Мария Кристина Бурбон-Двете Сицилии (на италиански: Maria Cristina di Borbone-Due Sicilie) или Мария Кристина Фердинанда Бурбон, принцеса на Двете Сицилии (; * 27 април 1806, Палермо, Сицилианско кралство; † 22 август 1878, Хавър, Кралство Франция) e четвъртата съпруга на испанския крал Фернандо VII. Като негова съпруга е кралица консорт на Испания от 1829 до 1833 г., а след смъртта му е регентка на Испания от 1833 до 1840 г. от името на дъщеря им Исабела II.

По рождение носи титлите „принцеса на Неапол“ и „принцеса на Сицилия“, преобразувани в „принцеса на Двете Сицилии“ на 18 декември 1816 г., когато двата кралски дома са обединени.

Произход Дъщеря е на Франческо I (1877-1830), крал на Двете Сицилии, и на съпругата му, принцеса Мария Исабела Бурбон-Испанска (1789-1848). Нейни дядо и баба по бащина линия са Фердинандо I Бурбон-Двете Сицилии, крал на Сицилия (Фердинанд III) и крал на Неапол (Фердинанд IV), и Мария Каролина Хабсбург-Лотарингска, а по майчина – император Франциск I и Мария Терезия Австрийска. Има шест братя и пет сестри:

Луиза Карлота Мария Изабела (1804-1844), херцогиня на Кадис като съпруга на вуйчо й, инфант Франсиско де Паула де Бурбон; Фердинандо II (1810-1859), крал на Двете Сицилии, съпруг на братовчедка си, принцеса Мария Кристина Савойска, и на ерцхгерцогиня Мария-Тереза Хабрсург-Тешен; Карло Фердинандо, граф на Капуа (1811-1862), съпруг на Пенелопи Смит Леополдо, граф на Сиракуза (1813-1860), съпруг на принцеса Мария Виктория Савойска-Каринян Мария Антония (1814-1898), велика херцогиня на Тоскана като съпруга на Леополд II; Антонио Паскуале, граф на Лече (1816-1843). Мария Амалия Фердинанда (1818-1857), съпруга на испанския инфант Себастиан де Бурбон; Мария Каролина (1820-1861), съпруга на дон Карлос Луис де Бурбон, граф на Монтемолин; Тереза Кристина (1822-1889), императрица на Бразилия като съпруга на Педро II Бразилски; Лудовико Карло Мария, граф на Акуила (1824-1897), съпруг на Жануария Бразилска, сестра на Педро II Бразилски; Франческо ди Паола Луиджи Емануеле, граф на Трапани (1827-1892), съпруг на ерцхерцогиня Мария-Изабела Хабсбург-Лотарингска.

След като през 1816 г. двете кралства на Неапол и Сицилия се обединяват в Кралство на двете Сицилии, Франческо I променя аристократичната титла на дъщеря си на принцеса на Двете Сицилии.

Биография Първи брак

На 11 декември 1829 г. Мария Кристина се омъжва за Фернандо VII, крал на Испания и неин вуйчо както по рождение, така и по брак: той е по-големият брат на майка ѝ, а първата му съпруга, Мария Антония Бурбон–Двете Сицилии, е леля на Мария Кристина.

След смъртта на Мария Антония Фернандо VII се жени за Мария-Изабел Португалска, а след нейната смърт – за Мария-Жозефа Саксонска. И двата брака остават без оцелели наследници (дъщерята на Мария-Изабел, инфанта Мария Луиса Изабел, умира на 9 януари 1818 г. на четири месеца). Когато и Мария-Жозефа умира на 27 май 1829 г., Фернандо, притеснен за наследяването на короната, сключва четвърти брак само седем месеца по-късно. Новата кралица, Мария Кристина, скоро ражда две дъщери.

Регентство

След смъртта на Фернандо VII на 29 септември 1833 г. Мария Кристина става регентка на Испания от името на дъщеря си Изабела. Правото на Изабела върху трона е оспорено от чичо ѝ, инфант Карлос, който твърди, че издадената от Фернандо Прагматична санкция от май 1830 г. неправомерно е променила закона за наследяване, допускайки жени да наследяват короната.

Някои поддръжници на Карлос обвиняват Мария Кристина, че е укрила предполагаемо решение на Фернандо да предаде короната на брат си и че е вписала името на покойния си съпруг в документа, утвърждаващ Изабела като наследница.

Опитът на Карлос да завземе властта води до карлистките войни. Въпреки подкрепата на Католическата църква и консерваторите за Карлос, Мария Кристина успява да запази трона за дъщеря си. Конфликтът постепенно прераства от спор за наследяването в сблъсък за бъдещия политически модел на Испания: привържениците на Мария Кристина подкрепят либерална конституция и социални реформи, докато карлистите настояват за възстановяване на традиционното общество и абсолютната монархия. Лоялността на армията към Изабела II в крайна сметка решава изхода на войната.

Втори брак Малко след смъртта на Фернандо VII Мария Кристина сключва таен брак с бившия сержант от кралската гвардия Агустин Фернандо Муньос и Санчес, по-късно удостоен с титлата „херцог на Риансарес“. Докато се опитва да запази брака в тайна, тя ражда на Муньос четирима сина и три дъщери.

Разкриването на брака с офицер от нисък ранг силно накърнява популярността ѝ. Кралицата-регент постепенно губи подкрепата на армията и на либералните среди. Армията и либералите в Кортесите предприемат действия за отстраняването ѝ от регентския пост. През 1840 г. генерал Балдомеро Еспартеро сваля Мария Кристина от власт и поема регентството.

Следващи години (1840 – 1878) След отстраняването ѝ от регентския пост Мария Кристина е принудена да напусне Испания. След неуспешен опит да си възвърне властта тя окончателно е прогонена през 1844 г. и се установява във Франция, където живее в изгнание до края на живота си.

През септември 1868 г., след Славната революция, кралица Изабела II е свалена и се присъединява към майка си във Франция. През 1870 г. Изабела официално се отказва от престола в полза на сина си Алфонсо XII. Неговите поддръжници настояват нито майка му, нито баба му да имат политическа роля в управлението на страната. Поради това по време на управлението на Алфонсо XII на Изабела и Мария Кристина е позволено само периодично да посещават Испания, но не и да се завърнат там постоянно.

Мария Кристина умира на 22 август 1878 г. в Хавър, Франция. Като съпруга на испански крал и майка на испанска кралица тя е погребана в кралската крипта на манастира „Ескориал“ край Мадрид.

Потомство От Фернандо VII има две дъщери: Исабела II (* 10 октомври 1830, Мадрид, † 9 април 1904, Париж), кралица на Испания (1833 – 1868), ∞ 10 оквомри 1846 за първия си братовчед Франсиско де Асис де Бурбон (* 1822, † 1902), от когото има 5 сина и 7 дъщери, вероятно не негови биологични деца. Мария Луиза Фердинанда Бурбон-Испанска (* 30 януари 1832, Мадрид, † 2 февруари 1897, Севиля), ∞ 10 октомври 1846 за Антоан Орлеански (* 1824, † 1890), херцог на Монпансие и херцог на Галиера, от когото има 4 сина и 5 дъщери. От Агустин Фернандо Муньос и Санчес (4 май 1808, Таранкон – 13 сепември 1873, Хавър) има 4 сина и 3 дъщери:

Мария Ампаро Муньос и Бурбон (* 17 ноември 1834, Мадрид; † 19 август 1864, Париж), графиня на Виста Алегре; ∞ 1 март 1855 в Малмезон за принц Владислав Чарторийски, от когото има 1 син, блажен на Католическата църква; Мария де лос Милагрос (* 8 ноември 1835, † 9 юли 1903), маркиза на Кастилехо Агустин Муньос и Бурбон (* 15 март 1837, Мадрид; † 15 юли 1855, Рюей Малмезон), херцог на Тарансон, испански гранд Фернандо Муньос и Бурбон (* 27 април 1838, † 7 декември 1910), херцог на Риансарес и на Тарансон Мария Кристина Муньос и Бурбон (* 19 април 1840, † 20 декември 1921), маркиза на Исабела Хуан Муньос и Бурбон (* 29 август 1844, † 2 април 1863), граф на Рекуердо Хосе Муньос и Бурбон (* 21 декември 1846, † 17 декември 1863), граф на Гарсия

Източници

Marìa Cristina di Borbone regina e reggente di Spagna, в Treccani.it – Enciclopedie on line Maria Cristina di Borbone, вDizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010 Marìa Cristina (regina e reggente di Spagna), на sapere.it, De Agostini María Cristina de Borbón, на Enciclopedia Britannica Maria Cristina di Borbone-Due Sicilie, в Diccionario biográfico español, Real Academia de la Historia

Категория:Испански кралици Категория:Сицилиански Бурбони Категория:Родени в Палермо Категория:Починали в Хавър Категория:Кралство на Двете Сицилии