Жѐлево (в горнокорещенския говор Жѐльово, Жѐльоо или Жѐлео, , Андартико, катаревуса: Ανταρτικόν, Андартикон, до 1927 година Ζέλοβο, Зелово) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
География Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 30 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 38 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас). Разположено е под Бигла. Три четвърти от землището на селото е планинско. То граничи: на североизток със село Песодер, на север – с Герман, на северозапад с Рудари и Пъпли, на запад с Оровник и Буковик и на югоизток с Ощима и Търсие.
История Етимология на името Топонимът произхожда от личното име Жельо, съкратено от Жели-бор, Жели-мир, Жели-слав.Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 173. Фото Томев предлага две народни етимологии на името. Едната е от голямо дърво в Старо Желево с големи жили, което било в центъра на селото, и от което със заместване на и с е от Жилаво се е получило Желево. Според втората народна етимология името е от името на турчина, от когото било купено мястото за селото – Джельо.
В Османската империя
Първоначално селото е разположено в местност, известна като Старо Желево. Според местно предание 6 – 7 фамилии от полето след неуспешно въстание се заселели в Старо Желево, където имало гъста непроходима гора. Към 1915 година в Старо Желево са запазени основи на къщи. Според предания след наводнение местните жители основавали Ново Желево, като границите на селото били определени с бразда, изорана от два юнци близнаци. Първите заселници се занимавали с дърводобив и изработване на изделия от дърво – паници, лъжици, кутии, както и рала, яреми и колела за коли, които продавали в Лерин.
В XV век в Жельова са отбелязани поименно 92 глави на домакинства.Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. В османските данъчни регистри от средата на XV век Желево е споменато с 35 глави на семейства и двама неженени: Йорг, Томо, Папа Яне, Стайо, Димо, Алекса, Йорг, Михал, Владо, Драгне, Йорг, Михос, Димо, Паско, Димитри, Йорг, Михо, Стайко, Нико, Владо, Михо, Михо, Дуко, Тодорос, Михо, Койо, Йорг, Васил, Тодор, Никола, Яно, Дуко, Димшор, Мартин, Папа Тодор, Бойо и Тодор. Общият приход за империята от селото е 2275 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 109.
В началото на XVIII век е построена църквата „Свети Николай“. В 1925 година на нейно място е издигната нова трикорабна базилика. Църквата „Свети Никола“ също е трикорабна базилика с кулообразна камбанария.
Много хора от Дебърско се заселват в Желево в началото на XIX век.
В края на XIX век Желево е българско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зелова (Zélova) живеят 900 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Селево (Sélévo) е посочено като село в Костурска каза с 90 домакинства и 265 жители българи.
Поминък на желевци Поминъкът на селото към XIX век е обусловен от факта, че три четвърти от землището е планинско. Останалата равнинна четвърт са градини, напоявани от реката. Селяните обработват лен и коноп, а по голите планински хълмове се сее ръж. Отглеждат се също така пшеница, мисер (царевица) и ечемик. По пасищата в планината се пасат говеда и овце, като скотовъдството е вторият основен поминък на селяните – една трета от желевци отглеждат овци и кози. Частъ от мъжете ходят на гурбет като строители в битолските села, други в Анадола, трети в Гърция като бичкиджии през зимата и малцина в Сърбия. След създаването на Княжество България и Източна Румелия, мнозина от желевци предпочитат да ходят на работа там. След Илинденското въстание в 1903 година започва гурбетчийство и в Северна Америка.
Българска просветна и църковна борба В XIX век голямото село има по трима свещеници. Свещеник в края на XIX век е поп Константин, а след него и синът му Васил, починал между 1908 и 1910 година. Други свещеници са Димитър Войнов, Атанас Стойков, Йован Попов, като тези три фамилии дават много свещеници.
В 1882 година по инициатива на хаджи Павле Янков е построена втора църква в селото – „Свети Атанас“, но гръцкият владика в Костур отказва да я освети, докато не бъдат премахнати славянските надписи. Надписите са заличени до 1908 година.
След Освобождението на България се засилват възрожденските процеси в Желево. Според сведения в българския периодичен печат, на които се позовава патриарх Кирил Български, в селото към 1880 година функционира българско училище. Гръцкият владика пристига в Желево, за да се опита лично да го закрие. Според историка на селото Фото Томев първият опит за откриване на българско училище в селото е направен през 1883 година от Стоян Николов Ристовски, подкрепен от хаджи Павле Янков. Въпреки желанието на желевци обаче опитът се оказва неуспешен поради противодействието на гръцкия учител Никола.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жельово има 1250 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Желево е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 220 къщи.
Селото е база на гръцките андарти, воюващи с българските чети на ВМОРО. По гръцки сведения към лятото на 1902 година в селото има 300 семейства, от които само 10 под върховенството на Българската екзархия, а останалите патриаршистки.Ζέλοβο По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Желево има 1760 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.
По гръцки сведения след Илинденското въстание половината население на селото минава под върховенството на Екзархията, макар до 1907 година гъркоманите да контролират и двете селски църкви. И двамата гръцки свещеници поп Андон и поп Илия отказват да минат под Екзархията. През януари 1907 година 173 жители на селото се подписват в писмо до българския екзарх с искане да преминат под ведомството на Екзархията и да им се изпратят български учители.Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 251 – петима от жителите на селото се подписват на кирилица, останалите – с гръцки букви. До лятото на 1908 година екзархийските семейства се обслужват от свещеника на село Ощима. Няколко седмици след Хуриета в селото започва работа първият екзархийски свещеник – местният жител Илия Траянов. В 1909 година в Желево има над 200 български екзархийски къщи от общо 250, като гъркоманите държат черквите и училището.s:Телеграма от Иларион от Костур Според Георги Константинов Бистрицки Желево преди Балканската война има 270 български къщи.
Към 1906 – 1907 година, след неколкогодишна борба, включваща съдебни дела и саботажи, желевци успяват да купят намиращия се на север от селото чифлик на Усеин ефенди. През 1909 година, няколко семейства, предимно екзархисти, купуват от Цафо бей местността Селца на запад от Желево.
Към 1908 година в Желево започва работа българско начално училище. Към 1911 година, след като са принудени да отстъпят сградата на училището на екзархистите, с помощи от Гърция патриаршистите си построяват ново, триетажно училище.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Желево (Ζέλοβον), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има „550 православни гърци и 500 схизматици от 1907 година заради българския тероризъм. Една ог гръцките църкви в 1907 година е заета от българите, а другата се държи от гърците“.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Желево е обозначено като българско селище.
Към 1912 година селото има около 270 къщи. В него работят две основни училища, едно първокласно и две църкви – „Свети Атанас“ и „Свети Николай“.
В Гърция
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зелово има 250 къщи славяни християни. В 1927 година селото е прекръстено на Андартикон, в превод андартско, бунтовническо. В междувоенния период известен брой желевци се изселват към Северна Америка.
В 1934 – 1935 година Спиро Лянджаков (Спирос Ляндзакис) издава в селото вестник „Неа Генеа“.
През Втората световна война в Желево е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана,Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) начело с Кузе Глигоров и Филе Бекяров. По време на Гражданската война Желево пострадва силно, като 200 семейства се изселват в Югославия и в други социалистически страни.Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
Според изследване от 1993 година селото е „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
+ Прекръстени с официален указ местности в община Желево на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Голина Γκολίνα Фалакрон Φαλακρόνвръх във Вич на И от Желево (1918 m) Бигла Лунджа Βίγλα Λούτζα Корифи Лох. Тому Κορυφή Λοχ. Θώμουвръх във Вич на И от Желево (1931,2 m) Голема река Γκολέμα Мегало Рема Μεγάλο Ρέμαрека във Вич на И от Желево, ляв приток на Рулската река Главата Γκλάβατα Яну Анастасиу Γιάννου Άναστασίουвръх във Вич на Ю от Желево (1193,6 m) Палето Πάλετο Йоану Никол. Ίωάννου Νικολ.връх във Вич на ЮИ от Желево (1403 m) Главата Кокошка или Ямище Γκλάβατα Κόκοσκα Павлу Киру Παύλου Κύρουвръх в Корбец на З от Желево (1310,4 m) Братинов камен Πρατονώφ Κάμεν Яну Христу Γιάννου Χρήστου Бурачки рид Μπουράτσκι Ρίντ Андерисма Ляндзаки Άντερισμα Λιαντζάκη Киската Κίσκατα Фтери Φτέρη Укалата Ούκάλατα Кастро Κάστροместност в Корбец на ССЗ от Желево и на И от Рудари Бели ден Μπέλιντεν Ливадия Λιβαδια Голема река Γκολέμα Аспрорема Άσπρόρεμαрека в Корбец на С от Желево, десен приток на Рулската река Курмо-Друмо Κούρμο-Ντρούμο Диаватон Διαβατόνвръх във Вич на ЮЮИ от Желево (1316 m) Клозето Влекалото Κλοζέτο Βαλεκάλτο Полилофон Πολύλοφονвръх във Вич на ЮИ от Желево (1089 m)
Преброявания
1913 – 1415 души 1920 – 1262 души 1928 – 1136 души 1940 – 1040 души 1961 – 605 души 1971 – 418 души 1981 – 169 души 1991 – 133 души 2001 – 135 души 2011 – 84 души
Емиграция в Северна Америка
В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на жителите на Желево в Северна Америка. Първоначално желевци само работят, а впоследствие се установяват трайно в САЩ и Канада. Първи през 1902 година заминават на работа в САЩ Ламбро Николовски и Андрея Николовски. В Торонто, Канада първи се установяват братята Димитър и Христо Хаджипавлови, Спиро Додев и Кръсто Дибранов. След Илинденското въстание гурбетчилъкът отвъд Атлантика се засилва. През 1905 година 30 желевци пристигат на работа в Торонто. Благодарение на средствата, спечелени от желевци в Северна Америка, в годините преди Балканската война се забелязва видим напредък в селото – строят се къщи, купуват се земи и домашни животни. След Първата Световна война все повече желевци остават трайно в Канада. По някои оценки техният брой достига до около 400 семейства.
Желевско братство в Торонто