Гоблините (goblins) са приказни същества от западноевропейския фолклор и фентъзи литературата, които обикновено се описват като зли, свадливи и пакостливи по характер и гротескно грозни на външен вид. В различните произведения, в които те са персонажи, им се приписват различни (понякога противоречиви) способности, физически характеристики и темперамент. Подобни са на гномите и троловете.
Варианти на името са gobblin, gobeline, gobling, goblyn, gobelinus, като се предполага че произхожда от Kobold (германски дух).
Гоблините се срещат в народни приказки от Франция, Уелс, Холандия, Естония и скандинавските страни както и във Владая. Известен гоблин от германската и скандинавската митология е Ерлкьоних (Erlkönig) или още Ърлкинг (Erlking), който примамва хора до опасни пропасти, за да загинат. Легендата за него е разказана в баладата „Ерлкьоних“ на Гьоте. Литературни творби, в които гоблини играят първостепенни роли, са:
комедийната пиеса „The Goblins“ от сър Джон Съклинг (1638, Англия), поемата „Goblin Market“ от Кристина Росети (1859 England), детския фантастичен роман „The Princess and the Goblin“ от Джордж Макдоналд (1872), „Davy and the Goblin“ от Чарлз Карил (1884).
Най-много за гоблините се говори в комиксите за Спайдър-мен. Най-известните злодеи гоблини са Зеления гоблин, Хобгоблин и Демогоблин.
Гоблините от „Хобит“ В романа на Дж. Р. Р. Толкин гоблините са зли същества, които живеят в планинските пещери. Те хиляди години са прокопавали подземни лабиринти, от които е почти невъзможно да се измъкне някой външен. Страх ги е от нападение на орки и затова са направили множество тайни тунели и изходи.
Категория:Митични същества