река, а в близост до селото текат още две планински реки – Капошница от запад и Кисикая от изток – и трите от поречието на река Кумруджа.

Етническият състав на населението на село Дълбоки по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи Численост Дял (в %)Общо 1532 100Българи 831 54,24Турци 7 0,46Цигани 654 42,69Други ... ...Не се самоопределят ... ...Не отговорили 36 2,35

Към 15 март 1924 г. в село Дълбоки има регистрирани: 1337 души по постоянен адрес; 1744 души по настоящ адрес; 1182 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, област Стара Загора, община Стара Загора. Село Дълбоки. Справка към 24.06.2025.

Числеността на населението на село Дълбоки по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Дълбоки, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора. Справка към 24.06.2025.

История След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. село Дълбоки – и тогава със същото име, остава в Източна Румелия. Присъединено е към България след Съединението 1885 г.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ДЪЛБОКИ. (Справка към 24 юни 2025.)Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Информация с. Дълбоки, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора - 03/03/1878. Събитие: наблюдавано за първи път.

По­се­ле­ни­я­та в зем­ли­ще­то да­ти­рат от най-ран­на епо­ха, за ко­е­то сви­де­тел­с­т­ват се­дем­те се­лищ­ни мо­ги­ли и множес­т­во­то пред­ме­ти, на­ме­ре­ни при сел­с­кос­то­пан­с­ка рабо­та. В 1879 г. в юж­на­та част на се­ло­то е раз­к­рит гроб на пог­ре­бан тра­кийс­ки княз, ка­то пред­ме­ти­те са из­не­се­ни от подп. Кля­у­зов в Ру­сия, а пос­ле и в Англия. Голя­ма част от тях са в Аш­мол­с­кия му­зей( Ashmolean Museum) в Оксфорд, а ед­на от сре­бър­ни­те ча­ши е в Ер­ми­та­жа в Санкт Пе­тер­бург. По вре­ме на Рим­с­ка­та им­пе­рия кре­пост­та Глъ­бок е би­ла важ­на път­на стан­ция от Августа Траяна (Стара За­го­ра) за Анхиало (Поморие). В ста­ри­те ви­зан­тийс­ки и за­пад­но­ев­ро­пейс­ки хро­ни­ки се­ли­ще­то се сре­ща с име­то Глъ­бок и Ве­нец. След па­да­не­то под ос­ман­с­ко владичество то е под име­то Бюк­лю­мюк или Бюк­лю­д­жек. Име­то Дълбоки произлиза от тро­ян­с­ко­то се­ло Дъл­бок дол, като в не­го се за­сел­ват хо­ра, бягащи от турците, преселили се от Дъл­бок дол. На­ме­рен е от оно­ва вре­ме част от вой­ну­ган­с­ки ре­гис­тър, от кой­то е вид­но, че още от онези времена, а ве­ро­ят­но и пре­ди то­ва Дъл­бо­ки е би­ло ва­жен сре­ди­щен цен­тър.

Пре­ди па­да­не­то под ос­ман­с­ко вла­ди­чес­т­во в Дъл­бо­ки е има­ло цър­к­ва и па­рак­ли­си, но са раз­ру­ше­ни от нах­лу­ли­те ор­ди. Ед­ва в на­ча­ло­то на 19 век в 1837 г. след про­ше­ние до сул­та­на в Дъл­бо­ки е пос­т­ро­е­на и ос­ве­те­на цър­к­ва „Ус­пе­ние на Света Бо­го­ро­ди­ца". В нея през 1838 г. е от­к­ри­то и пър­во­то ки­лий­но учи­ли­ще за окол­ност­та. Пръв пе­вец и дас­кал е въз­рож­де­не­цът Рай­чо Блъс­ков от Коприв­щи­ца, ба­ща­та на пи­са­те­ля Илия Блъс­ков. Ки­лий­но­то учи­ли­ще се по­се­ща­ва от де­ца и мла­де­жи не са­мо от Дъл­бо­ки, но и от окол­ни­те се­ла, а и от по-да­леч­ни. След Ос­во­бож­де­ни­е­то дъл­бо­ча­ни пос­т­ро­я­ват учи­лищ­на сгра­да, ко­я­то за оно­ва вре­ме е мо­дер­на и го­ля­ма. През 1934 г. се пос­т­ро­я­ва вто­ра учи­лищ­на сгра­да, тъй ка­то пър­ва­та не е дос­тастъч­на и в но­ва­та се от­к­ри­ва и ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка. През 1964 г. се над­с­т­ро­я­ва вто­ри етаж, пос­т­ро­я­ва се нов ка­би­нет по хи­мия и фи­зи­ка и ра­бо­тил­ни­ци по дървообработ­ка и ме­та­ло­об­ра­бот­ка. През осем­де­сет­те го­ди­ни учи­ли­ще­то пре­ми­на­ва в ЕС­ПУ до 1991 г.

По вре­ме на Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на тук е бил ща­бът и наб­лю­да­тел­ният пункт на ген. Гур­ко, кой­то ос­та­вя за спо­мен на дъл­бо­ча­ни своя по­хо­ден стол и би­но­къ­ла си. В зем­ли­ще­то на се­ло­то се во­ди и бо­ят за Сам­a­р­с­ко­то зна­ме и тук за­ги­ва под­пол­ков­ник Ка­ли­тин, ка­то след Ос­во­бож­де­ни­е­то се из­ди­га па­мет­ник за това съ­би­тие.

Пре­ди Ос­во­бож­де­ни­е­то и след то­ва по­ми­нъ­кът на на­се­ле­ни­е­то е глав­но ско­то­въд­с­т­во­то, ка­то се от­г­леж­дат глав­но ко­зи и ов­це. За­ся­ва се ече­мик, пше­ни­ца и цареви­ца, а до 1960 г. – про­со, фий и овес. Ка­то по­ми­нък е и ло­зар­с­т­во­то, ко­е­то про­дъл­жа­ва да се раз­ви­ва и до днес в съз­да­де­ни­те ло­зо­ви маси­ви. През 20 век и до днес се раз­ви­ва и ово­щар­с­т­во­то. За­на­я­ти­те са тер­зийс­т­во и дър­во­дел­с­т­во, ко­ла­ро-же­ле­зар­с­т­во и ро­зоп­ро­из­вод­с­т­во, ка­то пос­лед­но­то отпада в края на вто­ра­та по­ло­ви­на на 20 век.

През 1930 г. в Дъл­бо­ки с да­ре­ние на д-р Сто­ян Де­нев, кой­то е дъл­бо­че­нец и френ­с­ки въз­пи­та­ник и един от пи­о­не­ри­те на ве­те­ри­нар­но­то де­ло в България, се раз­к­ри­ва ве­те­ри­нар­на ле­чеб­ни­ца. От 1945 до 1966 г. в се­ло­то ос­вен здра­вен учас­тък и ап­те­ка има и ро­ди­лен дом. От 1999 г. здра­вният учас­тък е пре­мес­тен в обно­ве­на­та сгра­да на бив­шия сел­с­ки съ­вет.

През 1919 – 1923 и 1931 – 1934 г. се­ло­то е би­ло ко­му­на. След 1945 г. в със­та­ва на то­га­ваш­ния СОНС са вклю­че­ни се­ла­та Ко­ле­на и Гор­но Бо­те­во. Съ­щи­те са и в ТКЗС. От март 1979 г. до фев­ру­а­ри 1988 г. Дъл­бо­ки е център на се­лищ­на сис­те­ма с още 10 със­тав­ни се­ла към не­го. Пос­т­ро­е­на е но­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­на сгра­да, по­ща, мла­деж­ки дом с ри­ту­ал­на за­ла, жи­ли­щен блок и са бла­го­ус­т­ро­е­ни ре­ди­ца ули­ци и пло­ща­ди.

От 1930 г. е и на­ча­ло­то на ви­нар­с­ка­та из­ба в се­ло­то, на­ци­о­на­ли­зи­ра­на през 1945 г. През шей­сет­те го­ди­ни е от­к­ри­та и фаб­ри­ка за оцет. Изгражда се дър­во­дел­с­ки цех, про­съ­щес­т­ву­вал до 1991 г.

Още през ок­том­в­ри 1944 г. се съз­да­ва ТКЗС, ка­то на 10 януари 1945 то е офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­но и поз­д­ра­ве­но лич­но от Ге­ор­ги Ди­мит­ров с те­лег­ра­ма от Мос­к­ва. Пре­ми­на­ло през АПК и КЗС днес то съ­щес­т­ву­ва ка­то Всес­т­ран­на ко­о­пе­ра­ция „Шес­ти май“ с об­ра­бот­ва­е­ми око­ло 19 хил. дка.

От 1919 г. е из­г­ра­де­на и пот­ре­би­тел­на­та ко­о­пе­ра­ция „Нап­ре­дък", ко­я­то и до днес се на­ри­ча та­ка и об­с­луж­ва Дъл­бо­ки и ня­кол­ко окол­ни се­ла.

Дъл­бо­ча­ни взе­мат учас­тие във всич­ки вой­ни – Бал­кан­с­ката, Междусъюзническата, Пър­вата и Вто­рата све­тов­на и да­ват жер­т­ви, чи­и­то име­на са на паметна­та пло­ча в учи­ли­ще и в пар­ка на се­ло­то. Дей­но учас­тие взе­мат дъл­бо­ча­ни и в по­ли­ти­чес­ки­те бор­би до сре­да­та на 20 век в ра­йо­на и стра­на­та. В 1910 г. се съз­да­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та дру­жин­ка, пре­рас­тна­ла в пар­тий­на ор­га­ни­за­ция. Съз­да­ва се мла­деж­ко дру­жес­т­во, в го­ди­ни­те 1919 – 1923 е ор­га­ни­зи­ра­на и пър­ва­та дет­с­ка спар­та­кис­т­ка че­та от Ге­ор­ги Ар­гат­кин. През 1922 г. со­ци­а­лис­ти и рем­сис­ти пос­т­ро­я­ват свой клуб, кой­то през го­ди­ни­те е бил зе­ме­дел­с­ко училище, кан­це­ла­рии и клуб на пен­си­о­не­ра. През сеп­тем­в­ри 1923 г. 120-член­ния въс­та­ни­чес­ки от­ряд от Дъл­бо­ки ата­ку­ва жан­дар­ме­рийс­ки­те ка­зар­ми в Ста­ра За­го­ра. И тук се да­ват скъ­пи жер­т­ви. През 1941 – 1944 г. от Дъл­бо­ки из­ли­зат 8 пар­ти­за­ни, а де­сет­ки са ята­ци­те на от­ряд „Ге­ор­ги Ди­мит­ров". По­ли­те­миг­ран­ти, конц­ла­ге­рис­ти и ин­тер­ни­ра­ни е да­ло Дъл­бо­ки, учас­т­ни­ци­те в пър­ва­та и вто­ра­та фа­за на Отечес­т­ве­на­та вой­на са над 130, ка­то има и 4 за­ги­на­ли.

Съз­да­де­но е дружество на за­пас­ни­те офи­це­ри и сержан­ти от за­па­са и ре­зер­ва, ко­е­то но­си име­то на за­ги­на­лия в Бал­кан­с­ка­та вой­на под­по­ру­чик Де­чо Ко­лев при за­щи­та­та и ос­во­бож­де­ни­е­то на Ро­до­пи­те.

Има пенсионер­с­ки клуб, кой­то все­ки чет­вър­тък има сбир­ки и раз­ви­ва мно­го­об­раз­на дей­ност.

Мно­го от пос­т­ро­е­но­то се раз­ру­ши и част от по­ми­нъ­ка е заб­ра­вен, но Дълбо­ки про­дъл­жа­ва нап­ред със сво­е­то кмет­с­т­во, чи­та­ли­ще и учи­ли­ще, със сво­и­те две ко­о­пе­ра­ции – всес­т­ран­на и пот­ре­би­тел­с­ка, със здрав­ния си учас­тък и нови­те це­хо­ве за та­пи­це­рия, олио и дър­во­дел­с­ки ус­лу­ги. Със своя праз­ник на се­ло­то – вся­ка го­ди­на в на­ча­ло­то на май, кой­то съ­би­ра дъл­бо­ча­ни от всич­ки краища на стра­на­та.

Обществени институции Село Дълбоки към 2025 г. е център на кметство Дълбоки.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Дълбоки, общ. Стара Загора.Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Стара Загора, кметство Дълбоки.

В село Дълбоки към 2025 г. има: действащо читалище „Развитие-1878 г.“;Детайлна информация за читалище „Развитие-1878 г.“, село Дълбоки, община Стара Загора, област Стара ЗагораИнформационна карта за 2023 г., читалище „Развитие-1878 г.“, село Дълбоки, община Стара Загора, област Стара Загора. Справка към 25.06.2025. действащо общинско Основно училище „Иван Мирчев“;Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Действащи институции. Основно училище "Иван Мирчев", село Дълбоки, община Стара Загора, област Стара Загора. Справка към 25.06.2025. православна църква „Света Богородица“;Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Старозагорска духовна околия, храм "Св. Богородица" – с. Дълбоки. пенсионер­с­ки клуб; пощенска станция.

Културни и природни забележителности През 1879 г. в селото е открита могилна гробница с изключително богати гробни дарове. Проучена е от поручик Кляузов и е обнародвана от В. Прохаров. Гробницата е изградена от варовикови плочи и е с дължина – 2,35 m, ширина – 1,60 m и дълбочина – 1,50 m. Открити са: бронзова броня, златен нагръдник, две железни копия, бронзова хидрия, глинена амфора, два бронзови съда, три сребърни чаши, един сребърен тас, глинена чернофирнисова паница, железен свещник. Погребението се датира към края на V век пр. Хр. Находката се намира в The Ashmolean Museum of Art and Archaeology в Оксфорд.