Сигизмунд Люксембургски (, ; ; ; * 15 февруари 1368, † 9 декември 1437), Сигизмунд фон Люксембург от династията Люксембурги, е курфюрст на Бранденбург, крал на Унгария и Хърватия, германски крал от 20 септември 1410 г., крал на Бохемия, император на Свещената Римска империя (1433 – 1437). Главен пълководец на Никополския кръстоносен поход през 1396 г. за спасяване и освобождение на България от турците. Основател на рицарския Орден на Дракона на 12 декември 1408 г. в Унгария за борба срещу турците и освобождение на България с кралица Барбара фон Цили.
Сигизмунд е един от най-влиятелните монарси на Европа през първата половина на бурния XV век.
Биография Произход и ранни години Роден е на 15 февруари 1368 г. в Прага,Kondyli, Fotini; Andriopoulou, Vera; Panou, Eirini; Cunningham, Mary B., eds. (2014). Sylvester Syropoulos on Politics and Culture in the Fifteenth-Century Mediterranean: Themes and Problems in the Memoirs, Section IV: 16 (Birmingham Byzantine and Ottoman Studies). Routledge.с. 223 бел.142. Бохемското кралство или в Нюрнберг.Wood, Christopher S. (2008). Forgery, Replica, Fiction: Temporalities of German Renaissance Art. University of Chicago Press. с. 149Geaman, Kristen L. (2022). Anne of Bohemia. Routledge. с. 29 Сигизмунд от Люксембургите е втори син на императора на Свещена Римска империя Карл IV и четвъртата му съпруга Елизабета Померанска от полския владетелски род на Пястите. Той е представител на една от най-мощните европейски династии през Късното средновековие, осигурила дотогава двама носители на Короната на Карл Велики.
С по-големия си полубрат Вацлав IV никога не са в близки отношения, но и не се противопоставят до началото на 1400 г. Всичко в името на династията. Императорът, воден от същите съображения, оправомощава с електорски места двамата си синове – така през 1378 г. в Колегията на принц-електорите попадат Вацлав Люксембургски, принцбохемски и Сигизмунд Люксембургски, маркграф на Бранденбург.
Брак с Мария Унгарска
Сигизмунд е сгоден за 10-годишната унгарска принцеса Мария Унгарска в годината на смъртта на Карел I – 1378 г. Следващите четири години той прекарва в Буда с годеницата си, наследница на унгарската корона. През 1382 г. умира Лайош I Велики. Правнук на полския крал Кажимеж III Велики, Сигизмунд се опитва по време на властта си над Бранденбург да затопли германско-полските взаимоотношения.
Елизабета Котроманич, кралица на Унгария и Полша, след смъртта на съпруга си е регентка на малолетната си дъщеря Мария. Въпреки това поляците не искат Мария като кралица, най-вече заради Сигизмунд, когото те считат за враг. Ето защо на 25 септември на конгреса на цяла Полша в Радомско му поставят много тежки условия, наред с другите условия, че той трябва постоянно да живее в Полша.Ћоровић, Владимир. Историја Југославије.Београд (1933): Народно дело.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд. На 6 декември новият конгрес на цяла Полша във Висла взема още по-строго решение да не допусне Сигизмунд да влезе в Краков. Предотвратявайки той да вземе властта, полските благородници избират за свой монарх Ядвига Анжуйска, по-малката дъщеря на Лайош и Елисавета, и по този начин напускат съюза с Унгария.Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.Ћоровић, Владимир. Историја Срба. Београд (1989). Съзрели възможност за независима монархия, полските благородници успяват да уредят брака на Ядвига с литовския княз Владислав II и така образуват първото Полско-Литовско обединено кралство.
Сигизмунд обаче пристига в Полша на 10 август 1383 г. начело на унгарска армия от 12 000 души, която има за цел да подкрепи Ядвига срещу Земовит IV-Мазовицки, мазовецки херцог от клон на династията Пясти, в кралските претенции. Армията се разполага на лагер в Стари Сонч, според хрониката на Янко от Чърнково, в голяма вреда на местното население. Накрая чрез Владислав, херцог на Куявско и Ополе, на 6 октомври е постигнато примирие до Великден следващата година. След като полското дворянство на събора в Радомско на 2 март 1384 г. иска Ядвига да пристигне в Полша възможно най-скоро, то унгарската кралица Елизабет се опитва да наложи Сигизмунд като владетел поне на северната територия. Полските магнати обаче отхвърлят решението, заплашвайки с война.
По това време в Унгария избухват въстания срещу управлението на кралицата, водени от хърватските магнати.Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.Хорват, Рудолф. Повијест Хрватске I. Загреб.(1924)Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд. През пролетта на 1385 година палатин Никола I Горянски убеждава младата кралица Мария да прекрати годежа си със Сигизмунд, който като германец е мразен както от хървати, така и от унгарци.
За да не загуби реалната регентска власт, регентката започва преговори с краля на Франция Шарл V Мъдри, предлагайки ръката на Мария на неговия син Луи Орлеански. Ситуацията е усложнена от обстоятелството, че преди това следва да се развали годежът със Сигизмунд Люксембургски, за което е необходимо папско разрешение, а в условията на продължаващата Папска схизма Унгария и Франция признават различни папи. Признаваният от Франция за папа Климент VII дава разрешение за разваляне на годежа. След това през април 1385 г. става условна сватба между Мария и Луи Орлеански, в отсъствието на жениха. Сигизмунд и унгарските дворяни не признават този брак.
Затова Сигизмунд продава много свои имоти и още в началото на август младият маркграф начело на армия прониква в Унгария и завладява Нитра и Пожун.Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.,стр. 197 – 198Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд.,стр.239 Изправена пред нарастваща бунтовническа партия на югозапад, кралица Мария се завръща при Сигизмунд и става негова съпруга през септември.
Четири месеца по-късно Сигизмунд нахлува в Унгария с войски и въпреки противодействието на кралица Елизабета Котроманич сам се жени за Мария Унгарска и става крал-консорт на Унгария.
Крал на Унгария
Кралската власт на управляващото семейство веднага е оспорена от Карл III Анжуйски от Анжу-Сицилиански дом, крал на Неапол, който е убеден от някои унгарски барони да предяви претенции за унгарския престол и да отстрани братовчедка си Мария Унгарска от него.
Затова като унгарски крал Сигизмунд е принуден да събере парични средства за очертаващия се конфликт. Той се отказва от титлата на курфюрст на Бранденбург в полза на братовчед си Йобст Моравски, като de facto ипотекира маркграфството срещу крупната сума получена от ЙобстИстория на Адриатика, под ред. на Пиер Кабан, изд. Рива 2012 г., стр.250
Карл III обосновава действията си с факта, че оглавява Анжуйския дом, който по това време управлява и Унгария. С помощта на унгарските барони от южните части на кралството Карл III успява да детронира Мария Анжуйска от унгарския престол и сам се възкачва на него като крал Карой II. Властта му в Унгария обаче не продължава дълго, тъй като вдовицата на покойния крал Лайош I и майка на детронираната Мария – Елизабета Котроманич, организира заговор за убийството на Карл. На 7 февруари 1386 г. Карл е примамен и нападнат в нейния дом, където е ранен тежко. След това е отведен във Вишеград, където умира от раните си на 24 февруари 1386 г.
Така кралицата-майка Елизабета Котроманич си връща регенството на кралството. Босненският бан Твърдко Котроманич не признава крал-консорта, а хърватите в Южна Унгария направо приемат за свой крал Ласло Неаполитански. Срещу тях Сигизмунд има своите планове и подкрепата на някои нобили като тези от фамилиите Горянски и Стиборич.
Елизабета Котроманич е отвлечена и удушена, а Мария е хвърлена в затвор като отговор на убийството на КарлИстория на Адриатика, под ред. на Пиер Кабан, изд. Рива 2012 г., стр.250; за което хвърлят вината върху братовчед ѝ Твърдко Котроманич.
В трудната ситуация на Сигизмунд помага князът на Крък Иван V Франкопан, който му казва, че ще спаси кралица Мария, ако кралят му изпрати сухопътна армия и набави помощни кораби. Сигизмунд с неохота приема поканата, затова на 9 април той моли венецианците да изпратят своите галери на брега на Далмация, за да се предотврати прехвърлянето на кралица Мария в Неапол. Венецианците оборудват 24 галери, в случай на конфликт с неаполитанския флот, и призовават далматинските градове да бъдат лоялни към унгарската корона. На 30 април 1387 г. град Сплит реагира, на 2 май Трогир, а на 3 май Шибеник. В средата на месеца, в съюз с Куряковичите, Иван Франкопан внезапно напада Почител, в която са намерени някои пленени унгарски благородници. Иван Пализна дълго време защитава Почител, но поради липса на храна в крайна сметка трябва да се оттегли в Новиград, който скоро обсажда и Франкопан с помощта на венецианския флот. Пализна е много бързо принуден да преговаря, но той не иска да преговаря с Франкопан, а с венецианския херцог Джовани Барбадико.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб Тъй като Барбадиан му гарантира лична свобода, ако екстрадира живата кралица, Пализна предава града на венецианците и отива в своя град Врана на 4 юни.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб, стр.241
Освободената кралица Мария отпътува от Новиград за близкия Нин, където делегация от град Задар ѝ отдава почит на 8 юни. Тя напуска Нин на 15 юни и заминава за Сен, където остава 2 седмици. Там на 19 юни приема венециански пратеници, които я поздравяват за освобождаването ѝ от името на Републиката. На 30 юни Мария благодари на Републиката за оказаната помощ и препоръчва своя рицар Барбадиан на дожа. Кралицата накрая потегля от Сен на 1 юли с голяма свита към Загреб, където е тържествено посрещната на 4 юли от крал Сигизмунд. Сигизмунд прекарва месец с Мария в Загреб, живеейки в дворец, построен през 1335 г. от Карл Роберт.Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб, стр.241
Сигизмунд е коронясан като самостоятелен крал на Унгария и Хърватия през 1387 г, през същата година Никола II Горянски успява да подчини фамилията Хърватиничи.
Турска опасност Поради опасността от османските турци, през първата половина на 1389 г. княз Лазар Хребелянович, желаейки да избегне конфликт с Унгария, се предлага като васал на Сигизмунд чрез Никола Горянски-младши. Сигизмунд приема предложението, но не е подписано споразумение, тъй като преди да завършат преговорите, християните търпят тежко поражение в Косовската битка на 15 юни 1389 г.Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд.
Въпреки че се съгласява с предложението на сърбите и има гарант на споразумението като Вук Бранкович, Сигизмунд е първият, който се възползва от сръбското поражение. Той иска да накаже княжеството за помощта на Лазар към хърватските бунтовници и да го покори, сега обезглавено, на своята воля. През есента на 1389 г. Сигизмунд, ръководейки лично хората си, напада вдовицата на Лазар Милица, която управлява като регент на непълнолетния си син Стефан. Унгарската армия прониква в долината на река Гружа, където печели крепостите Борач и Честин. В една харта от 31 март 1390 г. кралят дори се хвали, че е спечелил тези градове. За това, че ситуацията е опасна за Сърбия, свидетелства фактът, че принцеса Милица търси убежище в Дубровник. Тази кампания няма ефекта, който Сигизмунд очаква. Считайки турската опасност за по-малко непосредствена, в края на 1389 г. принцеса Милица приема тяхната върховна власт. Според споразумението турците помагат на сърбите да изтласкат унгарската армия чак до река Сава и да ги принудят да се защитават там.Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.