Линотопи или понякога Линотоп или Ленотъп (, катаревуса: Λινοτόπιον, Линотопион, , Linotopi; ) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.
География Линотопи е било разположено в северното подножие на планината Грамос, в котловина на Линотопската река, приток на Бистрица (в района наричана Белица). Югозападно от Линотопи е разположена Линотопската пещера.
История В Османската империя
Линотопи е едно от големите грамощански влашки центрове. В XV век в Линитова са отбелязани поименно 72 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II издание, София, 1989. Селото е споменато в Слепченския триптих от първата половина на XVI век като Ленотωп.Гергова, Иванка. Поменици от Македония в български сбирки, София, 2006, с. 22. В XVI – XVIII век в Линотопи се развива голяма художествена школа. Първото споменаване на майстор от Линотопи е в зографския надпис от 1570 година в „Свети Димитър“ в Палатиция, в който се казва, че стенописите са дело на зографа Николай от Линотопи.
Много съществено свидетелство за селището е от 1613 – 1614 година в Протезис 215 на метеорския манастир Варлаам, където сред дарителите има осем имена от Линтопи (на 84 страница). Османски документ от 1619 – 1620 информира за включването на Линотопи към Хрупищката каза. Зограф Йон от Линотопи е споменат в надписа на църквата „Свети Атанасий“ в Рилево от 1627 година. От друг документ в битолски сиджили става ясно, че селянинът Георго от Линотоп, Хрупищката каза, се жалва, че войводата на това село, Фейзулла ага заедно със сеймени го е нападнал в Търново, където се е преселил и насила му е взел 1000 акчета спахийски данъци, както и още 1000 за друг селянин, който вече се е издължил.Цветкова, Бистра А. Промени в положението на населението в балканските земи (края на XVI до средата на XVIII в.), Исторически преглед, год. XXVIII, книжка 4, с. 26.
В 1692 година кондиката на Завордския манастир споменава сред дарителите на манастира и жителите на Линотопи. В първата половина на XVIII век в Линотопи е основано гръцко училище, където в 1724 година преподава учител на име Йосиф.
В 1769 година албански банди разрушават Линотопи заедно с още села в областта – Грамоща, Въртеник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар. Съсипани са и съседните Шипска и Николица. Линотопци се заселват в околните Влашка Блаца, Селица, Пипилища, Нестрам, Клисура, Самарина, Турново, Хионадес, както и в Битоля, Охрид, Крушево, Магарево и Нижополе. Споменът за разрушаването на Линотопи и Никулица е запазен във влашки народни песни. В 1792 година ученият барон Константинос Белиос (1772 – 1838) издава във Виена книга, в която се казва, че произхожда от Линотопи, Македония.
Заявление с дата 20 януари 1807 година е подписано от влашки майстори от Клисура, Невеска, Самарина, Линотопи и други селища. В 1812 година, след албански преследвания, в Крушево пристига нова вълна бежанци от Линотопи.
В разрушеното село се заселват албанци. В края на XIX век Линотопи е село в Костурска каза на Османската империя. В 1886 година според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) Линотопи е населено с мохамедани. В 1889 година Густав Вайганд, описвайки влашките села на Балканите, казва, че Николица и Linotopi Линотопи, изоставени след тяхното унищожаване, са обитавани от някои семейства на албански овчари. През 1895 година Йон Неницеску пише, че Линотопи е обитавано от 350 власи и няколко семейства от албански мюсюлмани. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Линотопи има 250 жители арнаути християни.
Селото е изгорено от четата на Васил Чекаларов по време на Илинденско-Преображенското въстание през септември 1903 година.
В Гърция През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Според албански източници, албанците изоставят селото поради зулумите на гръцки банди. В 1913 година селото е пусто.
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Линотопи като албанско село на езиковата граница:
В 1928 година според Панделис Цамисис в селото има единствено останки от 200 къщи и три църкви.
Личности Родени в Линотопи Димитър син на Николай, зограф от XVII век, автор на стенописите в „Свети Атанасий“ в поградечкото село Лънга от 1685 – 1699 г. Георги, зограф от XVII век, автор на стенописите в манастирската църква „Успение Богородично“ в масторохорското село Зерма от 1656 г. Михаил и синът му Константин, видни зографи от XVI - XVII век Йон Линотопски, зограф от XVII век Николай Линотопски, зограф от XVI век Николай Линотопски, зограф от XVII век Теолог Линотопски, зограф от XVII век
Произхождащи от Линотопи Константинос Белиос (1772 – 1838), австрийски търговец, дарител, родом от Влашка Блаца Стерьос Думбас (1794 – 1870), австрийски търговец, дарител, родом от Влашка Блаца Теодорос Думбас (1818/1820 – 1880), австрийски търговец, дарител, родом от Влашка Блаца
Литература Λιάκος, Σωκράτης Ν., "Λινοτόπι", Περιοδικό Μακεδονική Ζωή, τ.69, Φεβρουάριος 1972.
Бележки
Категория:Исторически села в дем Нестрам Категория:Арумънски селища Категория:Грамос