Военноморски сили на България

Военноморски сили на България са един от трите вида въоръжени сили в структурата на Българската армия, наред с Военновъздушните сили и Сухопътните войски.

История на българските военноморски сили Важни дати от историята През 814 хан Крум планира изграждането на боен флот, но умира при неясни обстоятелства. През 922 г. Симеон води преговори с арабите относно обсада на Константинопол, чрез кораби, които арабите да предоставят или построят. Според някои сведения пратениците били подкупени от ромеите, а според други слухове са заловени. В крайна сметка преговорите са неуспешни 24 март 1203 г - Калоян с щурм превзема важното пристанище Варна и създава плацдарм на българските сили в Черно море. 1207 - Калоян опитва да обсади Солун, но е убит от своя шурей Манастър, вероятно с участието в заговора на жена си - Ана Куманката 1235 - Първа доказан случай на българска военна флота. Йоан II Асен участва с 25 галери в международна коалиция от 300 кораба, която напада Константинопол. Защитата на град е поверена на Жан дьо Бриен. Жофруа Вилардуен пристига със 120 кораба, разбива коалицията, потапя 15 кораба и навлиза в Златния рогLe Beau (Льобо, Lebeau) „Histoire du bas empaire“, 1757, изд. на Френската академия на науките, 1804 и 1834 1236 - Йоан II Асен обсажда повторно Цариград и строи нова флота от допълнителни 25 галери. По негово време са създадени кокрабостроителници по р. Камчия, но след известия че чумата е покосила жена му Ана, сина му Петър и брат му Александър, той решава че това е божие наказание и изгаря корабите 1307 - Теодор Светослав завоюва обратно всички черноморски градове между Месемврия и Агатопол обратно към България. Това е потвърдено от българо-ромейския мирен договор. 1315-1316 - Теодор Светослав сериозно застрашава интересите на Генуа. Така се ст га до въпросното решението на Officium Gazarie от 22 март 1316 г. известно като „Забрана за посещение на Загора/България” Забележително е, че това Постановление засяга не само Белгород, но и други- те пристанища в региона, администрирани от българския царН. Д. Руссев. На грани..., с. 63 цит в: Атанасов, Георги Добружданското деспотство към политическата, църковната, стопанската и културната история на XIV В. През 1318 е изадена була на папа Йоан ХХII от 26 февруари 1318 г., определяща границите на епископия Кафа (точно по времето на цар Теодор Светослав), където е записано град Варна в България (a la villa Varna in Bulgarian 1346 деспот Балик, владетел на Карвунската херцогство изпраща 1000 души на помощ на Ана Савойска чрез кораби. Тъй като през 1366 Амадей VI Савойски Зеленият граф оказва помощ на Византия чрез 1500 рицари, качени на 15 кораба, логично е да се предополага че Балик е имал флот близък до неговия като сила. Зеленият граф превзема последователно Агатопол, Месемврия и Анхиало. на 25 октомври обаче обсадатa на Варна пропада и и Амадей започва преговори с българите. През 1369 деспот Добротица, брат на Балик разполага със мощен флот от 12 галери. Приблизинтелно по това време мести столицата на Добруджанското деспоство от Карвуна в Калиакра Септември 1372 - 1382 Добротица води морска война с Генуезката република.Добруджанското деспотство Според нотариален акт от 18 септември 1373 г. Добротица и българите са посочени като заклети врагове на Генуезката република, които вече застрашават самата крепост Ликостомо – главната твърдина на Републиката по западното Черноморие 9 септември 1379 г. - при Босфора генуезкият адмирал Николо ди Марко удържа победа над обединената флота на венецианци, византийци, турци и българи и други техни православни съюзници (emulos Venetos, Grecos, Teucrod, Burgaros et alios orientales legii chrisiane contraries) /вероятно става дума за Добротица ) Прези 1383 Сенатът на Венеция изпраща предупредителна нота до генуезкия дож да вдигне блокадата и да осигури достъп на венецианските кораби до черноморските български пристанища. Исканията не са изпълнени и войната Генуа- България. се интернационализира През 1383 венецианският байло на о. Тенедос – Дзанаки Мудацо, който води лична война с Генуя се присъединява с личната си галера към Добротица, срещу политическо убежище. ОТ 1384 силите на Добротица намаляват (особено след поедата на Генуа, над Венеция през 1381) и той води предимно дефанзифвна морска война На 24 май 1387 синът Добротица - Иванко сключва мирен договор с генуезците "Да се отнася с генуезците приятелски и с почит, да пазят имота им и самите тях по суша и по море дори във време на корабокрушение във всички свои области и да отблъскват от всякаква несправедливост… За стоките си, които внасят в територията на Иванко било по суша или по море, генуезците трябва да плащат мито 2% от стойността, т.е.1% за внос и 1% за износ. Корабите, златото, среброто, истинските перли и други скъпоценности са свободни от мито“. На 5 ноември 1444 се служва решителното сражение при Варна. 22 000 кръстоносна армия се изправя срещу 50 000 османска армия, която е прехвърлена от генуезката флота от Азия близо до Варна. Владислав III и Хунияди не дочакват обещаните от кардинал Чезарини 8 папски кораба 8 венециански галери , 4 кораба на бургуднския принц и 2 дубровнишки кораба и дават сражение в което загива Владислав Варненчик. В сражението участват и отредите на българският принц Фружин 1854 - 14 годишният Райчо Николов преплува Дунава, с помощта на две кратунки, за да предупреди руснаците за готвената турска контраофанзива от Юмер Паша. 12 август 1879 – Създаден е Българският военен флот под наименованието „Дунавска флотилия и Морска част“ в град Русе. 9 януари 1881 – Създадено Морско училище към Дунавската флотилия, предшественик на днешното военноморско училище. 2 декември 1883 – Създадена е Хидрографска служба към флота в Русе. 28 февруари 1884 – Създаден е Военноморският духов оркестър. 1 септември 1891 (стар стил) - Във Варна се състои освещаване на построеното в арсенала на флотилията в Русе българско параходче, на което Фердинанд I дава името на сестра си Амалия.Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 05 септември 1891 год., стр. 3 12 ноември 1897 – Военният флот е разделен на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна. 21 ноември 1897 – Създаден е Флотски арсенал, като работилница към морската част. 19 април 1898 – Създадена е минна част към Черноморския флот във Варна. 18 ноември 1898 – Крайцерът „Надежда“ е включен в състава на Черноморския ни флот. 13 януари 1899 – Дунавската флотилия и Морската част са обединени във Военноморски флот с щаб във Варна. 31 декември 1899 – Създаден е военноморски клуб във Варна. 12 февруари 1910 – Разположена е брегова артилерия в близост до Варна. 24 юни 1911 – На крайцера „Надежда“ е монтирана радиостанция „Telefunken“ – началото на свързочната дейност. 10 март 1912 – Специална морска школа е открита във Варна за обучение на среден военноморски технически персонал. 21 ноември 1912 – Най-голямата Българска военноморска победа – миноносецът „Дръзки“ торпилира турския крайцер „Хамидие“. 1 януари 1915 – В Българските ВМС е създадена Беломорска флотска част базирана в Дедеагач и Порто лаго. 9 март 1916 – от българско минно заграждение край Варна е потопен руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин“. 25 май 1916 – Българският флаг е вдигнат на подводницата „Подводник № 18“ – началото на подводното дело в Българския флот. 5 – 7 септември 1916 – Осъществява се първият морски десант на Добруджанския бряг в региона на град Балчик.Канавров, Дарин. Морският бой при Балчик, декември 1916. София, Военно издателство, 2009, ISBN 978-954-509-413-2 13 декември 1916 – Провежда се най-големият отбранителен морски бой във военноморската история на България с участието на брегова морска батарея, самолети от водохвърчилната станция и единствената българска подводница срещу отряд бойни кораби на Русия, бомбардиращи град Балчик.История на България, том 5 Военна история, с. 475 – 476, Председател на редколегията проф. Григор Велев, София, 2007 6 февруари 1917 моряци от Беломорската част свалят неприятелски хидросамолет. 1 май 1917 – Във Варна се сформира самостоятелна българска Водохвърчилна станция – начало на морската авиация. 4 май 1917 в Бяло море от българско минно заграждение е потопен британският миночистач (бивш траулер) „Лорд Солзбъри“ (HMT Lord Salisbury, 285 б.р.т.The Wrecksite) 1 ноември 1934 – Излиза първият брой на вестник „Морски преглед“ – начало на военноморската периодика. 29 април 1941 – За втори път е сформиран Беломорски флот, базиран в Кавала и Дедеагач. 23 май 1943 – Открита е първата експозиция на Морския музей в сградата на Девическата гимназия в град Варна. 19 май 1944 – Сформирана е Охридската патрулна група в Охридското езеро. 15 декември 1944 – Създадена е военноморска база Бургас. 28 януари 1948 – Вдигнат е българският флаг на ескадрения миноносец „Анатолий Железняков“, два големи и десет малки преследвача на подводници, получени от Съветския съюз. 20 февруари 1950 – Вдигнат е българският флаг на ескадрения миноносец „Георги Димитров“. 2 октомври 1952 – Създава се Свързочен полк на Военноморските сили. 18 август 1954 – Създаден е дивизион подводници. 20 януари 1957 – Ескадреният миноносец „Георги Димитров“ за първи път плава извън Черно море. 14 октомври 1959 – Създадена е морска вертолетна ескадрила. 4 март 1965 – Старшина I степен Димитър Атанасов Димитров с цената на живота си спасява от гибел кораба, на който служи. 10 – 15 май 1969 – Първи поход на отряд кораби (стражеви кораби „Дръзки“ и „Смели“, миночистачи № 21 и № 22) в Средиземно море. 29 септември 1970 – Създадена е Бригада леки сили в Созопол. 31 юли 1971 – Създадено е Средно старшинско военноморско училище (от 1981 г. – Мичманско средно военноморско училище). 7 декември 1973 – Старши матрос Стефан Михалев Димитров загива, спасявайки от пожар кораба, на който служи. 19 август 1991 – Военноморският флот е преименуван на Военноморски сили. 19 септември 1996 – Създаден е Учебен център за подготовка на новобранци за Военноморските сили. 10 октомври 1997 – Във Варна се учредява Асоциация на възпитаниците на Морското училище. 16 януари 1998 – Във Варна се учредява Фондация „Български ВМС“. 9 – 11 април 1998 – Втора среща на командващите военноморските сили на Грузия, Румъния, Русия, Турция, Украйна и България в гр. Варна. 2 април 2001 – България и други Черноморски страни подписват споразумението BLACKSEAFOR. 18 май до 14 ноември 2001 – Българските Военноморски сили получават нови бойни знамена. 1 септември 2001 – Създадена е Военноморска учебна база. 2 – 3 април 2003 – Среща на Черноморските командващи. 2 април 2004 – България е пълноправен член на НАТО. 23 април до 26 май 2004 – Фрегатата „Смели“ и спомагателен кораб „Атия“ участват под формата на учение в операция на НАТО Active Endeavour в източното Средиземноморие. 18 юни до 2 юли 2004 – Българските Военноморски сили за четвърти път са домакин на учението на NATO Cooperative Partner. 28 август до 4 октомври 2005 – Фрегатата „Смели“ участва в операция на НАТО Active Endeavour в източното Средиземноморие – Първо реално участие на български кораб в операция на НАТО като пълноправен член. 21 октомври 2005 – Вдигнат Военноморският флаг на фрегатата „Дръзки“. 10 септември до 10 октомври 2006 – Фрегатата „Дръзки“ участва пълноценно и функционално в операцията на НАТО Active Endeavour. 10 октомври до 15 декември 2006 – Фрегатата „Дръзки“ участва в първата военноморска мисия на ООН „Unifil Marops“ за подпомагане на Ливанското правителство, което е и първото участие в задгранична мисия на българските Военноморски сили.

Традиции