Евстатий Шкорнов, известен като Дяконът, Дякон Евстатий или Черния войвода, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Ресенско.
Биография
Роден е в 1873 година със светското име Георги Димитров Шкорнов (Шкорлев) в голямото костурско село Нестрам, тогава в Османската империя, днес Несторио, Гърция. Син е на Мария и Димитър Шкорнови, като баща му е търговец на вълна и 15 години е кмет на Нестрам. На 15 години става послушник в Зографския манастир, където приема името Евстатий. В 1896 година завършва българската католическа семинария в Солун. Служи като дякон в българската църква в румънската столица Букурещ, но в 1903 година е привлечен към македонското освободително движение от Даме Груев и се включва в четата на Борис Сарафов.
На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО дякон Евстатий е избран за член на Горското началство в Гяватколския революционен район. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание, като след потушаването му остава в Македония и заедно с Даме Груев обикаля Битолския и Солунския революционен окръг. През 1906 – 1907 година е околийски войвода в Ресенско. През 1908 година е делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.
Чета на Дякон Евстатий, 1905 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Дякон Евстатий Нестрам Костурска 2. Коста Симеонов Неврокопска 3. Жечо Павлов Шумен 4. Димитър Върбанов Шумен 5. Велчо Ив. Загоров Елена 6. Петър Т. Станев Ески Джумая 7. Михаил Ставрев Цапари Битолска 8. Трайче Блажев Цапари Битолска 9. Стоян Георгиев Света Крушовска 10. Дуко Наумов Вранища Охридска 11. Александър Миленков Новоселяни Прилепска 12. К. Яворов Крачолов Чирпан 13. Стефан Н. Аврамов Чирпан „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
През Балканската война дякон Евстатий е войвода на партизанска чета (взвод) №29 на Македоно-одринско опълчение, съставена от 14 души. Навлиза в Македония с четата на Григор Джинджифилов и водят сражение на връх Чавките. Поред освобождават Сборско (14.X), Кронцелево (18.X), Почеп (24.X) и други, а до 28.X прочистват от турски части Мъглен. Успява да се спаси от новоустановената гръцка власт„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 24. и през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.
Чета № 29 на МОО с командир Георги Шкорнов Номер Име Години Околия Селище Бележка Георги Мустаков 36 Прищинско Прищина Григор Костов 22 Костурско Нестрам Димитър Г. Тоцев 28 Воденско Воден Йордан Лазаров 29 Софийско Ихтиман Константин Столев (Сталев, Станев) 22 Воденско Воден Лазар Топков 24 Воденско Воден Радомир Атанасов 43 Воденско Воден Таше Китков 23 Воденско Воден Ташо Динев (Тасе Димов, Динов) 18-20 Воденско Вълкоянево Таше Христов 22 Воденско Каменик Тома Николов 20 Воденско Воден Чичо Атанасов 42 Воденско Кронцелово
По време на Първата световна война служи в щаба на 11 македонска дивизия.
Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38
Умира през 1935 година в София.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Български духовници от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Възпитаници на Солунската българска семинария Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Родени в Нестрам Категория:Починали в София Категория:Монаси в Зографския манастир Категория:Български подофицери от Македония Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Дейци на Македонските братства